Отваря главното меню

Дакия Траяна (на латински: Dacia Traiana) е римска имперска провинция в европейска Скития – обширна територия на Балканския полуостров, предимно в дн. Румъния.[1] Провинция Дакия Траяна има за западна граница река Тиса, на север – Карпатските планини, на юг – река Дунав и на изток – река Днестър.

Дакия Траяна
Provincia Dacia
ἐπαρχία της Δακίας
— Римска имперска провинция —
107 – 271
      
Герб
Герб
REmpire Dacia.svg
Континент Европа
Столица Улпия Траяна Сармизегетуса
Eзици
Официални
управител Прокуратор
История Античност
Завоевателна кампания на Траян 89 – 105
Маркоманска война 166 – 180
Предшественик
Дакия Дакия
Наследник
Готи Готи
Тайфали Тайфали
Днес част от Флаг на Румъния Румъния
Флаг на Сърбия Сърбия
Дакия Траяна
Provincia Dacia
ἐπαρχία της Δακίας
в Общомедия

Завладяна е напълно през 107 г. след продължителните Дакийски войни на император Траян. Централната власт стимулирала икономиката и развитието на градския живот. Построени са пътища и укрепителни съоръжения.

Съдържание

Предримски периодРедактиране

Дакийците, обитаващи провинцията спадат към групата на тракийските народи, които Херодот през 444 г. пр.н.е. нарича общо скити и гети. Между 326 и 293 г. пр.н.е. гетите от територията на днешна Молдавия създават собствено държавно образувание северно от Дунава. Според Страбон завоевателите-гети възприели езика и културата на населението, което заварили, като върховен жрец, а после почитан и като бог бил Гебелей. Дакийските гети са земеделци и скотовъди, но разработването на златните и сребърни находища в Трансилвания води до оживена търговия със съседните народи. В началото на II век пр.н.е. вожд на гетите е Орол, а през 109 и 74 г. пр.н.е. гетите имат първи стълкновения с бастарните и римляните. При Буребиста, съвременник на Гай Юлий Цезар, държавата укрепва и се разширява, а армията достига до 200 хил. воини. Тази активност прави впечатление в Римската империя и Цезар подготвя експедиция, но смъртта му попречва да я осъществи. Буревиста също е убит и държавата му се разпада на няколко части под управлението на Скорил, Котис и други племенни велможи. Според документите Октавиан Август възнамерявал да се ожени за Юлия, дъщеря на Котис, а самия Котис се сгодява за 5-годишната дъщеря на Октавиан Август. На 1 март 29 г. пр.н.е. Хораций пише ода за цар Котис („occidi Daci Cotisonis agmen“). Тези данни навеждат на заключението, че дакийските княжества са контролирани с дипломатически средства от Рим. Въпреки, че гетите приемат политическото върховенство на Октавиан Август, те често преминават замръзналия Дунав за да плячкосват в Мизия.

Римски периодРедактиране

От 85 до 89 г. при управлението на Драч и Диурпанеус гетите отново предприемат агресивна политика и водят две успешни войни с Рим. При Домициан римляните постигат ответен военен успех, но не успяват да завоюват Дакия и са принудени да сключат стратегически мир поради загубата в битка с маркоманите. Децебал, вожд на гетите, през 80/87 – 107 г. връща на римляните взетото в плячка оръжие и част от пленниците и получава признание на суверенитета си и ежегоден данък от Домициан.

За да приключи с това позорно положение император Траян повежда война и през 107 г. завладява държавата на гетите, а Децебал се самоубива. През 113 г. е издигнат на Траяновия форум в Рим с триумфалната Траянова колона за ознаменуване победата му над дакийските гети. Според някои историци някои от гетите поддържали римляните и поражението на гетската държава отчасти се дължи и на недоволството им от гнета на Децебал. След 107 г. много от победените гетски родове се изтеглят отвъд Трансилванското плато и към северното Причерноморие. Те са запомнени като Свободни даки, като в гръцките източници са наричани и гранични даки (на гръцки: Dakoi prosoroi). Съюзени с карпите, а по-късно и с готите даките продължават нападенията над новосформираната провинция. Икономическият потенциал на района е експлоатиран активно и от римските колонисти, като в провинциалната столица Улпия Траяна (дн. Върхели) е настанен екстензивен финасово-административен апарат, начело с мандатен прокуратор. Ресурсите и плодородието на провинцията ѝ печелят прозвището Дакия Щастлива (на латински: Dacia Felix). Въпреки това тя си остава размирна погранична провинция, в която е постоянно настанен V Македонски легион.

През 117 г. Римската империя достига максималната си експанзия в началото на управлението на император Адриан. Контролът над екстензивните римски граници е скъп и сложен и това принуждава Адриан да се изтегли от югоизточната част на извивката на Дунав. През 129 г. той разделя Траянова Дакия на Горна, включваща Трансилвания и Долна, съставлявана от територията на по късна Влахия. Марк Аврелий от своя страна прекроява стара Дакия в три нови части, но с обща столица в Сармизегетуса – Дакия Поролисенсис, Дакия Апуленсис и Дакия Малвенсис.

...при император Галиен Дакия била загубена за империята...

— Руфинус Фестус

През 256 г., по време на управлението на император Галиен гетите, преминават отново Карпатите и изтласкват римляните от почти цялата провинция Дакия с изключение на няколко укрепления между реките Темеш и Дунав. През 272 г. римският император Аврелиан нарежда окончателното изоставяне на провинцията и изтеглянето на легионите южно от Дунавския лимес в новообразуваната провинция Дакия Аврелиана.

При последващото деление на провинциите Улпия Сердика става столица на Вътрешна Дакия, а Рациария – на Крайбрежна Дакия. По-късно от Вътрешна Дакия се отделя провинция Дардания. При император Константин I Велики части от Дакия северно от Дунава са завладявани обратно от Рим на два пъти, но след това бързо са губени.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

История на Молдова
 
Праисторическа Молдова
  Дакия (IV – II в. – 106/107 г.)
  Римска Дакия (106/107 – 271)
  Молдовско княжество (1359 – 1861)
  Бесарабия (1812 – 1917)
  Молдовска демократична република (1917 – 1918)
  Бесарабска съветска република (1919)
  Молдавска АССР (1924 – 1940)
  Молдавска ССР (1940 – 1991)
  Молдова (от 1991)
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Roman Dacia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.