Даниел Бланшу

български учител

Даниел Бланшу (на френски: Daniel Blanchoud) е швейцарски и български учител и общественик, сред първите учители по гимнастика и изобщо физкултура в България.[1]

Даниел Бланшу
Daniel Blanchoud
български учител
Роден
Починал
13 март 1945 г. (75 г.)
Даниел Бланшу в Общомедия

Биография

редактиране

Даниел Бланшу е роден в Лозана, Швейцария на 14 септември 1869 година.[1] Учи в родния си град, а по-късно учи гимнастика във Федералното гимнастическо дружество и в Международната академия по гимнастика и танци в Париж.[1] Работи като учител в Швейцария и е начело на различни гимнастически дружества.

 
Бланшу като учител по гимнастика в Кюстендил, 1894 г. Фото Иван Хаджиколев

В 1894 година е поканен от българското правителство за учител по гимнастика (физическо възпитание) и става учител в Кюстендилското педагогическо училище. Преподава в Кюстендилското училище до 1904 година.[1] Бланшу съдейства за развитието на спортното образование и възпитание в страната. На 26 ноември 1895 година създава Дружество „Здраве и сила“, преименувано на 3 март 1896 година на „Осоговски юнак“. Това е първото юнашко дружество в страната и Бланшу става негов главатар[1], като според други трактовки за своеобразното "първенство" при учредяването могат да спорят дружествата в Русе и София[2]. В 1898 година става инициатор за създаването на Съюза на българските гимнастическите дружества „Юнак“. В 1901 година издава в Кюстендил заедно с Петър Големинов „Пълно ръководство по гимнастика – училищна, дружествена, военна и разни спортове“. Авторите се позовават на дългогодишната си практика и на „най-новите съчинения по гимнастика за двата пола от Швейцария, Франция, Белгия и Швеция“.[3][1] Даниел Бланшу дава своя значим принос за подема на гимнастическото дружество в Кюстендил и бързо се утвърждава като една от най-авторитетните фигури в юнашките среди като цяло. Малко по-късно той се превръща в много важна фигура при създаването на българските гимнастически дружества извън пределите на страната. Признание за ролята му в развитието на "Осоговски юнак" му отдава един от неговите ученици – Иван Васков, който посочва, че Бланшу с неговата „методична и ревностна дейност беше поставил кюстендилското юнашко дружество на завидна висота“. Бланшу присъства като представител на „Осоговски юнак“ още на първия конгрес на съюза „Юнак“ през 1898 г. и се включва се дейно в много от следващите конгреси, а до войните активно участва като член на много от т. нар. технически комисии на съюза (разработват всички експертни въпроси, свързани със спортно-техническите дейности).[4]

От 1904 до 1908 година година преподава в София, където е главатар на софийското юнашко дружество.[1]

Сред най-значимите дейности на Даниел Бланшу, съвместно с неговите сънародници Луи Айер, Алоис Бюнтер и Жак Фардел, е учредяването на курсове за подготовка на главатари (ръководители) и учители по гимнастика през 1900 г., с което се поставя началото на българската школа за подготовка на спортни специалисти.

След Младотурската революция в 1908 година Бланшу започва работа в Солунската българска мъжка гимназия като учител по физическо възпитание и създава юнашко дружество на българите в Солун.[1] Под негово ръководство се създават дружества и в Битоля, Скопие, Прилеп, Кичево, Велес, Ресен, Струга, Лерин, Охрид и други. Тези дружества се обединяват в Гимнастически съюз на отоманските българи. В Солун урежда 2 курса за главатари и учители по гимнастика. В 1912 година по покана на пражките соколи Бланшу урежда екскурзия до Прага със солунски и скопски юнаци. За Прага заминава неговият ученик Йосиф Буреш, главатар на гимнастическото дружество „Вардарски юнак“ Скопие.

 
Скопското българско юнашко дружество в Прага, 1912 г.
 
Устав на Гимнастическото дружество на отоманските българи в Солун, 1912 г.

След Междусъюзническа война в 1913 година Бланшу е принуден да се прибере в България и отново работи като учител в София.[5] По време на участието на България в Първата световна война е кореспондент на швейцарски вестници, като в дописките си защитава българската кауза.[6][7][1]

След учредяването на Българския олимпийски комитет Даниел Бланшу става член на комитета през няколко мандата, представлявайки в него съюза „Юнак“. Той води първия национален отбор, взел участие в световното първенство по гимнастика в Будапеща през 1934 година.

За своята изключителна богата и народополезна дейност Даниел Бланшу и другите останали швейцарски учители и техните наследници получават народни пенсии със специален „Закон за даване народни пенсии на швейцарските учители“, приет от Нарадното събрание през 1931 г. Даниел Бланшу умира в 1945 година.[8]

На Даниел Бланшу е наречена улица в жилищен комплекс „Малинова долина“ в София (Карта).

  1. а б в г д е ж з и Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 54.
  2. Начев, Ивайло. Съюзът „Юнак“ и българското гимнастическо дружество в Солун // В: Солун и българите: история, памет, съвремие, Институт за балканистика с Център по тракология – БАН, 2019, ISBN:978-619-7179-10-1. 2019. с. 283-284.
  3. Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 306.
  4. Начев, Ивайло. Съюзът „Юнак“ и българското гимнастическо дружество в Солун. // В: Солун и българите: история, памет, съвремие, Институт за балканистика с Център по тракология – БАН, 2019, ISBN:978-619-7179-10-1. 2019. с. 288.
  5. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 576.
  6. Албум Алманах Македония, София, Отдел V, 1931, стр. 51
  7. Енциклопедия България, том 1, София, 1978, стр. 310
  8. Kostov, Alexandre. Le Genevois Jacques Pasteur raconte la vie des Suisses en Bulgarie Contribution à l'histoire de la colonie suisse en Bulgarie au XIXe siècle, in: Bulletin de la Société d'histoire et d'archéologie de Genève, tom 26 et 27, 1996 et 1997, p. 21