Далелвен (на шведски: Dalälven) е река в централната част на Швеция (провинции Даларна, Вестманланд, Йевлебори и Упсала), вливаща се в Ботническия залив на Балтийско море. Дължина 220 km (с лявата съставящя я рекя Вестердалелвен 535 km), площ на водосборния басейн 28 954 km². На шведски името буквално означава „Даларнска река“, показвайки значението ѝ за лен Даларна.[1]

Далелвен
(на шведски: Dalälven)
2006maj09 dalalven sedd fran riksvag 70 mellan avesta och hedemora.jpg
Река Далелвен гледана от път 70 между градовете Авеста и Хедемура
Sweden relief location map.jpg
60.5504° с. ш. 15.1342° и. д.
60.6426° с. ш. 17.4532° и. д.
Изворът и устието на река Далелвен в Швеция
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Флаг на Швеция Швеция
Дължина 220 (535) km
Водосборен басейн 28 954 km²
Отток 350 m³/s
Начало
Място Йостердалелвен (лява съставяща)
Вестердалелвен (дясна съставяща)
Координати 60°33′01.44″ с. ш. 15°08′03.12″ и. д. / 60.5504° с. ш. 15.1342° и. д.
Надм. височина 150 m
Устие
Място Балтийско море
Координати 60°38′33.36″ с. ш. 17°27′11.52″ и. д. / 60.6426° с. ш. 17.4532° и. д.
Надм. височина 0 m
Далелвен в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Далелвен

Географска характеристикаРедактиране

Река Далелвен се образува на 150 m н.в., при градчето Юрос (лен Даларна) от сливането на двете съставящи я реки Йостердалелвен (лява съставяща) иВестердалелвен (дясна съставяща). До град Крюлбу (най-югоизточната част на лен Даларна) тече на югоизток предимно в тясна и дълбока долина с високи и стръмни брегове през проточните езера Бюшон (Bysjön) и Бесинген (Bäsingen). След това завива на североизток и тече по хълмиста приморска равнина през езерата Фернебуферден (Färnebofjärden, където има и национален парк), Брамсьоферден (Bramsöfjärden), Унтраферден (Untrafjärden) и Сторферден (Storfjärden). Влива се в ютозападната част на Ботническия залив на Балтийско море, при град Скутшер (лен Упсала).[1]

Водосборният басейн на река Далелвен обхваща площ от 28 954 km² (само на Далелвен без двете съставящи я реки – 7884 km²), като малка част от него е на норвежка територия. Речната ѝ мрежа е слабо развита. На североизток, юг, югозапад и запад водосборният басейн на Далелвен граничи с водосборните басейни на реките Юснан, Ерсундаон, Колбексон, Хедстрьомен, Гьотаелвен и други по-малки, вливащи се в Балтийско море.[1]

Основни притоци: левиЙостердалелвен (300 km, 12 430 km²), Рун; десниВестердалелвен (315 km, 8640 km²).

Далелвен има предимно снежно подхранване с ясно изразено пролетно-лятно пълноводие (от април до вай) и зимно маловодие. Среден годишен отток в устието 350 m³/s. През зимата замръзва за период от 3 – 4 месеца. [1]

Стопанско значение, селищаРедактиране

Част от водите ѝ се използват за битово и промишлено водоснабдяване. Най-долните 10 km от течението ѝ са плавателни за плитко газещи речни съдове. Най-големите селища разположени по течението ѝ са градовете: Борленге, Хедемура, Авеста, Крюлбу, Скутшер.[1]

ЛегендаРедактиране

В книгата си Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция, Селма Лагерльоф отделя цяла глава на Далелвен и предава една легенда: Стурон (Storån, Голям поток) и Фюлюелвен (Fuluälven/Fulan) решили да се състезават. Първоначално като потоци се изказвали презрително един за друг, но при срещата си като големи реки се изказали с такова възхищение един за друг, че решили да се слеят. За да не се откажат от имената си и да приемат името на другата, двете реки решили да изберат ново име (Далелвен) и да се преименуват съответно на Йостердалелвен и Вестердалелвен[2].

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д ((ru)) «Болшая советская энциклопедия» – Даль-Эльвен, т. 7, стр. 521
  2. „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон“, изд. Отечество, София, 1980 г.