Двестагодишен човек
- Тази статия е за научнофантастичния филм от 1999 година. За едноименния разказ на Айзък Азимов, по който филмът е създаден, вижте Двестагодишният човек.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
„Двестагодишен човек“ (на английски: Bicentennial Man) е американско-германски научнофантастичен филм от 1999 с участието на Робин Уилямс, създаден по известния едноименен разказ на Айзък Азимов.
Двестагодишен човек | |
Bicentennial Man | |
Режисьори | Крис Кълъмбъс |
---|---|
Продуценти | САЩ/Германия |
Сценаристи | Айзък Азимов |
Базиран на | „Двестагодишният човек“ от Айзък Азимов |
В ролите | Робин Уилямс Сам Нийл Ембет Дейвиц Оливър Плат |
Музика | Джеймс Хорнър |
Монтаж | Нийл Травис |
Филмово студио | 1492 Pictures Columbia Pictures Corporation Laurence Mark Productions Radiant Productions Touchstone Pictures |
Разпространител | Buena Vista Pictures |
Премиера | 13 декември 1999 САЩ (Германия) |
Времетраене | 132 мин |
Страна | САЩ[1] Канада |
Език | английски |
Бюджет | 100 млн. щ.д. |
Приходи | 87,4 млн. щ.д. |
Външни препратки | |
IMDb Allmovie |
Сюжет
редактиранеФилмът разказва историята на робота Андрю Мартин (Робин Уилямс), който е ранен прототип андроид. Андрю, както го наричат във филма, е закупен от семейство Мартин през август 2005, за да помага на семейството и почти веднага е намразен от по-голямото дете, което поражда редица конфликти. Тези конфликти разкриват способността на Андрю да изпитва човешки чувства, а той постепенно се привързва към по-малкото дете Аманда Мартин (Хали Кейт).
В края на краищата, Андрю напуска семейството, но запазва връзката си с Аманда, а после и с нейната внучка Порша. В продължение на двестагошното си съществуване, Андрю приема една след друга все повече човешки черти. Той изпитва силно желание да стане истински човек и постепенно променя тялото си с помощта на бионични транспланти, като дори става смъртен. Скоро след смъртта си Андрю бива признат официално за най-стария човек, починал на двестагодишна възраст.
Филмът донякъде се отклонява от сюжета на оригиналния разказ. Въведени са нови действащи лица. Хуманизмът на разказа обаче е напълно запазен.