Даниел Бел

американски социолог

Даниел Бел (на английски: Daniel Bell) е американски социолог и есеист. Преподава в университета Харвард (департамент Изкуство и литература), както и в Колумбийския университет. С многобройните си статии той е един от водещите социолози в САЩ.

Даниел Бел
Daniel Bell
американски социолог

Роден
Починал

Националност Флаг на САЩ САЩ
Образование Колумбийски университет
Професия социолог, университетски преподавател, журналист
Научна дейност
Област социология
Работил в Колумбийски университет
Харвардски университет
Чикагски университет
Публикации „The End of Ideology“ (1960)
„The Cultural Contradictions of Capitalism“ (1976)
„The Coming of Post-Industrial Society“ (1973)
Награди Награда „Алексис дьо Токвил“ (1999)
Повлиян Карл Полани
Повлиял Чарлз Тейлър
Семейство
Баща Бенджамин Болоцки
Майка Ан Каплан
Съпруга Нора Поташник
Илейн Греъм
Пърл Казин
Деца Дейвид Бел
Джорди Бел

Описва себе си като „социалист в областта на икономиката, либерал в политиката и консерватор в областта на културата“.[1]

БиографияРедактиране

Роден е на 10 май 1919 г. в Лоуър Ист Сайд, Манхатън, Ню Йорк в семейството на полско-еврейските имигранти Бенджамин Болоцки и Ан Каплан. Първият език на Бел е идиш. Баща му умира, когато Даниел е на 8 месеца. Израства в бедност с майка си и по-големия си брат. Когато е на 13 години, майка му променя фамилията им от Болоцки на Бел.

Получава бакалавърска степен през 1938 г. в Градския колеж на Ню Йорк, а след една година следва в Колумбийския университет.

В периода 1940–1950 г. работи като журналист и редактор.

Цяло десетилетие, между 1959 и 1969 г., преподава социология в Колумбийския университет. През 1960 г. там получава докторска степен.

От 1969 г. и до 90-те години преподава социология в Харвардския университет. През 1973 г. публикува книгата, която го прави известен: „Приближаващото постиндустриално общество. Опит за социално прогнозиране“ (The coming of post-industrial society: A venture of social forecasting).

Даниел Бел умира в собствения си дом в Кеймбридж (Масачузетс) на 25 януари 2011 г.[2].

ИдеиРедактиране

Той и Ален Турен са едни от създателите на постмодерното течение в социологията. В книгата си „Към постиндустриалното общество“ той излага своя възглед за обществото през 2000 г., в което преобладават научното познание и информатиката, а парадигмата индустриализация е надмината и човечеството е изправено пред други важни задачи за разрешаване. Тези възгледи са изложени първо в книгата му „Края на идеологиите“, публикувана през 1960 г. В нея Бел предрича постигането на политически консенсус, обясним с преодоляването на приоритета на материалното. В третата му книга, „Противоречията на капитализма“, се долавят по-песимистични нотки, свързани с бързото и зрелищно развитие на консуматорското общество.

Даниел Бел има заслугата да е един от тези, благодарение на които социологията става научна дисциплина. За някои той е консерватор и технократ, за други утопист и предшественик на хипи културата.

ПризнаниеРедактиране

През 1999 г. му е присъдена наградата „Алексис дьо Токвил“ за хуманизъм.

Личен животРедактиране

Първите два брака на Даниел Бел, с Нора Поташник и Илейн Греъм, завършват с развод[3]. През 1960 г. сключва брак с литературната критичка Пърл Казин Бел, еврейка и сестра на Алфред Казин[4][5].

Бел е баща на две деца. Синът му, Дейвид Бел[6], става професор по френска история в Принстънския университет. Дъщеря му, Джорди Бел, преподава история на жените в САЩ в Колежа Меримаунт.[7]

БиблиографияРедактиране

  • The New American Right (1955)
  • The End of Ideology (1960)
  • „Work, Alienation and Social Control“, в Irving Howe (ed.), The Radical Papers. Garden City, NY: Doubleday and Co., 1966, pp. 86-98.
  • The Coming of Post-Industrial Society: A Venture in Social Forecasting. New York: Basic Books, 1973.
  • The Revolution of Rising Entitlement (1975)
  • The Cultural Contradictions of Capitalism (1976)
    Културните противоречия на капитализма. Превод от английски език Кольо Коев. София: Народна култура, 1994, 420 стр.

ИзточнициРедактиране

  1. Gardner, Martin. The Whys of a Philosophical Scrivener, 1999, p. 427.
  2. Kaufman, Michael T.. Daniel Bell, Ardent Appraiser of Politics, Economics and Culture, Dies at 91. // The New York Times, 2011-01-25. Посетен на 2019-06-26.
  3. Buhle, Paul. Daniel Bell obituary. // The Guardian, 2011-01-26. Посетен на 2019-06-26.
  4. Matt Schudel. Sociologist foresaw Internet's rise. // January 27, 2011.
  5. Alexander Bloom, Prodigal Sons: The New York Intellectuals & Their World. Oxford University Press, 1987, p.474 ISBN 9780195051773.
  6. WEDDINGS; Donna Farber, David A. Bell. // 1993-05-24. 0362-4331. Посетен на 2019-06-26.
  7. Alumni, The University of Chicago Magazine, 2000, Vol. 93, p.41.

Външни препраткиРедактиране