Данаил Юруков

български революционер, политик, дипломат и общественик

Данаил Стоянов Юруков е български революционер, политик, дипломат и общественик.

Данаил Юруков
български революционер, политик, дипломат и общественик
BASA Regional State Archives Directorate Plovdiv Danail Yurukov not classified.jpg
Портретна снимка, източник: ДА „Архиви“
Роден
Данаил Стоянов Юруков
Починал
Етнос българи

Депутат в Областното събрание на Източна Румелия

Народен представител в:
I ОНС   IV ОНС   V ОНС   VI ОНС   
Семейство
Съпруга Теофана Величкова-Юрукова
Деца София Юрукова

БиографияРедактиране

Роден е на 25 май 1852 г. в Брацигово в заможно търговско семейство. Баща му Стоян Димитров Юруков е един от водачите на Априлското въстание в Брацигово, а след разгрома на въстанието е хвърлен в пловдивския зандан „Ташкапия“ заедно с бащата на Константин Величков, което е описано в книгата на К. Величков „В тъмницата“. Оттам Стоян Юруков е заточен заедно с брат му Никола Юруков в крепостта Сен Жан Д'Арк. Първоначално Данаил Юруков учи в родния си град, а след това в 1867 г. завършва Пловдивското българско училище. Между 1867 и 1878 г. се занимава с търговия. През 1876 г. се включва в подготовката на Априлското въстание.

След освобождението участва в ръководството на комитета „Единство“. От 20 януари 1878 г. е първи кмет на Брацигово. През 1878 г. става член на Татарпазарджишкия съд, а за няколко месеца между юни и октомври 1879 г. е съветник в местната префектура. Бил е депутат в Областното събрание на Източна Румелия. Между 1882 и 1885 г. е член на Постоянния комитет на Източна Румелия. Редактор е на в. „Съединение“. През 1885 г. става член на Временното правителство на Източна Румелия след провъзгласяване на Съединението.[1] Става народен представител през 1886 г. при допълнителните избори. След контрапреврата от 11 август 1886 г. като русофил емигрира и се завръща през 1894 г. От 17 ноември 1894 до 2 ноември 1896 г. е кмет на град Пловдив,[2] след което е депутат в IX Обикновено народно събрание от Пещерска околия.[3] През 1895 г. взема участие в създаването на Търговско-индустриалната камара в Пловдив. От 1900 г. редактира в. „Свободна дума“.[4]

От 1901 до 1902 година е търговски агент в северномакедонския град Скопие, а от 1902 до 1904 година е в източномакедонския град Сяр.[5][6]

На 18 декември 1914 година екзарх Йосиф I записва в дневника си:

Господин Юруков заминава днес като търговски агентин на Княжеството в Скопие и дохожда да [си] вземе сбогом. Той казва, че той отива в Скопие, но и той сам не знае на какво основание се е развила революционната организация, кой я крепи и защо, когато е явно, че България не е готова да предприема война против Турция. Той не вижда да има българското княжеско правителство програма по вънкашната си политика, която да я следват правителствата, които идат едно подир друго. Каравелов е противен на туй движение, защото България не е в състояние да решава сега македонския въпрос, но и той не взема коренни мерки. Вижда се, че няма една мисъл, управляваща машината, (която трябва да бъде в държавния глава) и че министерствата дохождат и се катурват, цапайки се в партийните интереси и страсти, безсилни и зависещи от княза. Финансово страната е в много лошо положение, а и кредит няма пред тия неуредици. Той, разумява се, беше много сдържан относно лицата и държавния глава и говори отвлечено за положението, а аз изваждам сам заключението, че главната вина за тая политика, безпринципна [и] неопределена, е княза и после партизанството на партиите, които се влачат на корем пред него, или нямат силата да му наложат да управлява конституционно.[7]

През 1922 г. издава своите спомени, озаглавени „Спомени из политически живот на България“.[4]

Женен е за Теофана Величкова-Юрукова, сестра на Константин Величков, с която имат двама сина (Васил и Георги) и две дъщери (София и Мара). София Юрукова създава през 1909 г. първото издателство за преводна литература „Мозайка от знаменити съвременни романи“.

През 1926 г. излиза книгата му „Размишления върху произхода на българите“, в която застъпва автохтонната теория и дава ценни сведения за българския език.

Други негови книги са: „Старо време“ и „Брацигово“.

БележкиРедактиране

  1. Съвременна българска енциклопедия, Том IVб, Изд. Елпис, 1994, с. 651
  2. Райчевски, Георги, Петков, Петко З. „Пловдивските кметове“, Пловдив, 2005, изд. „Агенция Седем Д“ ООД, с. 34
  3. Свободен гражданин - седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Божил Райнов / бр. 18, 23 ноември 1896 год, стр. 4
  4. а б Райчевски, Георги, Петков, Петко З. „Пловдивските кметове“, Пловдив, 2005, изд. „Агенция Седем Д“ ООД, с. 35
  5. Матеева, Мария. Консулските отношения на България 1879 – 1986. София, Държавно издателство „Петър Берон“, 1988. с. 114.
  6. Стефан Стамболов в спомени на съвременници. Изток-Запад, 2003. ISBN 954-8945-355. с. 278.
  7. Български екзарх Йосиф I. Дневник. София, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. ISBN 954-509-042-1. с. 492.
Тодор Пеев търговски агент в Скопие
(6 май 1901 – 8 август 1902)
Тодор Недков
Стефан Кукурлиев
(управляващ)
търговски агент в Сяр
(8 август 1902 – 18 януари 1904)
Георги Кожухаров