I обикновено народно събрание

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Първото обикновено народно събрание (I ОНС) е народно събрание на Княжество България. Заседава в клуба на руските офицери в София между 21 октомври и 24 ноември 1879 г.[1], когато княз Александър го разпуска[2] поради настъпилата политическа криза.

Сформира се непосредствено след първите парламентарни избори в Българското княжество проведени на 30 септември и 7 октомври 1879 г., за стриктно спазване на Търновската конституция.[3] Победител в тях е Либералната партия, която взема над 70% от депутатските места.

Сесии и заседания

редактиране

През краткия срок, в който заседава, е проведена само една редовна сесия и едва 20 заседания.

След откриването на първото заседание от княз Александър I Батенберг за временен председател е посочен най-възрастният от депутатите – дядо Анто Георгиев от Песочница, Берковско. След това се произвжда избор за постоянен председател с тайно гласуване. Председателят на временното бюро извиква по ред народните представители, които отиват един по един и пускат бюлетините си в „ковчеженце, поместено до председателския стол“.

След края на вота квесторите преброяват бюлетините и обявяват следните резултати:

Кандидати

редактиране

За председатели

редактиране

За подпредседатели

редактиране

За секретари

редактиране
  • Г. Генчев – 89 гласа
  • Иван Гюзелев – 84 гласа
  • Атанас Хранов – 77 гласа
  • Трифон Панов – 69 гласа
  • Г. Горбанов – 13 гласа
  • Иван Гюзелев – 3 гласа
  • Д. Енчев – 9 гласа
  • Невалидни/празни бюлетини – 2
  • Загубени гласове – 11

Краен резултат

редактиране

Председател

редактиране

Подпредседатели

редактиране
  • Христо Стоянов
  • Георги Йорданов Тишев

Секретари

редактиране
  • Г. Генчев
  • Иван Н. Гюзелев
  • А. Хранов
  • Трифон Панов

Народни представители

редактиране

Някои от имената на видните депутати в списъка на депутатите в I ОНС са:

Законопроекти

редактиране

Поради краткия си период на съществуване I ОНС не гласува нито един законопроект, но въпреки това взема решение храм-паметникът „Александър Невски“ да бъде построен в София.[4][неблагонадежден източник]

Разпускане

редактиране

Князът обосновава решението си за разпускане с с укази 334 и 335 поради вота на недоверие, изказан на правителството на Бурмов и с неспособността на Народното събрание да излъчи нов кабинет поради отказа на либералите да управляват заедно с консерваторите[2].

Литература

редактиране

Проф. д.и.н. Милко Палангурски. ПЪРВОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ - ИЗБОРИ, КОНСТИТУИРАНЕ И СЪСТАВ. Исторически преглед 2023, кн.2. БАН, София.

  1. Цураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“, Книгоиздателска къща „Труд“, С., 2008 г., с. 422 ISBN 954-528-790-X
  2. а б Методиев, Веселин. Министерският съвет в България. Началото 1879 – 1886. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1999. ISBN 954-07-1355-2. с. 78.
  3. www.parliament.bg
  4. София – обиколка на града, 1968 г // Посетен на 22 ноември 2012.