Генерал Тодоров (село)

село в България
(пренасочване от Припечене)
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Петричко, България. За селото в Щипско, Република Македония вижте Припечани.

Генера̀л То̀доров (до 1984 г. – Припѐчене наричано и Припечено[2]) е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

Генерал Тодоров
Общ изглед от село Генерал Тодоров
Общ изглед от село Генерал Тодоров
България
41.455° с. ш. 23.2869° и. д.
Генерал Тодоров
Област Благоевград
41.455° с. ш. 23.2869° и. д.
Генерал Тодоров
Общи данни
Население 605 души[1] (15 юни 2020 г.)
73,1 души/km²
Землище 9134 km²
Надм. височина 96 m
Пощ. код 2873
Тел. код 074207
МПС код Е
ЕКАТТЕ 58390
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Генерал Тодоров
Добри Мавриков
(ГЕРБ)
Генерал Тодоров в Общомедия

ГеографияРедактиране

 
Струма в района на Генерал Тодоров

Село Генерал Тодоров се намира в Петричко-Санданска котловина. Западно на 500 метра от него тече река Струма, а на около един километър в същата посока се намира местността Кожух. Село Генерал Тодоров е важна железопътна гара по линията Кулата - София.

ИсторияРедактиране

В землището на селото се намира средновековната скална църкваСвети Пантелеймон“, която в античността е била светилище на Асклепий. Вероятно тук през средновековието е имало значително отшелническо братство. За това свидетелстват следите от много разрушени и няколко оцелели скални килии. Според народни предания, с района на селото е свързан най-ранният период от отшелничеството на Свети Иван Рилски.[3]

През 1519 година Припечене е оризарско село, султански хас в Кюстендилски санджак с приход от 10 400 акчета. Населявано е от 6 мюсюлмански и 39 християнски домакинства.[4]

През XIX век Припечене е малко селище със смесено население, числящо се към Мелнишката кааза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Препечина (Prépétchina) е посочено като село с 29 домакинства и 30 жители мюсюлмани и 60 българи.[5]

Георги Стрезов към 1891 пише за селото:

Препечен, село край левия бряг на Струма между Ливуново и Марикостово, последно село от Мелничката каза. 45 къщи българе и 10 турци.[6]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 198 души, от които 114 българи-християни и 80 турци.[7]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Припечене (Pripetchen) се състои от 48 българи екзархисти.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето от гръцката армия, а 20 къщи са опожарени.[10]

На 28 октомври 1984 година селото е преименувано на името на генерала от пехотата Георги Тодоров. На следващата година то има 837 жители.[11]

ИкономикаРедактиране

В началото на декември 2010 година е открит Соларен парк „Припечене“ с мощност 0,8 мегавата и площ 18,6 декара.[12]

Културни и природни забележителностиРедактиране

 
Скалната църква „Свети Пантелеймон“

В землището на Генерал Тодоров в живописна местност се намира споменатата средновековна скална църква „Свети Пантелеймон“. Близо до селото се намира местността Рупите, известна с минералните си извори и храма на Ванга. Над местността се намира възвишението Кожух, остатък от отдавна угаснал вулкан.

Редовни събитияРедактиране

Празникът на селото е на 18 януари, а съборът – в края на месец юли.

ЛичностиРедактиране

Родени в Генерал Тодоров
  •   Атанас Танчев, основател и треньор на ФК „Локомотив“, бивш републикански шампион по борба.
  •   Георги Костов – Кехаята, мелнишки войвода от ВМОРО[13]
  •   Иван Вангелов Попов, балкански шампион по табла.
  •   Стоян Милев (р. 25 юли 1948), български писател
Починали в Генерал Тодоров

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Ангел Джонев, Македония в железопътната политика на България (1878–1918 г.)
  3. Цветков, Борис. "Селищната мрежа в долината на Средна Струма през Средновековието, IX – XVIII век", София, 2002, стр. 82-83.
  4. Матанов, Христо. Възникване и облик на Кюстендилския санджак през XV-XVI век, София 2000, таблица 9.
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
  6. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 24.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 190.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192-193. (на френски)
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 872.
  10. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
  11. Мичев, Николай и Петър Коледаров, Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София 1989, с. 71.
  12. Соларният парк „Припечене“ открит, Economy News.bg, 03.12.2010
  13. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 52.