Давид (Донатело)

статуя на Донатело
Тази статия е за творбата на Донатело. За творбата на Микеланджело вижте Давид (Микеланджело).

Давид е заглавието на две статуи на едноименния библейски герой от италианския скулптор от ранния Ренесанс Донатело. Хронологично първа е една ранна статуя от мрамор на облечена фигура (1408 – 09). Втората, много по-известна бронзова статуя, която е гола, с изключение на шлема и ботушите, датира от 40-те години на XV век или по-късно. И двете сега се намират в Националния музей Барджело във Флоренция. Първата творба е най-важната поръчка на Донатело до онзи момент и е с религиозен контекст. Тя е поставена на катедралата във Флоренция. Бронзовата статуя става най-известната му творба и е с частен характер, изработена по поръчка на семейство Медичи.

Давид
Бронзовият Давид
Бронзовият Давид
АвторДонатело
Изграждане1435 – 40
Видскулптура
Материалбронз
Размери158 cm 
МестоположениеНационален музей БарджелоФлоренция
Давид (Донатело) в Общомедия

Библейски разказ

редактиране

Библейската история[1] разказва за поредната битка между израилтяни и филистимци и отделя такова значение, че може да бъде сметната за решаваща. В редиците на филистимците бил Голиатгигант, потомък на свръхчовеци от по-старо време, смятан за непобедим в битка. Израилските войски, предвождани от Саул, се уплашили да влязат в пряк сблъсък. Нещо повече, на предложението изходът от стълкновението да се реши чрез пряк двубой между Голиат и избран от израилтяните човек, от последните никой не се отзовал. Тогава се явил Давид – все още невръстен, приел да се изправи срещу гиганта и го победил, като му нанесъл смъртоносен удар с прашка. Именно оттогава Давид става твърде популярен и харесван от народа.

Мраморният Давид

редактиране
 
Първият вариант на мраморния Давид. Национален музей Барджело, Флоренция. Височина 191,5 cm.

Мраморната статуя е изработена през 1408 г., за да бъде поставена на един от контрафорсите на катедралата във Флоренция. С подобна поръчка, но на Исаия, е натоварен Нани ди Банко. След като през 1409 г. издигат една от готовите статуи на мястото ѝ, се установява, че зададеният размер (по-малко от два метра височина) е твърде малък, за да се вижда добре от земята. Затова двете статуи няколко години са оставени на съхранение в работилницата.[2][3][4][5]

През 1416 Синьорията на Флоренция нарежда Давид да бъде поставен в Двореца на Синьорията, днес Палацо Векио; очевидно младият Давид се възприема не само като религиозен, но и като политически символ. Донатело е помолен за някои преработки, тъй като сега статуята ще се гледа отблизо, те касаят основно главата на Голиат. Статуята е поставена върху пиедестал с надпис PRO PATRIA FORTITER DIMICANTIBUS ETIAM ADVERSUS TERRIBILISSIMOS HOSTES DII PRAESTANT AUXILIUM („На онези, които смело се бият за родината, боговете помагат и срещу най-ужасните противници“).[6]

Мраморната статуя на Давид е най-ранната известна поръчка на Донатело и изработката ѝ се придържа към традицията, за разлика от по-иновативния подход в по-зрелите творби на скулптора. Все пак за времето си творбата е оценена като постижение с голямо значение. Тя стои дълго време като символ на патриотизъм, но след XVI век бива засенчена от гигантския Давид на Микеланджело, поставен със същата цел.[7]

Бронзовият Давид

редактиране
 
Детайл на главата на мраморния Голиат
 
Донатело, Давид, бронз, 1435 – 40, Флоренция, Барджело, детайл

Бронзовият Давид е най-известната бронзова скулптура на Донатело. Тя е направена за частен клиент, но идентичността му не е потвърдена в писмени източници. Първото историческо сведение за нея е от сватбата на Лоренцо Великолепни през 1469, когато статуята украсява двора на двореца на Медичите във Флоренция. След прогонването им през 1496 статуята е преместена в двора на Палацо Векио и след това е запазена в музея Барджело.[7]

Източници

редактиране
  1. Първа книга Царства, гл. 16 – 31
  2. Janson, pp. 3 – 7.
  3. Pope-Hennessey, John (1958), Italian Renaissance Sculpture, London, pp. 6 – 7.
  4. Poeschke, p. 27.
  5. Caglioti pp. 34, 112.
  6. Janson, pp. 3 – 4, Omaggio a Donatello, pp. 126 – 127. За политическите интерпретации пише Мария Моника Донато, Hercules and David in the Early Decoration of the Palazzo Vecchio: Manuscript Evidence, Journal of the Warburg and Courtauld Institutes 54 (1991), pp. 83 – 98; Andrew Butterfield, New Evidence for the Iconography of David in Quattrocento Florence, I Tatti Studies 6 (1995), pp. 114 – 133.
  7. а б Donatello | Biography, Sculptures, David, & Facts // Encyclopedia Britannica. Посетен на 18 юни 2023. (на английски)
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата David (Donatello) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​