Дакия Аврелиана
Дакия Аврелиана (на латински: Dacia Aureliana) е римска провинция попада почти изцяло в днешна Северна и Централна Западна България. Съществува в периода 271 – 285 година след оттеглянето на римските легиони на южната страна на Дунав и изоставянето на Римска Дакия през 271 г. Носи името на образувалия я император Аврелиан. Образувана е от Moesia Superior и Дакия Траяна (Dacia Traiana) през 271 г.
Дакия Аврелиана | |
Дакия Аврелиана след раздеянето ѝ на провинциите Вътрешна и Крайбрежна Дакия в Диоцез Дакия на Балканите през 6 век | |
| |
Дакия Аврелиана в Общомедия |
Наименование
редактиранеС пропагандна цел името е „Дакия“, въпреки че заема територии в бившата Горна Мизия.
История
редактиранеСтолица на провинцията е Сердика (днешна София). Тя е част от Диоцез Мизия. В 285 г. император Диоклециан разделя Дакия Аврелиана на две нови римски провинции – Вътрешна Дакия с главен град Сердика и Крайбрежна Дакия с главен град Рациария. Двете нови провинции заедно с няколно други първо са включени в Диоцез Мизия, на Префектура Илирик, който диоцез скоро е разделен на две Диоцез Македония и Диоцез Дакия, чиято столица пак е Сердика в който попадат провинциите Вътрешна Дакия и Крайбрежна Дакия.
-
Дакия Аврелиана в Горна Мизия на карта от 1849 г.
Източници
редактиране- Victor Chapot, La Dacie dans Le Monde Romain, Albin Michel, Paris, 1951
- Yann Le Bohec, La Dacie des Romains: des provinces éphémères Архив на оригинала от 2011-09-25 в Wayback Machine.
- Ion Grumeza, Dacia: Land of Transylvania, Cornerstone of Ancient Eastern Europe, Hamilton Books, 2009, Lanham and Plymouth, ISBN 978-0-7618-4465-5
- Hiéroclès, Synecdemus, 655.1
- Прокопий, De Aedificiis.