Даниел Варужан (на арменски: Դանիել Վարուժան) е арменски поет от началото на 20 век. На 31-годишна възраст, когато достига международна височина, той е депортиран от Младотурците в хода на арменския геноцид.[2][3]

Даниел Варужан
Դանիել Վարուժան
Роден
село Бръгник, вилает Сивас, Османска империя
Починал
26 август 1915 г. (31 г.)
село Тюней, вилает Кастамону, Османска империя
Етносарменци[1]
Националност Армения
Учил вГентски университет[1]
Работилписател, поет
Литература
ПсевдонимԴանիէլ Վարուժան
Период1904 – 1915
Семейство
СъпругаАракси
ДецаАрмен, Хайгаг, Вероника
Подпис
Даниел Варужан в Общомедия

Биография

редактиране

Даниел Варужан е роден на 21 април 1884 година в село Пъркниг, област Себастия. До 1895 г. е учил в местното училище. През 1896 г. заминава с майка си за Цариград при баща си. Две години посещава колежа на Сакъзахаджи. През 1898 г. е приет във Венецианския колеж. Първи стъпки в поезията прави през 1901 г. Първото му стихотворение, „Хражешд“, получава гласност в ученическия вестник „Арцаганк модаи“. Чрез посредничеството на Аристагес Кастанкилян през 1902 г. заминава да учи в колежа на Мурат – Рапаелян във Венеция. В периода 1905 – 1909 г. следва в Гентския университет, където получава титлата кандидат на политическите науки.

Става преподавател по няколко предмета през октомври 1909 г. в себастианския национален институт „Арамян“. По покана на търговеца Мириджан Ташджян става учител на дъщеря му Аракси, като и преподава арменски и френски език. След големи трудности и успехи през 1910 г. се жени за Аракси Ташджян. През 1911 г. започва работа като учител в Националния институт „Евдокия“. Завръща се в Цариград през 1912 г., където работи като директор на училище „Крикор Лусаворич“. Едновременно с това започва работа като учител и в девическо училище. През 1914 г. по покана Ховханес Хинтлян и Калуст Малтаян официално преподава в Нов университет. По същото време като гост – учител преподава редовни уроци и във Висшето девическо училище „Нигохосян“.

На 24 април 1915 г. е арестуван като арменски мислител. На следващия ден заедно със 192 арестувани е преместен в централния цариградски затвор. Привечер заедно с една група арестанти е закаран с кораб и след това с влак в Екишехир. На 27 април е откаран в Анкара, където с правителствена заповед е заточен в Чангъръ. На 26 август заедно с четирима негови приятели е преместен в Тюней, където жестоко е убит.

  • „Сарсурнер“ – стихотворения – 1906 г.
  • „Погром“ – стихотворения – 1908 г.
  • „Сърцето на нацията“ – сборник стихотворения – 1909 г.
  • „Песен на хляба“ – 1921 г.

Източници

редактиране
  1. а б Арменска съветска енциклопедия.
  2. Aberbach, David. The European Jews, Patriotism and the Liberal State 1789 – 1939: A Study of Literature and Social Psychology. Routledge, 2012. ISBN 9781136158957. с. 194.
  3. Dadrian, Vahakn N. Judgment at Istanbul the Armenian genocide trials. New York, Berghahn Books, 2011. ISBN 9780857452863. с. 123.
  • „Арменски разкази“, издателство „Народна култура“, София, 1975
  • Вирапян, Н., Маркарян, Л., „Хай тасаган кърохнер“, издателство „Занкаг – 97“, Ереван