Отваря главното меню

Гюнтер де Бройн (на немски: Günter de Bruyn) е германски белетрист, сред значимите писатели на ГДР.

Гюнтер де Бройн
Günter de Bruyn
Гюнтер де Бройн през 1981 г.
Гюнтер де Бройн през 1981 г.
Роден 1 ноември 1926 г. (93 г.)
Професия белетрист
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, новела, разказ
Дебютни творби Сватба във Велцов (1960)
Награди Хайнрих Ман (1964)
Уебсайт
Гюнтер де Бройн в Общомедия

БиографияРедактиране

Гюнтер де Бройн прекарва детството и ученическите си години в Берлин. От 1943 до 1945 г. участва във Втората световна война като помощник във Военновъздушните сили и войник в Чехословакия. След освобождаването му от американски плен и престой в лазарет поради нараняване на главата Бройн си намира работа като земеделски работник в Хесен.

След като се завръща в Берлин през 1946 г., Бройн получава в Потсдам образование като учител. До 1949 г. работи като учител в Гарлиц, Хафелланд. От 1949 до 1953 г. се обучава за библиотекар. След това до 1961 г. работи като научен сътрудник в Централния библиотекарски институт в Източен Берлин. През този период става доцент и публикува трудове по библиотекознание.

От 1961 г. Гюнтер де Бройн е писател на свободна практика. От 1965 до 1978 г. е член на Председателството на Съюза на писателите на ГДР, от 1974 до 1982 г. е член на Президиума на ПЕН-клуба на Германската демократична република.

Пред Конгреса на писателите на ГДР в Берлин през 1981 г. Бройн е сред малкото, които изказват критика срещу политиката на ГДР[1]. През 1987 г. Гюнтер де Бройн и Кристоф Хайн поемат инициативата за смекчаване на цензурата в литературата.

През октомври 1989 г. Гюнтер де Бройн отказва да приеме Националната награда на ГДР „поради закостенялост, нетолерантност и недиалогичност на правителството“[2].

След Обединението на Германия става член на общогерманския ПЕН-клуб.

БиблиографияРедактиране

  • Über die Arbeit in Freihandbibliotheken, 1957
  • Hochzeit in Weltzow, 1960
  • Wiedersehen an der Spree, 1960
  • Einführung in die Systematik für allgemeinbildende Bibliotheken, 1961
  • Der Hohlweg, 1963
  • Ein schwarzer, abgrundtiefer See, 1963
  • Maskeraden, 1966
  • Buridans Esel, 1968
Буриданово магаре, изд.: Народна култура, София (1972), прев. Страшимир Джамджиев
  • Preisverleihung, 1972
  • Der Holzweg, 1974
  • Tristan und Isolde, 1975
Тристан и Изолда, изд.: Отечество, София (1983), прев. Любомира Въжарова
  • Geschlechtertausch 1975
  • Das Leben des Jean Paul Friedrich Richter, 1975
  • Märkische Forschungen, 1978
Издирване в Бранденбург, изд.: Народна култура, София (1981), прев. Фани Караджова-Потоцка
  • Im Querschnitt, 1979
  • Babylon, 1980
  • Neue Herrlichkeit, 1984
  • Lesefreuden, 1986
  • Frauendienst, 1986
  • Brandenburg, 1991
  • Im Spreeland, 1991
  • Jubelschreie, Trauergesänge, 1991
  • Zwischenbilanz: Eine Jugend in Berlin, 1992
  • Mein Brandenburg, 1993
  • Das erzählte Ich, 1995
  • Was ich noch schreiben will, 1995
  • Irritation und Verstehen, 1995
  • Vierzig Jahre: Ein Lebensbericht, 1996
  • Altersbetrachtungen über den alten Fontane, 1999
  • Die Finckensteins. Eine Familie im Dienste Preussens, 1999
  • Deutsche Zustände, 1999
  • Preußens Luise. Vom Entstehen und Vergehen einer Legende, 2001
  • Unzeitgemäßes, 2001
  • Unter den Linden, Geschichten um eine Straße, 2003
  • Abseits. Liebeserklärung an eine Landschaft, 2006
  • Als Poesie gut. Schicksale aus Berlins Kunstepoche 1786 bis 1807, 2006
  • Die Zeit der schweren Not: Schicksale aus dem Kulturleben Berlins 1807 bis 1815, 2010
  • Gräfin Elisa. Eine Lebens- und Liebesgeschichte, 2012
  • Kossenblatt. Das vergessene Königsschloss, 2014
  • Die Somnambule oder Des Staatskanzlers Tod, 2015
  • Sünder und Heiliger. Das ungewöhnliche Leben des Dichters Zacharias Werner, 2016
  • Der Sandpoet. Friedrich Wilhelm August Schmidt, genannt Schmidt von Werneuchen, 2017

Награди и отличияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Mitschnitt der Kongressreden, Deutsches Rundfunkarchiv. Und: Bericht von Henry Bernhard 1981 im Deutschlandfunk.
  2. Tilman Spreckelsen: Seid ihr nur laut, er ist gründlich. Redlich, sinnlich: Dieser Erzähler hat einen verblüffenden Altersstil entwickelt – zum neunzigsten Geburtstag des Schriftstellers Günter de Bruyn. In: Frankfurter Allgemeine Zeitung vom 1. November 2016, S. 11
  3. Auskunft des Bundespräsidialamtes
  4. Träger des Jean-Paul-Preises, Bayerisches Staatsministerium für Bildung und Kultus, Wissenschaft und Kunst

Външни препраткиРедактиране