Вижте пояснителната страница за други значения на Гюргево.

Гю̀ргево е бивше село в Югозападна България. То се намира в Община Петрич, област Благоевград и е част от землището на село Михнево.

Гюргево
— бивше село —
България
41.4806° с. ш. 23.155° и. д.
Гюргево
Област Благоевград
41.4806° с. ш. 23.155° и. д.
Гюргево
Страна България
ОбластОбласт Благоевград
ОбщинаПетрич
Надм. височина630 m
Население0 души[1] (15 декември 2005 г.)
Първо споменаване1378 г.
Закриване2015
ЕКАТТЕ18472
Пощенски код2875

География редактиране

Селото е било разположено в планински район на 25 километра северно от град Петрич в югоизточните склонове на планината Огражден. Климатът е преходно-средиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Населението се изселва масово в периода 1956 – 1965 година в Кърналово, Припечене и Петрич.[2]

История редактиране

За първи път селото се споменава с днешното си име Гюргево в грамота на Иван и Константин Драгаш, датирана около 1378 година.[3]

Селището се споменава в османски регистри от 1570 и 1664 – 1665 година. Според данните от първия регистър в селото живеят 35 български-християнски и 3 мюсюлмански домакинства.[4]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Гюргево (Geurgevo) е посочено като село с 40 домакинства със 70 жители мюсюлмани.[5] През 1900 година селото е чисто турско. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през същата година в Гюргево живеят 400 жители турци.[6]

От 2 октомври 2015 година, с решение на Министерския съвет, селото е закрито, поради липса на самостоятелно землище и постоянно живеещо население.[7]

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 248.
  3. Новаковић, Стојан. „Законски споменици српских држава средњега века“, Београд, 1912, стр.514.
  4. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.640 – 641.
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 150 – 151.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
  7. Решение № 755 от 24 септември 2015 г. Обн. ДВ. бр. 76 от 2 октомври 2015 г.