Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Арбанаси.

Арбанаси е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново.

Арбанаси
Панорамен изглед от Арбанаси
Панорамен изглед от Арбанаси
Общи данни
Население 349 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 11,881 km²
Надм. височина 400 m
Пощ. код 5029
Тел. код 062
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 00583
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ)
Арбанаси в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

Арбанаси е село в централната част Северна България. Намира се на 5 км североизточно от Велико Търново, на високото Арбанашко плато, разделящо старопрестолния град от съседната Горна Оряховица, която е железопътен възел с централно значение за България.

ИсторияРедактиране

 
Къща в Арбанаси

Летописът на Арбанаси започва с най-ранния писмен документ – ферманът на Сюлейман Великолепни от 1538 г., с който подарява земите на сегашните селища Арбанаси, Лясковец, Горна и Долна Оряховица на великия везир Рюстем паша, зет на султана. В споменатия ферман четирите селища са под общото название Арнабуд кариелари.

Други сведения за Арбанаси намираме в записките на Павел Джорджевич от 10 януари 1595 г. до трансилванския княз Сигизмунд Батори. За Арбанаси споменава и софийският католически епископ Петър Богдан Бакшич, посетил Търново през 1640 г. Той отбелязва, че горе на планината има град, откъдето се вижда цяло Търново и има около 1000 къщи.

Липсата на друг документален материал оставя различни мнения и предположения за произхода, името и населението на Арбанаси. Едни приемат, че то е заселено от български боляри, дошли със селяните си от най-западните краища, след бляскавата победа на Иван Асен II при Клокотница на 9 март 1230 г., когато той завзема и Арбанашката земя. През Средновековието българите са наричали Албания „Арбанашка земя“. Според Константин Иречек късносредновековните жители на селото са преселници главно от Епир, за което свидетелстват местни надписи и гръцки книги.[1]

 
Църквата „Рождество Христово“
 
Надпис от църквата „Рождество Христово“, гласящ: „Изписа се храмът на Рождението по плът на Господа, Бог и Спасител наш Иисус Христос, в годината от Въплъщението 1638, със спомоществователството, труда и иждивението на най-почитания и най-благороден първенец господин Стати и съпругата му Теодора.“
 
Вътрешността на църквата „Рождество Христово“

Георги Раковски съобщава, че Иван Асен II, след като се оженил за дъщерята на пленения кир Теодор Комнин, заради нея преселил няколко гръцки фамилии в Арбанаси.

През 1859 г. учителят в Търново А. П. Границки прави превод на Търновското ръководство, издадено от Хамамджиев в Цариград. В него пише: „Към изток, половин час от Търново, се намира с. Арбанаси (Загорие)... гдето са живели през старо време българските боляри и големци с 2000 жители..." Този възрожденски учител, родом от Котел, най-точно определя не само името, но и произхода на населението, „заселено в старо време от българските боляри".

По-богат документален материал (приписки и летописни бележки върху църковни книги) е останал от 17 век и 18 век. Той показва, че Арбанаси достига своя икономически разцвет през втората половина на 17 век и до края на 18 век. Тогава селото имало над 1000 къщи, а населението му се състояло от най-видни търговски фамилии. Според Иречек през този период Епископите търновски, ловчански, русенски и таксидиотите на Синайския манастир притежават летни резиденции в Арбанси. Основният поминък на населението бил джелепчийството и суватчийството. Развити били и занаятите, свързани с тях, както и медникарството и златарството. Тук отглеждали и много буби. Четирите ръчни долапа произвеждали коприна, която изнасяли в Цариград и Италия. Лозарството е също характерно за този край. Най-добрите лозя се намирали около Балъковата чешма, Орелчето, Камъка, Чуката.

Арбанашките търговци джелепи са известни и търсени в цялата обширна империя. Мнозина от тях продавали дори в Багдад, Индия и Персия. Продавали месо, лой, кожа и др., а на връщане докарвали коприна, кадифе, подправки, билки и др., които продавали не само в магазините си в Арбанаси, но и в Търново, Горна Оряховица, Попово и др.

За икономическия възход и благосъстояние на арбанасчани свидетелстват както жилищата, така и петте църкви, строени в годините на възход на селището. В края на 18 век в резултат на кърджалийските нападения през 1792, 1798 и 1810 г. селото е ограбвано и опожарявано, а епидемиите от чума и холера довършват това, което е пощадено от разбойниците и огъня. Най-богатите търговски фамилии като Бранковановци, Кантакузеновци и Филипеско се изселват във Влашко и Русия. След 1810 г. започва ново заселване от българи, които слизат от Еленския и Тревненския Балкан, а според Иречек - от Герлово. Но до някогашния блясък и икономически възход не се достига, още повече че с Гюлханския хатишериф от 1839 г. се отнемат привилегиите на селището. Развитието на дребното занаятчийство след Кримската война тук почти прекъсва.

В продължение на няколко века Арбанаси е крепост на гръкоманщината. Гръцкият език, който е официален тук, прочутото гръцко училище, както и църковните служби на гръцки не оказали влияние на националното съзнание на местното население. Участието на арбанасчани в поредицата въстания, организирани в Търново е слабо. От Арбанаси е фамилията Кърджиеви – братята Георги и Тома Кърджиеви, единият – учител и книжовник, другият (Тома) – революционер, организатор на Червеноводската чета през 1875 г. Арбанаси е родно място и на Иларион Драгостинов, деятел на БРЦК, главен апостол на II сливенски революционен окръг. Той загива в неравен бой на 10 май 1876 г. при Вратник в Сливенския Балкан. По време на Руско-турската война 11 души от Арбанаси участват в нея като опълченци.

Историята на Арбанаси е богата, а имената на арбанасчани са записани в героичния летопис. Но това, което е останало до нас и поразява със своята красота, умение, вкус, което най-ярко отразява епохата, са запазените 144 къщи с богата вътрешна украса, 5 църкви и 2 манастира.

В арбанашки манастир през 1794 г. за монах е подстриган народният будител св. Софроний Врачански, по-късно владика на Врачанска епархия. В Арбанаси той пише известното „Житие и страдание на грешния Софроний“.

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Арбанаси са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 700
 
1946 574
1956 545
1965 511
1975 428
1985 285
1992 255
2001 297
2011 303

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 303 100.00
Българи 290 95.70
Турци 0 0.00
Цигани 0 0.00
Други 0 0.00
Не се самоопределят 8 2.64
Не отговорили 5 0.66

Културни и природни забележителностиРедактиране

 
Манастирът „Св. Николай Чудотворец“ в Арбанаси

Арбанаси е архитектурно-музеен резерват и е сред Стоте национални туристически обекта. Има печат в църквата „Рождество Христово“.

ДругиРедактиране

Редовни събития

Празникът на Арбанаси е на празника Успение Богородично – 15 август.

Личности

БележкиРедактиране

  1. Константин Иречек, История на българите, стр.488
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.827.
  3. „Справка за населението на село Арбанаси, община Велико Търново, област Велико Търново, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 11 декември 2018. (на български)
  4. „The population of all towns and villages in Veliko Tarnovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
  5. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
  6. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 568, л. 35

Външни препраткиРедактиране

Вижте същоРедактиране