Данаил Юруков
Данаил Стоянов Юруков е български революционер, политик, дипломат и общественик.[1]
| Данаил Юруков | |
| български революционер, политик, дипломат и общественик | |
 Портретна снимка, източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден | Данаил Стоянов Юруков
|
|---|---|
| Починал | |
| Депутат в Областното събрание на Източна Румелия
Народен представител в: I ОНС IV ОНС V ОНС VI ОНС | |
| Семейство | |
| Съпруга | Теофана Величкова-Юрукова |
| Деца | София Юрукова |
Биография редактиране
Роден е на 25 май 1852 г. в Брацигово в заможно търговско семейство. Баща му Стоян Димитров Юруков е един от водачите на Априлското въстание в Брацигово, а след разгрома на въстанието е хвърлен в пловдивския зандан „Ташкапия“ заедно с бащата на Константин Величков, което е описано в книгата на К. Величков „В тъмницата“. Оттам Стоян Юруков е заточен заедно с брат му Никола Юруков в крепостта Сен Жан Д'Арк. Първоначално Данаил Юруков учи в родния си град, а след това в 1867 г. завършва Пловдивското българско училище. Между 1867 и 1878 г. се занимава с търговия. През 1876 г. се включва в подготовката на Априлското въстание.
След освобождението участва в ръководството на комитета „Единство“. От 20 януари 1878 г. е първи кмет на Брацигово. През 1878 г. става член на Татарпазарджишкия съд, а за няколко месеца между юни и октомври 1879 г. е съветник в местната префектура. Бил е депутат в Областното събрание на Източна Румелия. Между 1882 и 1885 г. е член на Постоянния комитет на Източна Румелия. Редактор е на в. „Съединение“. През 1885 г. става член на Временното правителство на Източна Румелия след провъзгласяване на Съединението.[2] Става народен представител през 1886 г. при допълнителните избори. След контрапреврата от 11 август 1886 г. като русофил емигрира и се завръща през 1894 г. От 17 ноември 1894 до 2 ноември 1896 г. е кмет на град Пловдив,[3] след което е депутат в IX обикновено народно събрание от Пещерска околия.[4] През 1895 г. взема участие в създаването на Търговско-индустриалната камара в Пловдив. От 1900 г. редактира в. „Свободна дума“.[5]
От 1901 до 1902 година е търговски агент в северномакедонския град Скопие, а от 1902 до 1904 година е в източномакедонския град Сяр.[6][7]
На 18 декември 1914 година екзарх Йосиф I записва в дневника си:
| „ | Господин Юруков заминава днес като търговски агентин на Княжеството в Скопие и дохожда да [си] вземе сбогом. Той казва, че той отива в Скопие, но и той сам не знае на какво основание се е развила революционната организация, кой я крепи и защо, когато е явно, че България не е готова да предприема война против Турция. Той не вижда да има българското княжеско правителство програма по вънкашната си политика, която да я следват правителствата, които идат едно подир друго. Каравелов е противен на туй движение, защото България не е в състояние да решава сега македонския въпрос, но и той не взема коренни мерки. Вижда се, че няма една мисъл, управляваща машината, (която трябва да бъде в държавния глава) и че министерствата дохождат и се катурват, цапайки се в партийните интереси и страсти, безсилни и зависещи от княза. Финансово страната е в много лошо положение, а и кредит няма пред тия неуредици. Той, разумява се, беше много сдържан относно лицата и държавния глава и говори отвлечено за положението, а аз изваждам сам заключението, че главната вина за тая политика, безпринципна [и] неопределена, е княза и после партизанството на партиите, които се влачат на корем пред него, или нямат силата да му наложат да управлява конституционно.[8] | “ |
През 1922 г. издава своите спомени, озаглавени „Спомени из политически живот на България“.[5]
Женен е за Теофана Величкова-Юрукова, сестра на Константин Величков, с която имат двама сина (Васил и Георги) и две дъщери (София и Мара). София Юрукова създава през 1909 г. първото издателство за преводна литература „Мозайка от знаменити съвременни романи“.
През 1926 г. излиза книгата му „Размишления върху произхода на българите“, в която застъпва автохтонната теория и дава ценни сведения за българския език.
Други негови книги са: „Старо време“ и „Брацигово“.
Бележки редактиране
- ↑ Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0530-4. с. 215.
- ↑ Съвременна българска енциклопедия, Том IVб, Изд. Елпис, 1994, с. 651
- ↑ Райчевски, Георги, Петков, Петко З. „Пловдивските кметове“, Пловдив, 2005, изд. „Агенция Седем Д“ ООД, с. 34
- ↑ Свободен гражданин - седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Божил Райнов / бр. 18, 23 ноември 1896 год, стр. 4
- ↑ а б Райчевски, Георги, Петков, Петко З. „Пловдивските кметове“, Пловдив, 2005, изд. „Агенция Седем Д“ ООД, с. 35
- ↑ Матеева, Мария. Консулските отношения на България 1879 – 1986. София, Държавно издателство „Петър Берон“, 1988. с. 114.
- ↑ Стефан Стамболов в спомени на съвременници. Изток-Запад, 2003. ISBN 954-8945-355. с. 278.
- ↑ Български екзарх Йосиф I. Дневник. София, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. ISBN 954-509-042-1. с. 492.
| Тодор Пеев | → | търговски агент в Скопие (6 май 1901 – 8 август 1902) |
→ | Тодор Недков |
| Стефан Кукурлиев (управляващ) |
→ | търговски агент в Сяр (8 август 1902 – 18 януари 1904) |
→ | Георги Кожухаров |