Горна Мизия
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Горна Мизия (на латински: Moesia Superior) е провинция на Римската империя, образувана през 85 – 86 г. от император Домициан след разделянето на бившата сенатска провинция Мизия на две – Горна и Долна. Граница между двете новообразувани провинции е река Цибрица в дн. Монтанска област.
|
Горна Мизия Moesia Superior |
|
|---|---|
| 86 г. – 270 г. | |
 Герб |
|
 |
|
| Статут | Римска имперска провинция |
| Континент | Европа |
| Столица | Несус |
| управител | Легат |
| История | Античност |
|
|
| Днес част от |
 Сърбия България Косово Северна Македония |
Територията на провинция Горна Мизия обхваща на запад днешна Източна Сърбия до линията на далматинския римски маршрут Белград – Чачак, на юг достига до Северна Македония, на изток обема Софийското поле, а на север граница е река Дунав. Горна Мизия е военна и гранична римска провинция. Тук са разквартирувани в лагери два от римските легиони охраняващи Дунавския лимес. Римските лагери са разположени в градовете Сингидунум и Виминациум (средновековно Браничево) до днешния Костолац, близо до Пожаревац, а около други римски военни бази се създават или развиват селища като Маргум, Хореум Марги и Рациария, дн. Арчар, Видинско. В Античността големи центрове със значение за провинцията са римските градове в землищата на съвремените Скопие, Бела паланка, Липлян, Прахово и Ниш. Главен град е Ниш, a рудобивът е имперски монопол и през III век насърчава растежът на селищата в Moesia Superior, която е експлоатирана за оловото и среброто си.[1]
До управлението на Северите и кризата в Римската империя Горна Мизия се администрира от следните легати:
Гай Цилний Прокул Квинт Созий Сенецио Луций Херений Сатурнин Марк Стаций Италик Публий Хелвий Пертинакс Егнаций Виктор Мариниан Деций Траян Требониан Гал
Марк Емилий ЕмилианСлед Траяновите дакийски войни към провинцията е включена и територията на Банат с граници владението на по-късното средновековното княжество на Охтум. През 3 век в Римската империя настъпва криза. В 270 г. император Аврелиан евакуира римските легиони от Дакия, като на територията на Горна Мизия се образуват две нови римски провинции – Вътрешна и Крайбрежна Дакия. След образуване на Дунавска България, постепенно територията на Горна Мизия е включена в границите на Първата българска държава. Около нейните центрове след римско време се формират средновековните български Белградска и Браничевска историко-географски области.
Мизийският дунавски лимес
Останки от крепостната стена на Сингидунум
Надгробен камък на понтифекса на Рациария
Руини на мавзолей във Виминациум
Вижте същоРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ Talbert, Richard J.A., Atlas of classical history. Taylor & Francis e-Library, 2003. ISBN 0-203-40535-8 (Master e-book) ISBN ISBN 0-203-71359-1 (Adobe eReader Format) ISBN 0-415-03463-9 (pbk)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Moesia Superior“ в Уикипедия на ???. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |