Младен Исаев
Младен Исаев Младенов е български поет и деец на Българската комунистическа партия, народен деятел на културата.
| Младен Исаев | |
|---|---|
| български поет | |
| Роден | |
| Починал | |
| Националност |
 България |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение |
| Направление | социалистически реализъм |
| Известни творби | „Родина“ |
| Награди | Димитровска награда |
| Политика | |
| Партия | БКП |
| Депутат | |
| VI НС VII НС VIII НС IX НС | |
| Семейство | |
| Съпруга | Людмила Исаева |
Съдържание
БиографияРедактиране
Роден е на 7 юни 1907 г. в монтанското село Балювица. Като младеж взема участие в Септемврийското въстание от 1923 г.[1] От 1927 година е член на БКП. През 1926 – 1929 г. е политически емигрант. След завръщането си в България е преследван заради убежденията си, хвърлян в затвора и последователно интерниран в три концлагера – Гонда вода, Еникьой и Свети Кирик. От 1941 г. участва в нелегалната дейност на Военната комисия при ЦК на БКП. По време на участието на България във Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция е на фронта като военен писател. Заместник-председател на Съюза на българските писатели. Два пъти Герой на социалистическия труд на България, носител на орден „Георги Димитров“ и лауреат на Димитровска награда.[2], „Герой на Народна република България“ (22 септември 1982).[3]
Негова съпруга е поетесата Людмила Исаева.
Творчески пътРедактиране
Творчеството на Исаев е със силна социална насоченост още в ранния му период, лирическият герой в поезията му най-често е борецът за свобода. Понякога разглежда и интимните изживявания на образите си, нетипично за класовото творчество. След 9 септември 1944 възпява победата на БКП, обществените промени в България и съграждането на новия обществен строй.
Съкилийник на Вапцаров по време на процеса срещу ЦК на БРП, Исаев взема тетрадката с предсмъртните му стихотворения и успява да я запази, скрита в крачола, по време на престоя му и в трите концентрационни лагера.
Автор е на текста на известната песен „Родина“ („Високи сини планини“).
Удостоен със званието Заслужил деятел на културата (1963).
БиблиографияРедактиране
- „Пожари“ (1932),
- „Жертва“ (1934),
- „Ведрина“ (1936),
- „Тревожна планета“ (1938),
- „Човешка песен“ (1941),
- „Война“ (1945),
- „Огъня“ (1946),
- „Младост“ (1949),
- „Звезда на мира“ (1950),
- „Обич“ (1954),
- „Ясни далечини“ (1959),
- „Зеленото дърво“ (1963)
- „Високи сини планини“ (1969).
ИзточнициРедактиране
- ↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 306
- ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 316
- ↑ 110 години от рождението на Младен Исаев
