Даутбал или Дау̀т Бал[1] или Даудбал (на гръцки: Ωραιόκαστρο, Ореокастро, катаревуса Ωραιόκαστρον, Ореокастрон, до 1926 Δαούτ Μπαλή, Даут Бали[2]) е град в Егейска Македония, Гърция, център на дем Даутбал в област Централна Македония с 11 896 жители (2001).

Даутбал
Ωραιόκαστρο
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Даутбал
Географска област Солунско поле
Надм. височина 240 m
Население 11 896 души (2001)
Пощенски код 570 13
Телефонен код 2310 – 69

ГеографияРедактиране

Градчето е разположено в Солунското поле на 10 километра северно от град Солун. Към Даутбал е присъединено бившето село Ак бунар (Аспровриси), разположено в северната част на града.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В края на XIX век Даутбал е чисто българско село в Солунска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ в Палеокастро е от XIX век.[3][4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Дауд Бали (Daud Bali) живеят 180 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Дуд Бал (Doud-Bal) е показано като село с 30 домакинства и 142 жители българи,[6] а Ак Бунар (Ac Bounar) има 8 домакинства с 35 жители българи.[7] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Даутъ Балъ живеят 250, а в Ак бунар - 70 българи християни.[8] Населението е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Даудбал (Daudbal) има 104 жители българи екзархисти и 176 българи патриаршисти гъркомани, а в Ак бунар (Ak Bounar) – 80 българи патриаршисти. В Даутбал функционират българско и гръцко училище.[9]

След Младотурската революция в 1909 година жителите на селото изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

Молим ви от името на 18 бълг. екзархийски семейства да ни се придаде припадающата част от селското училище и черкуването ни да става подред в селската ни черква, която е направена с парите на цялото село, и която е предадена от страна на правителството само на 17 семейства патриаршисти. От името на българското население в с. Даудбал[10]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Даут Бали (Δαούτ Μπαλή) е славяногласно село в Солунската митрополия с 236 жители, от които с гръцко съзнание 186 и с българско 50. В селото работят смесено гръцко начално училище с 22 ученици (18 мъже и 4 жени) и 1 учител, както и българско училище със 7 ученици и 1 учител.[11]

В ГърцияРедактиране

 
Чешма при Даудбал през Първата световна война

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. През 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Даутбал е смесено бежанско село със 124 бежански семейства с 435 души.[12]

В 1954 – 1974 година е построена църквата „Успение Богородично“.[13] Втори енорийски храм в квартала на градчето Галини е „Въздвижение на Светия кръст“.[14]

ЛичностиРедактиране

Родени в Даутбал
  •   Димитриос Христодулу или Газозас (Δημήτριος Χριστοδούλου ή Γκαζόζας), гръцки андартски деец, агент от трети ред, пренася оръжие и припаси[15]
  •   Ставрос Атанасиу (Σταύρος Αθανασίου), гръцки андартски деец, агент от първи ред[16]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.158
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Δαούτ Μπαλή -- Ωραιόκαστρον
  3. Ι.Ν.Αγ.Αθανασίου Παλαιοκάστρου. // Ιερά Μητρόπολη Νεαπόλεως και Σταυρουπόλεως. Посетен на 22 май 2014 г.
  4. Ι.Ν.Αγ.Αθανασίου. // Ι.Ν.Αγ.Αθανασίου. Посетен на 22 май 2014 г.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 152-153.
  7. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 150-151.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 218-219.
  10. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, с.527.
  11. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  13. Ι. Ν. Κοιμήσεως Θεοτόκου Ωραιοκάστρου. // Ιερά Μητρόπολη Νεαπόλεως και Σταυρουπόλεως. Посетен на 10 октомври 2016.
  14. Ι. Ν. Τιμίου Σταυρού Ωραιοκάστρου. // Ιερά Μητρόπολη Νεαπόλεως και Σταυρουπόλεως. Посетен на 10 октомври 2016.
  15. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 63. (на гръцки)
  16. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 63. (на гръцки)