Горна Мизия
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Горна Мизия (на латински: Moesia Superior) е провинция на Римската империя, образувана през 85 – 86 г. от император Домициан след разделянето на бившата сенатска провинция Мизия на две – Горна и Долна. Граница между двете новообразувани провинции е река Цибрица в дн. Монтанска област.
|
Горна Мизия Moesia Superior |
|
|---|---|
| — Римска имперска провинция — | |
| 86 г. – 270 г. | |
 Герб |
|
 |
|
| Континент | Европа |
| Столица | Несус |
| управител | Легат |
| История | Античност |
|
|
| Днес част от |
 Сърбия България Косово Северна Македония |
Територията на провинция Горна Мизия обхваща на запад днешна Източна Сърбия до линията на далматинския римски маршрут Белград – Чачак, на юг достига до Северна Македония, на изток обема Софийското поле, а на север граница е река Дунав. Горна Мизия е военна и гранична римска провинция. Тук са разквартирувани в лагери два от римските легиони охраняващи Дунавския лимес. Римските лагери са разположени в градовете Сингидунум и Виминациум (средновековно Браничево) до днешния Костолац, близо до Пожаревац, а около други римски военни бази се създават или развиват селища като Маргум, Хореум Марги и Рациария, дн. Арчар, Видинско. В Античността големи центрове със значение за провинцията са римските градове в землищата на съвремените Скопие, Бела паланка, Липлян, Прахово и Ниш. Главен град е Ниш, a рудобивът е имперски монопол и през III век насърчава растежът на селищата в Moesia Superior, която е експлоатирана за оловото и среброто си.[1]
До управлението на Северите и кризата в Римската империя Горна Мизия се администрира от следните легати:
Гай Цилний Прокул Квинт Созий Сенецио Луций Херений Сатурнин Марк Стаций Италик Публий Хелвий Пертинакс Егнаций Виктор Мариниан Деций Траян Требониан Гал Марк Емилий Емилиан
След Траяновите дакийски войни към провинцията е включена и територията на Банат с граници владението на по-късното средновековното княжество на Охтум. През 3 век в Римската империя настъпва криза. В 270 г. император Аврелиан евакуира римските легиони от Дакия, като на територията на Горна Мизия се образуват две нови римски провинции – Вътрешна и Крайбрежна Дакия. След образуване на Дунавска България, постепенно територията на Горна Мизия е включена в границите на Първата българска държава. Около нейните центрове след римско време се формират средновековните български Белградска и Браничевска историко-географски области.
Мизийският дунавски лимес
Останки от крепостната стена на Сингидунум
Надгробен камък на понтифекса на Рациария
Руини на мавзолей във Виминациум
Вижте същоРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ Talbert, Richard J.A., Atlas of classical history. Taylor & Francis e-Library, 2003. ISBN 0-203-40535-8 (Master e-book) ISBN ISBN 0-203-71359-1 (Adobe eReader Format) ISBN 0-415-03463-9 (pbk)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Moesia Superior“ в Уикипедия на ???. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |