Даниел Бел
Даниел Бел (на английски: Daniel Bell) е американски социолог и есеист. Преподава в университета Харвард (департамент Изкуство и литература), както и в Колумбийския университет. С многобройните си статии той е един от водещите социолози в САЩ.
| Даниел Бел Daniel Bell | |
| американски социолог | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  САЩ |
| Учил в | Колумбийски университет Сейнт Антънис Колидж |
| Работил | социолог, университетски преподавател, журналист |
| Научна дейност | |
| Област | социология |
| Работил в | Колумбийски университет Харвардски университет Чикагски университет |
| Публикации | „The End of Ideology“ (1960) „The Cultural Contradictions of Capitalism“ (1976) „The Coming of Post-Industrial Society“ (1973) |
| Награди | Награда „Алексис дьо Токвил“ (1999) |
| Повлиян | Карл Полани |
| Повлиял | Чарлз Тейлър |
| Семейство | |
| Баща | Бенджамин Болоцки |
| Майка | Ан Каплан |
| Съпруга | Нора Поташник Илейн Греъм Пърл Казин |
| Деца | Дейвид Бел Джорди Бел |
Описва себе си като „социалист в областта на икономиката, либерал в политиката и консерватор в областта на културата“.[1]
Биография
редактиранеРоден е на 10 май 1919 г. в Лоуър Ист Сайд, Манхатън, Ню Йорк в семейството на полско-еврейските имигранти Бенджамин Болоцки и Ан Каплан. Първият език на Бел е идиш. Баща му умира, когато Даниел е на 8 месеца. Израства в бедност с майка си и по-големия си брат. Когато е на 13 години, майка му променя фамилията им от Болоцки на Бел.
Получава бакалавърска степен през 1938 г. в Градския колеж на Ню Йорк, а след една година следва в Колумбийския университет.
В периода 1940–1950 г. работи като журналист и редактор.
Цяло десетилетие, между 1959 и 1969 г., преподава социология в Колумбийския университет. През 1960 г. там получава докторска степен.
От 1969 г. и до 90-те години преподава социология в Харвардския университет. През 1973 г. публикува книгата, която го прави известен: „Приближаващото постиндустриално общество. Опит за социално прогнозиране“ (The coming of post-industrial society: A venture of social forecasting).
Даниел Бел умира в собствения си дом в Кеймбридж (Масачузетс) на 25 януари 2011 г.[2].
Идеи
редактиранеТой и Ален Турен са едни от създателите на постмодерното течение в социологията. В книгата си „Към постиндустриалното общество“ той излага своя възглед за обществото през 2000 г., в което преобладават научното познание и информатиката, а парадигмата индустриализация е надмината и човечеството е изправено пред други важни задачи за разрешаване. Тези възгледи са изложени първо в книгата му „Края на идеологиите“, публикувана през 1960 г. В нея Бел предрича постигането на политически консенсус, обясним с преодоляването на приоритета на материалното. В третата му книга, „Противоречията на капитализма“, се долавят по-песимистични нотки, свързани с бързото и зрелищно развитие на консуматорското общество.
Даниел Бел има заслугата да е един от тези, благодарение на които социологията става научна дисциплина. За някои той е консерватор и технократ, за други утопист и предшественик на хипи културата.
Признание
редактиранеПрез 1999 г. му е присъдена наградата „Алексис дьо Токвил“ за хуманизъм.
Личен живот
редактиранеПървите два брака на Даниел Бел, с Нора Поташник и Илейн Греъм, завършват с развод[3]. През 1960 г. сключва брак с литературната критичка Пърл Казин Бел, еврейка и сестра на Алфред Казин[4][5].
Бел е баща на две деца. Синът му, Дейвид Бел[6], става професор по френска история в Принстънския университет. Дъщеря му, Джорди Бел, преподава история на жените в САЩ в Колежа Меримаунт.[7]
Библиография
редактиране- The New American Right (1955)
- The End of Ideology (1960)
- „Work, Alienation and Social Control“, в Irving Howe (ed.), The Radical Papers. Garden City, NY: Doubleday and Co., 1966, pp. 86-98.
- The Coming of Post-Industrial Society: A Venture in Social Forecasting. New York: Basic Books, 1973.
- The Revolution of Rising Entitlement (1975)
- The Cultural Contradictions of Capitalism (1976)
Културните противоречия на капитализма. Превод от английски език Кольо Коев. София: Народна култура, 1994, 420 стр.
Източници
редактиране- ↑ Gardner, Martin. The Whys of a Philosophical Scrivener, 1999, p. 427.
- ↑ Kaufman, Michael T. Daniel Bell, Ardent Appraiser of Politics, Economics and Culture, Dies at 91 // The New York Times, 2011-01-25. Посетен на 2019-06-26.
- ↑ Buhle, Paul. Daniel Bell obituary // The Guardian, 2011-01-26. Посетен на 2019-06-26.
- ↑ Matt Schudel. Sociologist foresaw Internet's rise // January 27, 2011.
- ↑ Alexander Bloom, Prodigal Sons: The New York Intellectuals & Their World. Oxford University Press, 1987, p.474 ISBN 978-0-19-505177-3.
- ↑ WEDDINGS; Donna Farber, David A. Bell // 1993-05-24. 0362-4331. Посетен на 2019-06-26.
- ↑ Alumni, The University of Chicago Magazine, 2000, Vol. 93, p.41.
Външни препратки
редактиране- Даниел Бел: Зараждането на политическия елит в съвремието (откъс от Културните противоречия на капитализма), портал Ценности и общност