Тази статия е за стъпката в стихосложението. За други значения вижте Дактил.

Дактил (на старогръцки: δάκτυλος – пръст, палец) в античното метрическо стихосложение е трисрична стихотворна стъпка – една дълга сричка и две къси, т.е. общо четири мори. Бележи се със схемата . В съчетание с хорей и спондей образува други размери: хекзаметър, пентаметър, Алкеева строфа, строфа на Сафо. Обратната стъпка се нарича антидактил или още анапест.

Дактилът като показалец: една дълга сричка, следвана от две кратки

Названието си тази стъпка получава от пръста на човешката ръка, който също се състои от три части (фаланги). Поради неговата плавност и мелодичност, древните гърци приписвали на дактила божествен произход, като вярвали, че Дионисий разговаря с хората в дактилни стихове.

В силаботоническото стихосложение дактил е трисрична стъпка с една ударена и две неударени срички, бележи се с . Дактилен размер се получава, когато ударенията са на първата, четвъртата, седмата и т.н. сричка.

Широка употреба дактилът получава по време на периода „Буря и натиск“ в немската поезия, в творчеството на Гьоте, Фридрих Шилер и Фридрих Хьолдерлин. В българската поезия често се среща в поезията на Иван Вазов, Стоян Михайловски, Кирил Христов, Димчо Дебелянов и други.

Примери за дактилни стихотворни размери:

Двустъпен дактил
Моите спомени,
птици в нощта,
скитат бездомни,
скитат унесени
вън от света.
(Николай Лилиев)
Тристъпен дактил
Някога тука залутан,
гонен от турски заптии,
спирал е морен хайдутин,
твойта прохлада да пие.
(Младен Исаев, „Пред езерото“)
Четиристъпен дактил
Плахи звездици в небо потъмняха;
рано без време петлите пропяха…
В село се късни прибират жетварки.
Хубава Яна припират другарки…
(Пенчо Славейков, „Змейново любе“)
Петостъпен дактил
Нека ме шибат и брулят неверните бури,
нека ми съскат отровните, лепкави грижи,
нека месата ми късат безумните фурии,
хищни чакали кръвта ми пролята да лижат.
(Елисавета Багряна, „Пролог“)
Шестостъпен дактил
Бистрия въздух и нивите с тежък косичник от злато,
крушите, шатри разпънали – тук ми е всичко познато.
Янтра се казва реката със плет от върби и тръстика
и воловарчето мургаво – с мойто го име наричат.
(Асен Разцветников, „Бистрият въздух“)

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  • „Речник на литературните термини“, Наука и изкуство, София, 1968
  • „Енциклопедичен речник на литературните термини“, Иван Богданов, Издателство „Петър Берон“, София, 1993