Арбанаси
- Вижте пояснителната страница за други значения на Арбанаси.
Арбанаси е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново. Арбанаси се намира на възвишение, което разделя двата най-големи града в областта – Велико Търново и Горна Оряховица.
| Арбанаси | |
|---|---|
 Панорамен изглед от Арбанаси | |
  Арбанаси  Арбанаси | |
| Общи данни | |
| Население | 362 души[1] (15 септември 2022 г.) 30,5 души/km² |
| Землище | 11,88 km² |
| Надм. височина | 400 m |
| Пощ. код | 5029 |
| Тел. код | 062 |
| МПС код | ВТ |
| ЕКАТТЕ | 00583 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Велико Търново |
| Община – кмет | Велико Търново Даниел Панов (ГЕРБ) |
| Уебсайт | arbanassi.org/indexen.html |
| Арбанаси в Общомедия | |
География редактиране
Арбанаси е село в централната част на Северна България. Намира се на 5 км североизточно от Велико Търново, на високото Арбанашко плато, разделящо старопрестолния град от съседната Горна Оряховица, която е железопътен възел с централно значение за България.
История редактиране
Липсата на сигурен документален материал оставя различни мнения и предположения за произхода, името и населението на Арбанаси. Според Константин Иречек късносредновековните жители на селото са преселници главно от Епир, за което свидетелстват местни надписи и гръцки книги.[2] Махиел Кил приема, че в края на ХV век в селото са заселени албанци, след военна кампания на султан Баязид II в Албания през 1492 година, по време на която са отведени много пленници.[3][4]
Според някои изследователи една от местните църкви е строена през ХІV век.[5] Други смятат, че най-старите църкви и стенописи в Арбанаси се датират от ХVІ век.[6]
В поименен регистър от 1540/1541 година се срещат както албански имена като Гьон и Лека, така и български – Димо, син на Мирослав, Петко, син на Драган, Никола, син на Миладин, Стою, син на Малко, Михо, син на Бойо, Герги, син на Русо и други. Около 1556 година великият везир Рюстем паша закупува селото от предишните му господари и го превръща в свой мюлк, а впоследствие – във вакъф.[5]
Други сведения за Арбанаси намираме в записките на Павел Джорджевич от 10 януари 1595 г. до трансилванския княз Сигизмунд Батори. За Арбанаси споменава и софийският католически епископ Петър Богдан Бакшич, посетил Търново през 1640 г. Той отбелязва, че горе на планината има град, откъдето се вижда цяло Търново и има около 1000 къщи.
Георги Раковски съобщава, че Иван Асен II, след като се оженил за дъщерята на пленения кир Теодор Комнин, заради нея преселил няколко гръцки фамилии в Арбанаси.
През 1859 г. учителят в Търново А. П. Границки прави превод на Търновското ръководство, издадено от Хамамджиев в Цариград. В него пише: „Към изток, половин час от Търново, се намира с. Арбанаси (Загорие)... гдето са живели през старо време българските боляри и големци с 2000 жители..." Този възрожденски учител, родом от Котел, най-точно определя не само името, но и произхода на населението, „заселено в старо време от българските боляри".
По-богат документален материал (приписки и летописни бележки върху църковни книги) е останал от 17 век и 18 век. Той показва, че Арбанаси достига своя икономически разцвет през втората половина на 17 век и до края на 18 век. Тогава селото имало над 1000 къщи, а населението му се състояло от най-видни търговски фамилии. Според Иречек през този период Епископите търновски, ловчански, русенски и таксидиотите на Синайския манастир притежават летни резиденции в Арбанси. Основният поминък на населението бил джелепчийството и суватчийството. Развити били и занаятите, свързани с тях, както и медникарството и златарството. Тук отглеждали и много буби. Четирите ръчни долапа произвеждали коприна, която изнасяли в Цариград и Италия. Лозарството е също характерно за този край. Най-добрите лозя се намирали около Балъковата чешма, Орелчето, Камъка, Чуката.
Арбанашките търговци джелепи са известни и търсени в цялата обширна империя. Мнозина от тях продавали дори в Багдад, Индия и Персия. Продавали месо, лой, кожа и др., а на връщане докарвали коприна, кадифе, подправки, билки и др., които продавали не само в магазините си в Арбанаси, но и в Търново, Горна Оряховица, Попово и др.
За икономическия възход и благосъстояние на арбанасчани свидетелстват както жилищата, така и петте църкви, строени в годините на възход на селището. В края на 18 век в резултат на кърджалийските нападения през 1792, 1798 и 1810 г. селото е ограбвано и опожарявано, а епидемиите от чума и холера довършват това, което е пощадено от разбойниците и огъня. Най-богатите търговски фамилии като Бранковановци, Кантакузеновци и Филипеско се изселват във Влашко и Русия. След 1810 г. започва ново заселване от българи, които слизат от Еленския и Тревненския Балкан, а според Иречек – от Герлово. Но до някогашния блясък и икономически възход не се достига, още повече че с Гюлханския хатишериф от 1839 г. се отнемат привилегиите на селището. Развитието на дребното занаятчийство след Кримската война тук почти прекъсва.
В продължение на няколко века Арбанаси е крепост на гръкоманщината. Гръцкият език, който е официален тук, прочутото гръцко училище, както и църковните служби на гръцки не оказали влияние на националното съзнание на местното население. Участието на арбанасчани в поредицата въстания, организирани в Търново е слабо. От Арбанаси е фамилията Кърджиеви – братята Георги и Тома Кърджиеви, единият – учител и книжовник, другият (Тома) – революционер, организатор на Червеноводската чета през 1875 г. Арбанаси е родно място и на Иларион Драгостинов, деятел на БРЦК, главен апостол на II сливенски революционен окръг. Той загива в неравен бой на 10 май 1876 г. при Вратник в Сливенския Балкан. По време на Руско-турската война 11 души от Арбанаси участват в нея като опълченци.
Историята на Арбанаси е богата, а имената на арбанасчани са записани в героичния летопис. Но това, което е останало до нас и поразява със своята красота, умение, вкус, което най-ярко отразява епохата, са запазените 144 къщи с богата вътрешна украса, 5 църкви и 2 манастира.
В арбанашки манастир през 1794 г. за монах е подстриган народният будител св. Софроний Врачански, по-късно владика на Врачанска епархия. В Арбанаси той пише известното „Житие и страдание на грешния Софроний“.
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Арбанаси са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
Население редактиране
Численост на населението според преброяванията през годините:[8][9]
|  |
Етнически състав редактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 303 | 100.00 |
| Българи | 290 | 95.70 |
| Турци | 0 | 0.00 |
| Цигани | 0 | 0.00 |
| Други | 0 | 0.00 |
| Не се самоопределят | 8 | 2.64 |
| Не отговорили | 5 | 0.66 |
Културни и природни забележителности редактиране
Арбанаси е архитектурно-музеен резерват и е сред Стоте национални туристически обекта. Има печат в църквата „Рождество Христово“.
- Редовни събития
- Празникът на Арбанаси е на празника Успение Богородично – 15 август.
- Личности
- Константин Ламбринов, български военен деец, полковник, загинал през Първата световна война[11]
- Софроний Врачански, български светец, народен будител, писател и духовник
- Павел Грамадов (1822 – 1878), български революционер
- Панайот Кърджиев, (1853 – 1929), бивш кмет на Варна
Бележки редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Константин Иречек, История на българите, стр. 488
- ↑ Георгиева, Гергана. Войната като фактор за вътрешни миграции на балканското население през ХV-ХІХ век. По примера на село Арбанаси, В: Чрез миналото към бъдещето, Сборник в чест на проф. днк Маргарита Карамихова, София, 2018, с. 134.
- ↑ Гюзелев, Боян. Албанци в източните Балкани, София 2004, с. 51., архив на оригинала от 10 юни 2016, https://web.archive.org/web/20160610135046/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/B_Gjuzelev_Albanci_v_iztochnite_balkani.pdf, посетен на 2020-01-05
- ↑ а б Грозданова, Елена. Многоликите пътища на мира и войната, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 46 – 47.
- ↑ Гюзелев, Боян. Албанци в източните Балкани, София 2004, с. 50., архив на оригинала от 10 юни 2016, https://web.archive.org/web/20160610135046/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/B_Gjuzelev_Albanci_v_iztochnite_balkani.pdf, посетен на 2020-01-05
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
- ↑ „Справка за населението на село Арбанаси, община Велико Търново, област Велико Търново, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 11 декември 2018.
- ↑ „The population of all towns and villages in Veliko Tarnovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 568, л. 35