Соломон
- Вижте пояснителната страница за други значения на Соломон.
Соломон (на иврит: שְׁלֹמֹה, Шломо́; на гръцки: Σαλωμών; на гръцки: Σολωμών в Септуагинта; на латински: Salomon във Вулгата; на арабски: سليمان Сюлейман в Корана) според Библията, Хадиса, Корана и Скритите думи[3] е последният от тримата царе на обединеното Еврейско царство, което наследява от баща си Давид[4]. Той управлява в средата на 10 век пр.н.е., от около 970 г. до 931 г. пр.н.е. Според Талмуда, Соломон е един от 48 пророци[5]. В Корана той се смята за един от пророците на исляма.
Соломон שְׁלֹמֹה | |
цар на Еврейско царство | |
1866 г. | |
Роден |
около 990 г. пр.н.е.
|
---|---|
Починал | около 931 г. пр.н.е.
|
Погребан | Йерусалим, Израел |
Етнос | израилтяни |
Религия | юдаизъм[1] юдаизъм |
Управление | |
Период | 965 – 928 пр.н.е. |
Предшественик | Давид |
Семейство | |
Род | Давидова династия |
Баща | Давид |
Майка | Вирсавия |
Братя/сестри | Адония |
Съпруга | неизв. |
Партньор | Савска царица неизв. |
Деца | Робоам[2] |
Соломон в Общомедия |
При Соломон Древен Израел достига най-голямата си военна сила, като подчинява съседните области от долината на Ефрат до границите на Египет. Той предприема и мащабна строителна програма, увенчана от Соломоновия храм в неговата столица Йерусалим. Държавата, създадена от него, се разпада малко след смъртта му.
Голяма част от сведенията за Соломон идват от Библията, като по-късно му е приписвано авторството на няколко от нейните книги (сред тях „Притчи Соломонови“, „Еклисиаст“ и „Песен на песните“). В Библията той е възхваляван за своята мъдрост, богатство и могъщество, но в същото време е обвиняван за толерантността към многобройните си жени, които, макар и приели юдаизма, продължават да почитат старите си богове. След време сам Соломон започва да се покланя на тези богове и да принася жертви на високите места. Но после се обръща към Йехова.
Соломон в Библията
редактиранеСоломон се ражда в Ерусалим, той е второто дете на Давид и неговата съпруга Вирсавия, вдовица на хетееца Урия. Първото дете, син, умира преди Соломон да бъде заченат. Той има трима пълноправни братя – Натан, Шамуа и Шобаб и шест по-големи полубратя.
Соломон, както е заповядал Давид, започва своето царуване с обширна чистка, включително и главния генерал на баща си, освен това укрепва позицията си, като назначава приятели в администрацията, включително в религиозни позиции, както и в граждански и военни постове.
Силно разширява военната си сила, особено кавалерията и колесните оръжия. Той основава многобройни колонии, някои от които се удвояват като търговски пунктове и военни аванпостове.
Търговските отношения са в основата на неговата администрация. Изпраща експедиции до земите на Таршиш и Офир, за да внесе луксозни продукти като злато, сребро, сандалово дърво, перли, слонова кост, маймуни и пауни. Соломон се счита за най-богатия от израилтянските царе, посочени в Библията. Соломон също строи Първия храм, който е започнат през четвъртата година от своето царуване, използвайки огромното богатство, което е натрупал.
Източници
редактиране- ↑ bibleinterp.arizona.edu
- ↑ Първа книга Паралипоменон. 3.
- ↑ Williamson, H. G. M. The Accession of Solomon in the Books of Chronicles // Vetus Testamentum 26 (3). 1976. DOI:10.1163/156853376X00510. с. 351 – 361.
- ↑ Barton, George A. Temple of Solomon // Jewish Encyclopedia. Т. 215. New York, NY, Funk & Wagnalls, 1967. DOI:10.1038/2151043a0. с. 98 – 101. Посетен на 15 май 2007.
- ↑ Rashi. to Megillah
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата King Solomon в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |