Луи Айер
Луи-Емил Айер (на френски: Louis-Emil Eyer), познат просто като Луи Айер, е швейцарски и български учител и общественик, смятан за основател на спортното движение в България. Загива на фронта в 1916 година през Първата световна война като български офицер в битката при Дойран.[1]
| Луи-Емил Айер Louis-Emil Eyer | |
| български педагог | |
 Луи Айер в Балканските войни. Фото Самуел Гелч | |
| Роден |
17 ноември 1865 г.
|
|---|---|
| Починал | 2 септември 1916 г.
|
| Учил в | Женевски университет |
| Награди | Военен орден „За храброст“ |
| Луи-Емил Айер в Общомедия | |
Биография редактиране
Луи Айер е роден в Бе, кантон Во, Швейцария през 1865 година. Живее в Хомберг, кантон Берн. Учи в Лозана, Женева и Ньошател и преподава спортни дисциплини в град Вьове.
В 1893 година българският просветен министър Георги Живков кани Луи Айер заедно с още 9 швейцарски педагози в България, за да поставят основите на спортното образование в страната. Айер преподава физическо възпитание в Лом (1894), Силистра (1903) и Русе (1909) и е главен треньор на юнашките дружества в страната. Въвежда спортовете лека атлетика, вдигане на тежести, борба, бокс.[2][3] Ръководи техническата комисия при гимнастическия съюз „Юнак“.[4]
При избухването на Балканската война Айер, макар и чужд гражданин, смята защитата на втората си родина за свой дълг. В деня на обявяването на мобилизацията сформира в Русе Юнашки легион, с който и се включва в българската войска като доброволец. По време на Междусъюзническата война Айер е командир на 1-ва рота на 12-а лозенградска дружина от Македоно-одринското опълчение, сформирана в Бургас. С нея се бие на Македонския фронт при Султан тепе и Драм теке. За героизъм в боя е произведен в български офицерски чин подпоручик и на 2 пъти е награждаван с кръст „За храброст“.[5][3]
След разгрома на България в Междусъюзническата война в 1913 година издава на френски книгата „Pro Bulgaria“ (За България), в която защитава българските позиции и дарява всички приходи на българските ветерани от войните.[3] Публикува статии за България във вестник „Ла Жьонев“.[4]
При включването на България в Първата световна война Луи Айер отново доброволно се включва в армията. Първоначално е зачислен към обоза, срещу което протестира и е преназначен като офицер в 33-ти пехотен свищовски полк. Айер загива на 2 септември 1916 година като командир на рота от 33-ти полк при отбраната на град Дойран. Погребан е в село Чаушли, днес в Северна Македония.[3]
Памет редактиране
В 1991 година в Русе е учредено Българско-швейцарско дружество, което носи името „Луи Айер“. На него е наименуван стадионът в град Силистра.[6]. В негова чест са наречени също улица в София (Карта) и връх Айер в планината Елсуърт, Антарктида.
Литература редактиране
- Карайотов, Иван, Стоян Райчевски, Митко Иванов. История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, „Тафпринт“ ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1, с. 256
- Lettau, Marc. Louis Eyer, nationaler Idealheld // Der kleine Bund. 26 ноември 2005.
Бележки редактиране
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 573.
- ↑ Енциклопедия България, том 1, София, 1978, стр. 43
- ↑ а б в г Карайотов/Райчевски/Иванов
- ↑ а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 30.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
- ↑ Предложение за награждаване на Луи Айер с българско държавно отличие, архив на оригинала от 8 октомври 2007, https://web.archive.org/web/20071008212239/http://www.eurodanube.com/PREDLOVENIE.pdf, посетен на 8 октомври 2007