Луи Айер

швейцарски и български учител и общественик

Луи-Емил Айер (на френски: Louis-Emil Eyer), познат просто като Луи Айер, е швейцарски и български учител и общественик, смятан за основател на спортното движение в България. Загива на фронта в 1916 година през Първата световна война като български офицер в битката при Дойран.[1]

Луи-Емил Айер
Louis-Emil Eyer
български педагог
Луи Айер в Балканските войни. Фото Самуел Гелч
Луи Айер в Балканските войни. Фото Самуел Гелч
Роден
Починал
Учил вЖеневски университет
НаградиВоенен орден „За храброст“
Луи-Емил Айер в Общомедия

Биография

редактиране

Луи Айер е роден в Бе, кантон Во, Швейцария през 1865 година. Живее в Хомберг, кантон Берн. Учи в Лозана, Женева и Ньошател и преподава спортни дисциплини в град Вьове.

 
Корица на „Pro Bulgaria“ на Луи Айер

В 1893 година българският просветен министър Георги Живков кани Луи Айер заедно с още 9 швейцарски педагози в България, за да поставят основите на спортното образование в страната. Айер преподава физическо възпитание в Лом (1894), Силистра (1903) и Русе (1909) и е главен треньор на юнашките дружества в страната. Въвежда спортовете лека атлетика, вдигане на тежести, борба, бокс.[2][3] Ръководи техническата комисия при гимнастическия съюз „Юнак“.[4]

 
Портрет на Айер

При избухването на Балканската война Айер, макар и чужд гражданин, смята защитата на втората си родина за свой дълг. В деня на обявяването на мобилизацията сформира в Русе Юнашки легион, с който и се включва в българската войска като доброволец. По време на Междусъюзническата война Айер е командир на 1-ва рота на 12-а лозенградска дружина от Македоно-одринското опълчение, сформирана в Бургас. С нея се бие на Македонския фронт при Султан тепе и Драм теке. За героизъм в боя е произведен в български офицерски чин подпоручик и на 2 пъти е награждаван с кръст „За храброст“.[5][3]

След разгрома на България в Междусъюзническата война в 1913 година издава на френски книгата „Pro Bulgaria“ (За България), в която защитава българските позиции и дарява всички приходи на българските ветерани от войните.[3] Публикува статии за България във вестник „Ла Жьонев“.[4]

При включването на България в Първата световна война Луи Айер отново доброволно се включва в армията. Първоначално е зачислен към обоза, срещу което протестира и е преназначен като офицер в 33-ти пехотен свищовски полк. Айер загива на 2 септември 1916 година като командир на рота от 33-ти полк при отбраната на град Дойран. Погребан е в село Чаушли, днес в Северна Македония.[3]

В 1991 година в Русе е учредено Българско-швейцарско дружество, което носи името „Луи Айер“. На него е наименуван стадионът в град Силистра.[6]. В негова чест са наречени също улица в София (Карта) и връх Айер в планината Елсуърт, Антарктида.

Литература

редактиране
  • Карайотов, Иван, Стоян Райчевски, Митко Иванов. История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, „Тафпринт“ ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1, с. 256
  • Lettau, Marc. Louis Eyer, nationaler Idealheld // Der kleine Bund. 26 ноември 2005.
  1. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 573.
  2. Енциклопедия България, том 1, София, 1978, стр. 43
  3. а б в г Карайотов/Райчевски/Иванов
  4. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 30.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
  6. Предложение за награждаване на Луи Айер с българско държавно отличие, архив на оригинала от 8 октомври 2007, https://web.archive.org/web/20071008212239/http://www.eurodanube.com/PREDLOVENIE.pdf, посетен на 8 октомври 2007