Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Гюргево.

Гю̀ргево е бивше село в Югозападна България. То се намира в Община Петрич, област Благоевград и е част от землището на село Михнево.

Гюргево
— бивше село —
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Област Област Благоевград
Община Петрич
Надм. височина 630 m
Население 0 души
Закриване 2015
Пощенски код 2875

ГеографияРедактиране

Селото е било разположено в планински район на 25 километра северно от град Петрич в югоизточните склонове на планината Огражден. Климатът е преходно-средиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Населението се изселва масово в периода 1956 – 1965 година в Кърналово, Припечене и Петрич.[1]

ИсторияРедактиране

За първи път селото се споменава с днешното си име Гюргево в грамота на Иван и Константин Драгаш, датирана около 1378 година.[2]

Селището се споменава в османски регистри от 1570 и 1664-1665 година. Според данните от първия регистър в селото живеят 35 български-християнски и 3 мюсюлмански домакинства.[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Гюргево (Geurgevo) е посочено като село с 40 домакинства със 70 жители мюсюлмани. [4] През 1900 година селото е чисто турско. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през същата година в Гюргево живеят 400 жители турци.[5]

От 2 октомври 2015 г., с решение на Министерски съвет, селото е закрито, поради липса на самостоятелно землище и постоянно живеещо население.[6]

БележкиРедактиране

  1. Енциклопедия „Пирински край“, Том 1, Благоевград, 1995, стр. 248.
  2. Новаковић, Стојан. „Законски споменици српских држава средњега века“, Београд, 1912, стр.514.
  3. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.640 – 641.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.150 – 151.
  5. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  6. Решение № 755 от 24 септември 2015 г. Обн. ДВ. бр. 76 от 2 октомври 2015 г.