Робин Уилямс
Робин Уилямс (на английски: Robin Williams) е американски актьор и комик. Известен с уменията си за импровизация[1][2] и голямото разнообразие от герои, които създава спонтанно и изобразява във филми, както в драми, така и в комедии,[3][4] той е смятан за един от най-великите комедианти на всички времена.[5][6] Удостоен е с множество награди, включително Награда „Оскар“, две награди „Еми в праймтайм“, шест награди „Златен глобус“, пет награди „Грами“ и две награди на Гилдията на актьорите. Удостоен е със Златен глобус на името на Сесил Демил през 2005 г.
Робин Уилямс Robin Williams | |
американски актьор и комедиант | |
Робин Уилямс (2011) | |
Роден | Робин Маклорин Уилямс
|
---|---|
Починал |
Парадайс Кей, Калифорния, САЩ |
Погребан | Санфранциски залив, САЩ |
Религия | Епископална църква в САЩ |
Националност | САЩ |
Учил в | Колеж „Клеърмонт Маккена“ (Клеърмонт) Колеж „Марин“ (Кентфилд Джулиард (Ню Йорк) |
Работил | актьор, комедиант |
Актьорска кариера | |
Активност | 1972 – 2014 |
Оскари | Поддържаща мъжка роля: 1997 Добрият Уил Хънтинг |
Златен глобус | Сесил Демил – 2005 Актьор в мюзикъл или комедия: 1987 Добро утро, Виетнам 1991 Кралят на рибарите 1993 Мисис Даутфайър Актьор в сериал – комедия: 1978 Морк и Минди |
Грами | Best Comedy Album 1980 Reality...What a Concept 1988 A Night at the Met 1989 Добро утро, Виетнам Best Spoken Comedy Album 2003 Robin Williams – Live 2002 |
Семейство | |
Съпруга | Валери Веларди (1978 – 1988) Марша Гарсес Уилямс (1989 – 2008) Сюзън Шнайдер (2011 – 2014) |
Деца | Закари Пим „Зак“ Уилямс Зелда Рей Уилямс Коди Алън Уилямс |
Уебсайт | www.robinwilliams.com |
Робин Уилямс в Общомедия |
Уилямс започва да изпълнява стендъп комедия в Сан Франциско и Лос Анджелис в средата на 70-те години и издава няколко комедийни албума, включително Reality ... What a Concept през 1980 г.[7] Става известен с ролята на извънземния Морк в ситкома на Ей Би Си „Морк и Минди“ (1978–1982).[8] Получава първата си главна филмова роля в игралния филм „Попай“ (1980). Печели „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля за „Добрият Уил Хънтинг“ (1997). Другите му роли, номинирани за „Оскар“, са за „Добро утро, Виетнам“ (1987), „Обществото на мъртвите поети“ (1989) и „Кралят на рибарите“ (1991).
Участва в добре приетите от критиците драми „Светът според Гарп“ (1982), „Москва на Хъдсън“ (1984), „Пробуждане“ (1990), „Опасно безсъние“ (2002), „Експресно фото“ (2002) и „Най-добрият баща в света“ (2009). Той също участва в „Играчки“ (1992), „Клетка за птици“ (1996) и „Пач Адамс“ (1998), както и в семейни филми като „Хук“ (1991), „Мисис Даутфайър“ (1993), „Джуманджи“ (1995), „Джак“ (1996), „Флабър“ (1997), „Семейна ваканция“ (2006) и трилогията „Нощ в музея“ (2006–2014). Той дава гласа си на анимационните филми „Аладин“ (1992), „Роботи“ (2005), „Весели крачета“ (2006) и неговото продължение Весели крачета 2 (2011).
Той е на 13-о място в списъка на „100 най-големи комици за всички времена“.[9] През 2009 година е отличен като Легенда на Дисни.[10]
Биография
редактиранеУилямс е роден в Болница „Сейнт Лука“ в Чикаго, Илинойс,[11] на 21 юли 1951 г.[12] Баща му Робърт Фицджералд Уилямс (1906–1987), е старши изпълнителен директор в подразделението Линкълн-Мъркюри на Форд.[13][14] Майка му Лори Маклорин (1922–2001) е бивш модел от Джаксън, Мисисипи, чийто прадядо е сенаторът и губернаторът на Мисисипи Анселм Дж. Маклорин.[15] Уилямс има двама по-големи природени братя: Робърт по бащина линия (известен също като Тод,)[16] и Маклорин по майчина линия.[17] Докато майка му е част от Църквата на Христос-учения, Уилямс е възпитаван в епископалната вяра на баща си.[18][19] Уилямс приписва на майка си важното ранно влияние върху хумора му и той се опитва да я разсмее, за да привлича вниманието ѝ.[20]
Учи в държавното основно училище в Лейк Форест, Илинойс, в Основно училище „Гортън“ и в Средно училище „Диър Пат“.[21] Описва себе си като тихо дете, което не преодолява срамежливостта си, докато не се включва в гимназиалния театър.[22] Приятелите му го помнят като много забавен.[21] В края на 1963 г., когато Уилямс е на 12 години, баща му е преместен в Детройт. Семейството живее във ферма с 40 стаи на 8 хектара[23] в предградието „Блумфийлд Хилс“, Мичиган, където учи в частното Провинциално дневно училище „Детройт“.[21][24] Той е в училищния отбор по борба и е избран за председател на класа.[25]
Тъй като и двамата му родители работят, Уилямс е отчасти отгледан от прислужницата на семейството. Когато е на 16 г., баща му се пенсионира рано и семейството се премества в Тибурон, Калифорния.[26][27][28] След това Уилямс учи в Гимназия „Редууд“ в близкия град Ларкспър. По време на дипломирането си през 1969 г. е избран за „Най-вероятно да не успее“ и „Най-забавен“ от съучениците си.[29] След като завършва гимназия, Уилямс се записва в мъжкия колеж „Клеърмонт“ в Клеърмонт, за да учи политология. Напуска, за да следва актьорско майсторство.[26][30] Учи театър в продължение на три години в Колеж „Марин“ – 2-годишен държавен колеж в Кентфилд, Калифорния. Според професора по драма в колежа Джеймс Дън дълбочината на таланта на младия актьор става очевидна, когато той е избран за участие в мюзикъла „Оливър!“ като Фейджин. Уилямс често импровизира по време на престоя си в драматичната програма, оставяйки членовете на актьорския състав в истерия.[31]
През 1973 г. Уилямс получава пълна стипендия за Училище „Джулиард“ (група 6, 1973–1976) в Ню Йорк. Той е един от 20-те студенти, приети в класа първокурсници, и той и Кристофър Рийв са единствените двама, приети от Джон Хаусман в програмата за напреднали в училището през същата година. Уилям Хърт и Манди Патинкин също са му съученици.[32][33]
Уилямс и Рийв имат клас по диалекти, преподаван от Едит Скинър – един от водещите преподаватели по глас и реч в света; според Рийв, Скинър е бил впечатлен от Уилямс и способността му незабавно да се представя с много различни акценти. Основният им учител по актьорско майсторство е Майкъл Кан, който е „еднакво объркан от това човешко динамо“. [34] Уилямс вече има репутация на забавен, но Кан критикува лудориите му като обикновена стендъп комедия. В по-късна продукция Уилямс кара критиците си да замълчат с добре приетото си изпълнение на старец в „Нощта на игуаната“ на Тенеси Уилямс. Уилямс и Рийв остават близки приятели до смъртта на Рийв през 2004 г.
Уилямс напуска Джулиард[35][36] в първата си година през 1976 г. по предложение на Хаусман, който казва, че няма нищо повече, на което Джулиард може да го научи.[37][38] Джералд Фрийдман, друг негов учител в Джулиард, казва, че Уилямс е гений и че консервативният и класически стил на обучение в училището не му подхожда; никой не се учудва, че той си тръгва.[39]
По време на кариерата си той страда от проблеми със злоупотреба с наркотични вещества и от случаи на тежка депресия. Намерен е мъртъв в дома си в Парадайс Кей, Калифорния, през август 2014 г., на 63-годишна възраст.[40] Смъртта му е обявена за самоубийство. Според вдовицата му той е бил диагностициран с Болест на Паркинсон и е изпитвал депресия, тревожност и нарастваща параноя.[41] Аутопсията му обаче установява дифузна болест на телцата на Леви[42][41] и специалисти по Деменция с телца на Леви казват, че симптомите му съответстват на тази болест.[43][44] [42]
Кариера
редактиране1976 – 1983 г.: Стендъп комедия и „Морк и Минди“
редактиранеУилямс започва да изпълнява стендъп комедия в района на залива на Сан Франциско през 1976 г.[45] Той прави първото си представление в Холи Сити Зуу – комедиен клуб в Сан Франциско, където се издига от поддържащ бар.[46] Мести се в Лос Анджелис и продължава да изпълнява стендъп комедия в клубове, включително в „Комеди Стор“. Там през 1977 г. е видян от телевизионния продуцент Джордж Шлатер, който го кани да се появи на възобновяване на шоуто му Laugh-In. Шоуто е излъчено в края на 1977 г. и е дебютната телевизионна изява на Уилямс.[47] През същата година Уилямс също прави шоу в комедийния клуб LA Improv за Хоум Бокс Офис.[48] Докато възраждането на Laugh-In се проваля, това води Уилямс до телевизионната му кариера. Той продължава да изпълнява стендъп в комедийни клубове като Рокси, за да поддържа уменията си за импровизация остри.[47][49]
Първата му филмова роля е малка роля в нискобюджетната комедия от 1977 г. Can I Do It... 'Til I Need Glasses?. Първата му главна роля обаче е като Попай в игралния филм „Попай“ (1980), в който Уилямс демонстрира актьорските си умения, демонстрирани преди това в телевизионната му работа; комерсиалното разочарование от филма обаче не се дължи на представянето му.[50][51]
След съживяването на Laugh-In и появята в актьорския състав на „Шоуто на Ричард Прайър“ по Ен Би Си, Уилямс е избран от Гари Маршал за ролята на извънземния Морк в епизода 'My Favorite Orkan' от 1978 г. на телевизионния сериал Happy Days („Щастливи дни“)[52]. Търсен като заместител в последния момент на напускащ актьор, Уилямс впечатлява продуцента със странното си чувство за хумор, когато сяда на главата си, когато е помолен да седне на прослушването[53]. Като Морк Уилямс импровизира голяма част от своите диалози и физическа комедия, говорейки с висок, назален глас, и се възползва максимално от сценария. Актьорите и екипът, както и ръководителите на телевизионната мрежа, са дълбоко впечатлени от представянето му. Появата на Морк се оказва толкова популярна сред зрителите, че довежда до отделния телевизионен ситком „Морк и Минди“, в който Уилямс си партнира с Пам Добър и който се излъчва от 1978 до 1982 г.; шоуто е написано, за да напасне неговите екстремни импровизации в диалога и поведението. Въпреки че изобразява същия герой като в Happy Days, поредицата се развива в настоящето в Боулдър, Колорадо, вместо в края на 1950 г. в Милуоки. В своя пик ситкомът има седмична аудитория от 60 млн. зрители и се смята за мястото на превръщане на Уилямс в суперзвезда.[54] Той е много популярен сред младите хора, защото Уилямс се превръща в „мъж и дете, жизнерадостен, с гумено лице, безкраен бликащ от идеи“.[55] Морк става популярен, представян е на плакати, книжки за оцветяване, кутии за обяд и други стоки.[56] Ситкомът 'има такъв успех в първия си сезон, че Уилямс се появява на 12 март 1979 г. на корицата на списание „Тайм“.[57] Тази снимка е поставена в Националната портретна галерия на САЩ в Смитсоновия институт малко след смъртта му, за да позволи на посетителите да отдадат почитта си.[58] Уилямс също се появява на корицата на сп. „Ролинг Стоун“ от 23 август 1979 г., сниман от Ричард Аведън.[59]
С успеха си в „Морк и Минди“ Уилямс започва да достига до по-широка аудитория със своята стендъп комедия, като се започне от края на 70-те и през 80-те години, включително три специални комедийни комедии на Хоум Бокс Офис : Off The Wall (1978), An Evening with Robin Williams (1983) и A Night at the Met (1986).[60] Уилямс печели наградата „Грами“ за най-добър комедиен албум за записа на неговото шоу на живо през 1979 г. в нощния клуб „Копакабана“ в Ню Йорк, Reality... What a Concept („Реалността... Каква концепция“).[61]
1982 – 1999 г.: Филмова слава и признание
редактиранеАктьорът продължава да играе ролята на главен герой в игралния филм „Светът според Гарп“ (1982). Той продължава с други по-малки роли в по-малко успешни филми, като „Оцелелите“ (1983) и Клуб „Парадайз“ (1986), въпреки че казва, че тези роли не са помогнали за напредъка на филмовата му кариера.[62]
През 1986 г. Уилямс е водещ на 58-те награди на Академията.[63] На следващата година се появява в специалния комедиен скеч Carol, Carl, Whoopi and Robin (1987), като играе заедно с Керъл Бърнет, Карл Райнър и Упи Голдбърг. Уилямс също е редовен гост в различни токшоута, включително The Tonight Show Starring Johnny Carson[64] и Късното нощно шоу на Дейвид Летърман, в което се появява 50 пъти.[65]
Първият му голям пробив идва от главната му роля в игралния филм „Добро утро, Виетнам“ (1987) на режисьора Бари Левинсън, която му носи номинацията за „Оскар“ за най-добра мъжка роля.[66] Действието на филма се развива през 1965 г. по време на войната във Виетнам, като Уилямс играе ролята на Адриан Кронауер – радио говорител, който забавлява войниците с комедия и сарказъм. Позволено му е да играе ролята без сценарий, импровизирайки повечето от репликите си.[67] През микрофона той създава гласови импресии на различни хора, включително Уолтър Кронкайт, Гомер Пайл, Елвис Пресли, г-н Ед и Ричард Никсън.[68]
Уилямс се появява заедно със Стив Мартин в Линкълн център в постановка извън Бродуей на пиесата „В очакване на Годо“ през 1988 г.[69][70] Много от следващите му роли са в комедии, обагрени с патос, като „Мисис Даутфайър“ и „Пач Адамс“.[71] През 1989 г. Уилямс играе учител по английски в частно училище в „Обществото на мъртвите поети“, което включва финална емоционална сцена, която според някои критици е вдъхновила едно поколение и е станала част от поп културата.[72] По подобен начин представянето му като терапевт в „Добрият Уил Хънтинг“ (1997) дълбоко засяга и някои истински терапевти.[73] В „Пробуждане“ (1990) Уилямс играе лекар по образец на Оливър Сакс, автор на книгата, по която е базиран филмът. По-късно Сакс казва, че начинът, по който е работил умът на актьора, е "форма на гений". През 1991 г. той играе възрастния Питър Пан във филма „Хук“, въпреки че казва, че ще трябва да свали 11 kg за ролята.[74] Тери Гилиъм, който режисира Уилямс в два от филмите му, „Кралят на рибарите“ (1991) и „Приключенията на Барон Мюнхаузен“ (1988), казва през 1992 г., че Уилямс има способността да „преминава от маниакален през луд до нежен и уязвим ... [Уилямс имаше] най-уникалния ум на планетата. Няма никой като него там." [75]
Уилямс озвучава герои в няколко анимационни филма, а гласовата роля на Джина в анимационния мюзикъл „Аладин“ (1992) е написана за него.[76] Първоначално той отказва ролята, тъй като е филм на Дисни и не иска студиото да печели от продажбата на стоки, базирани на филма. Той я приема с определени условия: „Правя го основно, защото искам да бъда част от тази анимационна традиция. Искам нещо за децата си. Сделка е, че просто не искам да продавам нищо...“.[77] Уилямс импровизира голяма част от диалога си, записвайки приблизително 30 часа лента,[78] и се представя за десетки известни личности, включително Ед Съливан, Джак Никълсън, Робърт Де Ниро, Граучо Маркс, Родни Дейнджърфийлд, Уилям Ф. Бъкли младши, Питър Лори, Арнолд Шварценегер и Арсенио Хол.[79] Ролята му в „Аладин“ става една от най-известните и най-обичаните му, а филмът е най-касовият през 1992 г. и печели множество награди, включително специалната награда „Златен глобус“ за вокална работа за Уилямс.[80] Той е обявен за Дисни легенда през 2009 г.[81]
Поради нарушаване на споразумението на Дисни с Уилямс относно използването на джина в рекламата на „Аладин“, Уилямс отказва да подпише договор за директното видео продължение „Аладин и завръщането на Джафар“ (1994), където вместо това джинът е озвучен от Дан Кастеланета. Когато Джефри Каценберг е заменен от Джо Рот като председател на Студия „Уолт Дисни“, Рот прави публично извинение на Уилямс.[82] Уилямс от своя страна повтаря ролята във второто продължение „Аладин и царят на разбойниците“ (1996).[83] През това време той дава гласа си на „Фърнгъли: Последната екваториална гора“ (1992). Други драматични негови изпълнения на включват „Москва на Хъдсън“ (1984), „В какво се превръщат мечите“ (1998) и „Двестагодишен човек“ (1999).[84]
В началото на 2000-те г. Уилямс демонстрира ново ниво на своята гъвкавост, като играе по-мрачни роли, отколкото през предходните десетилетия. Появява се с колегата си комик Били Кристъл в некредитирано камео в началото на епизод от 1997 г. на третия сезон на ситкома „Приятели“.[85]
Изпълненията на Уилямс му носят различни признания, включително „„Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля за ролята му в „Добрият Уил Хънтинг“,[86] както и две предишни номинации за „Оскар“, съответно за „Обществото на мъртвите поети“ и като проблемен бездомник в „Кралят на рибарите“.[86] Сред актьорите, които са му помогнали по време на актьорската му кариера, той цитира Робърт де Ниро, от когото е научил силата на мълчанието и икономичността на диалога, когато играе. От Дъстин Хофман, с когото си партнира в „Хук“, той научава да приема напълно различни типове герои и да трансформира героите си чрез екстремна подготовка. Уди Алън, който режисира него и Били Кристъл в „Да разнищим Хари“ (1997), също помага на Уилямс.[87]
2000 – 2014 г.: Детски филми и завръщане в телевизията
редактиранеУилямс води токшоу за Одибъл, което е излъчено през април 2000 г. и е достъпно само на уебсайта на Одибъл.[88] В „Опасно безсъние“ (2002) той играе убиец, бягащ от лишен от сън детектив от полицията на Лос Анджелис (изигран от Ал Пачино) в провинциална Аляска.[89] Също така през 2002 г. в психологическия трилър „Експресно фото“ Уилямс изобразява емоционално разстроен техник по проявяване на снимки, който е обсебен от семейство, за което проявява снимки от дълго време.[90] В научнофантастичния психологически трилър от 2004 г. „Последен спомен“ Уилямс играе професионалист, който се специализира в редактирането на спомените на неприятни хора в безкритични мемоари, които се представят на погребения. Многобройните му телевизионни изяви включват епизод на Whose Line Is It Anyway?[91] и епизод на „Закон и ред: Специални разследвания“. Той е хедлайнер на собственото си моноспектакъл Robin Williams: Live on Broadway, който се играе в театъра на Бродуей през юли 2002 г.[92] Стендъп работата на Уилямс е последователна нишка през цялата му кариера, както се вижда от успеха на неговия моноспектакъл (и последвалото DVD). През 2004 г. той е избран на 13-то място в списъка на Комеди Сентрал за „100-те най-добри стендъпи на всички времена“.[93] През 2006 г. е изненадващият гост на Наградите „Nickelodeon Kids' Choice“[94] и се появява в епизод на Extreme Makeover: Home Edition, излъчен на 30 януари. [95] След шестгодишна пауза, през август 2008 г. Уилямс обявява ново турне в 26 града – „Робин Уилямс – оръжия за себеунищожение“. То започва в края на септември 2009 г. и приключва в Ню Йорк на 3 декември, като е предмет на специално телевизионно шоу по HBO на 8 декември 2009 г.[96]
През 2006 г. той участва в пет филма, включително „Мъж на годината“ – политическа сатира, и „Нощен слушател“ – трилър за радиоводещ, който осъзнава, че дете, с което е развил приятелство, може да не съществува.[97] Уилямс продължава да озвучава анимационни филми, включително „Роботи“ (2005), филмовия франчайз „Весели крачета“ (2006-2011) и има некредитирано вокално изпълнение във „Победител“ (2006). Той също така озвучава холографския герой д-р Ноу във филма на живо „Изкуствен интелект“ (2001). Той е гласът на The Timekeeper – бивша атракция в Дисни Уърлд за робот, пътуващ във времето, който среща Жул Верн и го отвежда в бъдещето.[98]
През 2010 г. се появява в скеч с Робърт Де Ниро в „Събота вечер на живо“, а през 2012 г. участва като гост в два сериала на Еф Екс – „Луи“ и „Уилфред“.[99] Той прави своя актьорски дебют на Бродуей в „Бенгалски тигър в багдадската зоологическа градина“ на Раджив Джоузеф, поставена в Театър „Ричард Роджърс“ на Бродуей на 31 март 2011 г. За изпълнението си е номиниран за наградата на Drama League за изключителен изтъкнат изпълнител.[100] През май 2013 г. Си Би Ес стартира нов сериал – „Откачалки“ (The Crazy Ones), с участието на Уилямс,[101] който е свален след един сезон.[102] „Най-гневният мъж в Бруклин“ е последният филм на Уилямс, който излиза по екраните приживе. Във филма той играе Хенри Олтман – ядосан и огорчен мъж, който се опитва да промени живота си, след като му е казано, че има нелечима болест.[103] Четири филма с участието на Уилямс са пуснати след смъртта му през 2014 г.: „Нощ в музея: Тайната на гробницата“, A Merry Friggin' Christmas, Boulevard и „Абсолютно всичко“.[104]
Личен живот
редактиранеУилямс се жени за първата си съпруга Валери Веларди през юни 1978 г., след съжителството с комедиантката Илейн Буслър.[105] Веларди и Уилямс се запознават през 1976 г., докато той работи като барман в таверна в Сан Франциско. Синът им Закари Пим „Зак“ Уилямс е роден през 1983 г.[106] Двамата се развеждат през 1988 г.[107]
Въпреки че е съобщено, че Уилямс започва любовна афера с бавачката на Закари, Марша Гарсес през 1986 г.,[108] Веларди заявява в документалния филм от 2018 г. „Робин Уилямс: Влезте в ума ми“, че връзката му с Гарсес е започнала след като двамата са се разделили.[109] На 30 април 1989 г. Уилямс се жени за Гарсес, която е бременна в шестия месец с първото им дете. Имат две деца заедно – Зелда Рей Уилямс (р. 1989) и Коди Алън Уилямс (р. 1991). През март 2008 г. Гарсес подава молба за развод, позовавайки се на непреодолими различия.[110] Разводът е финализиран през 2010 г.
Уилямс се жени за третата си съпруга, графичната дизайнерка Сюзън Шнайдер, на 22 октомври 2011 г. в Света Елена (Калифорния).[111] Двамата живеят в къщата си в Сий Клиф (Сан Франциско), Калифорния.[112]
В Ню Йорк Уилямс е част от клуба на бегачите „Уест Сайд YMCA“ и демонстрира обещаващи резултати с 34:21 min на 10-километрово бягане в Сентръл Парк през 1975 г.[113] Той също така обича колоезденето, след като започва спорта отчасти като заместител на наркотиците. Прави голяма колекция от велосипеди и става фен на професионалното шосейно колоездене, като често пътува до състезателни събития като Обиколката на Франция.[114][115] През 2016 г. неговите деца даряват 87 от неговите велосипеди в подкрепа на Фондация „Challenged Athletes“ и на Фондация „Кристофър и Дана Рийв“.[116]
Любимите му книги са трилогията „Фондация“ на Айзък Азимов[117], а любимата му книга като дете е „Лъвът, вещицата и дрешникът“ на Клайв Стейпълс Луис, която по-късно споделя с децата си.[118]
Уилямс харесва както настолните ролеви игри, така и видеоигрите.[119][120] Дъщеря му Зелда е кръстена на главната героиня на „Легендата за Зелда“ – семейна любима поредица от видеоигри.[121][122][123] Той е голям фен на Аниме и на колекционирането на фигури –една от неговите фигури е героят Deunan Knute от аниме филма „Ябълково семе“, чийто фен е. Той също така харесва филма Innocence Ghost in the Shell и получава DVD копие на Paranoia Agent, подписано от режисьора му Сатоши Кон.[124][125][126]
Уилямс е отгледан и понякога се идентифицира като епископален. Той също така описва себе си като „почетен евреин“[127] и на 60-ия Ден на независимостта на Израел през 2008 г. се появява на Таймс Скуеър заедно с няколко други знаменитости, за да пожелаят на Израел честит рожден ден.[128]
През 80-те г. използва кокаин[129][130] и присъства на вечерта когато неговият Джон Белуши умира от свръхдоза.
Той е приятел на Кристофър Рийв, с когото е състудент в Джулиард, Ню Йорк. През 1995 г., след падане от кон, Рийвс остава на инвалидна количка и Уилямс оказва финансова помощ за лечението му и за научните изследвания на болестта.[131]
Участия
редактиранегодина | заглавие | оригинално заглавие | роля | режисьор | жанр | бележки |
---|---|---|---|---|---|---|
1977 | Can I Do It 'Till I Need Glasses? | адвокат; мъж със зъбобол | И. Робърт Леви | комедия | ||
1978 | Sorority '62 | Хенри | Тони Чиски | комедия | тв филм | |
1980 | Попай | Popeye | Попай | Робърт Олтман | комедия, семеен | |
1982 | Светът според Гарп | The World According to Garp | Ти Ес Гарп | Джордж Рой Хил | комедия, драма | |
1983 | Оцелелите | The Survivors | Доналд Куинел | Майкъл Ричи | комедия, криминален | |
1984 | Москва на Хъдсън | Moscow on the Hudson | Владимир Иванов | Пол Мазурски | комедия, драма | |
1986 | Seize the Day | Томи Уилхелм | Филдър Кук | комедия, драма | ||
Клуб „Парадайз“ | Club Paradise | Джак Моникър | Харолд Реймис | комедия | ||
Най-добрите времена | The Best of Times | Джак Дънди | Роджър Спотисуд | комедия | ||
1987 | Добро утро, Виетнам | Good Morning, Vietnam | Ейдриън Кронауър | Бари Левинсън | драма, военен | |
Jonathan Winters: On the Ledge | протежето на Биг Еди | Питър Ферара | комедия | тв филм | ||
1988 | Приключенията на барон Мюнхаузен | The Adventures of Baron Munchausen | кралят на Луната | Тери Гилиъм | приключенски | |
Portrait of a White Marriage | търговец на климатици | Хари Шиърър | комедия | некредитиран | ||
1989 | Back to Neverland | Робин | Джери Рийс | комедия, анимация | късометражен | |
Обществото на мъртвите поети | Dead Poets Society | Джон Кийтинг | Питър Уиър | драма | ||
1990 | Автокъща (Човекът-кадилак) | Cadillac Man | Джоуи О'Брайън | Роджър Доналдсън | комедия, криминален | |
Пробуждане | Awakenings | доктор Малкълм Сейър | Пени Маршъл | биографичен, драма | ||
1991 | Shakes the Clown | Марти Фромаж | Бобкат Голдуейт | комедия, криминален | ||
Отново мъртва | Dead Again | Доктор Коузи Карлайл | Кенет Брана | криминален, драма | ||
Кралят на рибарите | The Fisher King | Пери | Тери Гилиъм | драма, комедия | ||
Хук | Hook | Питър Банинг/Питър Пан | Стивън Спилбърг | приключенски, фентъзи | ||
1992 | A Spinal Tap Reunion: The 25th Anniversary London Sell-Out | Робин Уилямс | Джим де Берджи и Лореън Итън-Хог | комедия, музикален | тв филм | |
Играчки | Toys | Лесли Зево | Бари Левинсън | фентъзи, семеен | ||
1993 | Мисис Даутфайър | Mrs. Doubtfire | Даниел Хилард/мисис Даутфайър | Крис Кълъмбъс | комедия, семеен | и продуцент |
Аз, човекът | Being Human | Хектор | Бил Форсайт | семейна драма | ||
1994 | In Search of Dr. Seuss | бащата | Винсънт Патерсън | анимация, биографичен | тв филм | |
1995 | Джуманджи | Jumanji | Алан Париш | Джо Джонстън | приключенски | |
На Уонг Фу, с благодарности! | To Wong Foo, Thanks for Everything! Julie Newmar | Джон Шмид | Джон Джейкъб Джингелхаймер Шмит | комедия, драма | некредитиран | |
Девет месеца | Nine Months | доктор Козевич | Крис Кълъмбъс | романтичен, комедия | ||
1996 | Хамлет | Hamlet | Озрик | Кенет Брана | драма | |
The Secret Agent | Професорът | Кристофър Хемптън | драма, трилър | некредитиран | ||
Джак | Jack | Джак Пауъл | Франсис Форд Копола | комедия, драма | ||
Клетка за птици | The Birdcage | Арманд Голдман | Майк Никълс | комедия | ||
1997 | Добрият Уил Хънтинг | Good Will Hunting | Шон Магуайър | Гас Ван Сант | драма | |
Флабър | Flubber | професор Филип Брейнард | Лес Мейфийлд | комедия, семеен | ||
Да разнищим Хари | Deconstructing Harry | Мел | Уди Алън | комедия | ||
Ние сме баща ти | Fathers' Day | Дейл Пътли | Айвън Райтман | комедия, романтичен | ||
1998 | Пач Адамс | Patch Adams | Хънтър „Пач“ Адамс | Том Шадиак | комедия, биографичен, драма | |
В какво се превръщат мечтите | What Dreams May Come | Крис Нилсън | Винсънт Уорд | драма | ||
1999 | Двестагодишен човек | Bicentennial Man | Андрю Мартин | Крис Кълъмбъс | научна фантастика, семеен | |
Якоб лъжеца | Jakob the Liar | Якоб Хайм/(разказвач) | Питър Касовиц | драма, военен | и продуцент | |
2002 | Опасно безсъние | Insomnia | Уолтър Финч | Кристофър Нолан | трилър | |
Смърт на Смучи | Death to Smoochy | Рандолф „Дъгата“ Смайли | Дани Де Вито | драма, комедия | ||
Експресно фото | One Hour Photo | Сиймор „Сай“ Периш | Марк Романек | трилър | ||
2003 | The Rutles 2: Can't Buy Me Lunch | Ханс Хенки | Ерик Айдъл | комедия | тв филм | |
2004 | Noel | Чарли Бойд; свещеник | Чаз Палминтери | драма | ||
Затворът на миналото | House of D | Папас | Дейвид Духовни | комедия, драма | ||
Последен спомен | The Final Cut | Алън Хакман | Омар Наим | драма, трилър | ||
2005 | Бяла пустош | The Big White | Пол Барнел | Марк Милод | криминален, драма | |
2006 | Мъж на годината | Man of the Year | Том Добс | Бари Левинсън | комедия, драма | |
Нощ в музея | Night at the Museum | Теодор Рузвелт | Шон Леви | приключенски, комедия | ||
Беда на колела | RV | Боб Мънро | Бари Зоненфелд | комедия | ||
Нощен слушател | The Night Listener | Гейбриъл Нун | Патрик Стетнър | драма, криминален | ||
2007 | Сватбен лиценз | License to Wed | отец Франк | Кен Куопис | комедия, романтичен | |
Огъст Ръш | August Rush | Максуел „Магьосника“ Уолъс | Кирстен Шеридън | музикален, драма | ||
2009 | Робин Уилямс – оръжия за самоунищожение | Robin Williams: Weapons of Self Destruction | себе си | Марти Калнър | комедия | тв моноспектакъл; и сценарист |
Психоаналитик | Shrink | Холдън | Джонас Пате | комедия, драма | некредитиран | |
Най-страхотният баща на света | World's Greatest Dad | Ланс Клейтън | Бобкат Голдтуайт | комедия, драма | ||
Нощ в музея 2 | Night at the Museum: Battle of the Smithsonian | Теодор Рузвелт | Шон Леви | приключенски, комедия | ||
Стари кучета | Old Dogs | Дан Рейбърн | Уолт Бекер | комедия | ||
2013 | Тежка сватба | The Big Wedding | отец Мойнингам | Джъстин Джакам | комедия, драма | |
Иконом на седем президенти | The Butler | Дуайт Айзенхауер | Лий Даниълс | биографичен, драма | ||
Лицето на любовта | The Face of Love | Роджър | Ари Посин | драма, мистерия | ||
2014 | Принцът на Провидънс | The Prince of Providence | Майкъл Коренте | драма | ||
Boulevard | Нолан Мак | Дито Монтиел | драма | |||
Най-гневният мъж в Бруклин | The Angriest Man in Brooklyn | Хенри Алтман | Фил Алдън Робинсън | комедия, драма | ||
A Merry Friggin' Christmas | Върджил Мичлър | Тристам Шапиро | комедия, драма | |||
Нощ в музея: Тайната на гробницата | Night at the Museum: Secret of the Tomb | Теодор Рузвелт | Шон Леви | приключенски | ||
2018 | Робин Уилямсː Влезте в ума ми | Robin Williams: Come Inside My Mind | себе си | Марина Зенович | документален |
година | заглавие | оригинално заглавие | роля | жанр | бележки |
---|---|---|---|---|---|
1977 | The Richard Pryor Show | различни | комедия | сезон 1, еп. 1 и 2 | |
Eight Is Enouph | член на група | комедия, семеен | сезон 2, еп. 12 | ||
1977-1978 | Laugh-In | регулярен изпълнител | комедия | сезон 1, еп.1-4 | |
1978 | America 2-Night | Джейсън Шайн | комедия | сезон 1, еп. 8 и 53 | |
1978-1979 | Happy Days | Морк | комедия, семеен | сезон 5, еп. 22 и сезон 6, еп. 24 | |
1978-1982 | Mork & Mindy | Морк; себе си | комедия, семеен | в 94 епизода | |
1979 | Out of the Blue | Морк | комедия | сезон 1, еп.1 | |
1982 | Faerie Tale Theatre | принц Робин; жабата | фентъзи | сезон 1, еп.1 | |
SCTV Network | различни | комедия | сезон 2, еп. 6 | ||
1984 | Pryor's Place | Габи | комедия, семеен | сезон 1, еп. 6 | |
1986 | Cinemax Comedy Experiment | комедия | в 1 епизод | ||
1994 | Homicide: Life on the Street | Робърт Елисън | криминален, драма | сезон 2, еп. 1 | |
The Larry Sanders Show | комедия | сезон 3, еп. 1 | |||
1997 | Приятели | Friends | Томас | романтичен, комедия | сезон 3, еп. 24 (некредитиран) |
1999 | L.A. Doctors | Хюго Кинсли | драма | сезон 1, еп. 14 | |
2003 | Freedom: A History of US | Фермер от Мисури; Джосая Куинси; ген. Юлайсис С. Грант; Оливър Райт и Уилбър | документален | сезон 1, еп. 3, 4, 6, 11 | |
2008 | American Idol | Иван 'Боб' Попанов | музикален, документален | сезон 7, еп. 29 | |
Закон и редːˑ Специални разследвания | Law & Order: Special Victims Unit | Мерит Рук | криминален | сезон 9, еп. 17 | |
2009 | Спондж Боб Квадратни гащи | SpongeBob SquarePants | себе си | анимационен сериал | сезон 6, еп. 23 |
2010 | Saturday Night Live | себе си | комедия | сезон 36, еп. 8 (некредитиран) | |
2012 | Wilfred | д-р Еди | драма | сезон 2, еп. 1 | |
Luoie | Робин | комедия, драма | сезон3, еп. 6 | ||
2013-2014 | Откачалки | The Crazy Ones | Саймън Робъртс | ситком | в 22 епизода |
година | залавие | оригинално заглавие | роля | режисьор | жанр | бележки |
---|---|---|---|---|---|---|
1982 | Mork & Mindy/Laverne & Shirley/Fonz Hour | Морк | анимация | тв сериал | ||
1987 | Dear America: Letters Home from Vietnam | Бейби-сан | Бил Кутюрие | документален | тв филм | |
1988 | Rabbit Ears: Pecos Bill | разказвач | Тим Раглин | семеен | късометражен | |
1991 | Rabbit Ears: The Fool and the Flying Ship | разказвач | Крейг Роджърс | семеен | късометражен | |
A Wish for Wings That Work | Киви | Скип Джоунс | анимация | тв филм | ||
1992 | Аладин | Aladdin | Джинът | Рон Клемънтс и Джон Мъскър | анимация | |
Фърнгълиː Последната екваториална гора | Ferngully: The Last Rainforest | Бати Кода | Бил Кройер | анимация | ||
The Timekeeper | Пазителят на времето | Джеф Блайт | приключенски | късометражен | ||
1995 | Aladdin on Ice | Джинът | Стив Байндър | смеен, комедия | тв филм; некредитиран | |
1996 | Аладин и царят на разбойниците | Aladdin and the King of Thieves | Тад Стоунс | анимация | ||
1998 | One Saturday Morning | семеен | тв сериал (сезон2, еп. 5 и 8) | |||
Aladdin's Math Quest | семеен, приключенски | видео игра | ||||
2001 | Изкуствен интелект | A.I. Artificial Intelligence | д-р Знам | Стивън Спилбърг | научна фантастика | |
2005 | Роботи | Robots | Фендър | Крис Уедж и Карлос Салдана | анимация | |
2006 | Весели крачета | Happy Feet | Рамон/Ловлейс | Джордж Милър | анимация | |
Победител | Everyone's Hero | Кристофър Рийв, Даниел Сейнт Пиер, Колин Брейди | анимация | некредитиран | ||
2011 | Весели крачета 2 | Happy Feet Two | Рамон/Ловлейс | Джордж Милър | анимация | |
2015 | Абсолютно всичко | Absolutely Anything | кучето Денис | Тери Джоунс | научнофантастична комедия |
Награди и номинации
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Kahn, Mattie. When Norm Macdonald Met Robin Williams – 'The Funniest Man in The World' // ABC News, August 12, 2014. Архивиран от оригинала на 13 август 2014. Посетен на 19 октомври 2014.
- ↑ Raab, Lauren. Robin Williams, 'funniest man alive,' dead at 63 // The Bradenton Herald. August 11, 2014. Архивиран от оригинала на 20 октомври 2014. Посетен на 19 октомври 2014.
- ↑ Say What? Robin Williams' Most Iconic Character Voices // VH1 News. Посетен на November 4, 2018.
- ↑ Remembering Robin Williams – the man with 1000 voices // GQ Magazine UK. Посетен на 4 ноември 2018.
- ↑ The 25 Funniest People Of All Time // Business Insider. Посетен на 26 ноември 2018.
- ↑ The 50 Best Stand-up Comics of All Time // Paste Magazine. Посетен на 15 юли 2020.
- ↑ Nachman, Gerald. Seriously Funny: The Rebel Comedians of the 1950s and 1960s. New York City, Pantheon Books, 2003. ISBN 978-0-375-41030-7.
- ↑ Robin Williams Has Been Voted Funniest Person Ever // Grintage Ireland. Архивиран от оригинала на 2018-11-26. Посетен на 26 ноември 2018.
- ↑ Comedy Central Presents: 100 Greatest Stand-Ups of All Time // Internet Movie Database. Посетен на 26 декември 2007.
- ↑ 2009 Disney Legends Award Recipients to Be Honored During D23 Expo in Anaheim // PR Newswire, 1 септември 2009. Архивиран от оригинала на 2013-07-27. Посетен на 1 септември 2009.
- ↑ Chicago Native Robin Williams Recalled 'Good Times' Growing Up Here // CBS Local. Посетен на 18 август 2014.
- ↑ Източниците си противоречат. The Robin Williams Scrapbook и Енциклопедия Британика, както и две отпечатъни биографии, The Life and Humor of Robin Williams: A Biography и Robin Williams: A Biography, дават като рожденна година 1952. Обаче в интервю от 4 юли 2007 г. Уилямс говори за себе си като 55-годишен:" Monk, Katherine. Marriage 101 with Robin Williams // Canada.com. July 4, 2007. Архивиран от оригинала на 7 ноември 2012. Посетен на 8 февруари 2008. Той също потвърждава ложденната си дата като 2 юли 1951 г. в интервю за фенсайт от 2008 г.: Stuurman, Linda. [May 25, 2008] July 12, 2008. RWF talks with Robin Williams: Proost! Архив на оригинала от юли 24, 2011 в Wayback Machine.." The Robin Williams Fansite.
- ↑ Kornbluth, Jesse. Robin Williams' Change Of Life: Fighting For His Family In His New Film, 'Mrs. Doubtfire,' And In Real Life // New York (magazine). K-III Magazine Corporation, November 22, 1993. с. 34–41. Архивиран от оригинала на 7 април 2015. Посетен на 20 август 2014.
- ↑ Shipman, Robert. Genealogy buffs find Williams' roots in Evansville // The Washington Times. 13 август 2014. Архивиран от оригинала на 14 август 2014. Посетен на 15 август 2014.
- ↑ Rubenstein, Steve. Laurie Williams – comedian's mother // San Francisco Chronicle. 8 септември 2001. Архивиран от оригинала на 9 октомври 2014. Посетен на 25 ноември 2011.
- ↑ McLellan, Dennis. R. Todd Williams, 69; winery founder, comic's brother // Los Angeles Times. Посетен на 10 февруари 2008.
- ↑ Donahue, Michael. Robin Williams' Half-brother Is An All-out Fan // Chicago Tribune. 25 декември 1991. Архивиран от оригинала на 14 август 2014. Посетен на 20 октомври 2014.
- ↑ Gristwood, Sarah. Bobbin' Robin // Mail & Guardian. June 18, 1998. Архивиран от оригинала на 4 октомври 2006. Посетен на 26 декември 2007.
- ↑ Topel, Fred. Robin Williams on License to Wed // CanMag. Архивиран от оригинала на 2014-10-06. Посетен на 26 декември 2007.
- ↑ video: "Robin Williams – Inside The Actors Studio" Архив на оригинала от юни 22, 2015 в Wayback Machine., 10 юни 2001
- ↑ а б в Cullotta, Karen Ann. Robin Williams' childhood in Lake Forest remembered // Chicago Tribune. 13 август 2014. с. 7. Архивиран от оригинала на 13 август 2014. Посетен на 15 август 2014.
- ↑ {{{title}}}.
- ↑ Kornbluth, Jesse. Robin Williams' Change Of Life: Fighting For His Family In His New Film, 'Mrs. Doubtfire,' And In Real Life // New York (magazine). K-III Magazine Corporation, November 22, 1993. с. 34–41. Архивиран от оригинала на 7 април 2015. Посетен на 20 август 2014.
- ↑ Moore, Mary Ellen. Robin Williams. Grosset & Dunlap, 1979. ISBN 978-0-448-17128-9. Посетен на 12 август 2014.
- ↑ Strauss, Valerie. How high school changed Robin Williams' life // The Washington Post. 11 август 2014. Архивиран от оригинала на 28 октомври 2014. Посетен на 13 август 2014.
- ↑ а б Kornbluth, Jesse. Robin Williams' Change Of Life: Fighting For His Family In His New Film, 'Mrs. Doubtfire,' And In Real Life // New York (magazine). K-III Magazine Corporation, November 22, 1993. с. 34–41. Архивиран от оригинала на 7 април 2015. Посетен на 20 август 2014.
- ↑ Weber, Bruce. Robin Williams, the Comic, Confronts Robin Williams, the Actor // The New York Times. May 28, 1989. с. A1. Архивиран от оригинала на 26 август 2014. Посетен на 24 август 2014.
- ↑ Klemesrud, Judy. Robin Williams Dons an Emigre's Guise // The New York Times. 15 април 1984. с. A21. Архивиран от оригинала на 26 август 2014. Посетен на 24 август 2014.
- ↑ Landrum, Gene N. Paranoia & Power: Fear & Fame of Entertainment Icons. Morgan James Publishing, 2007. ISBN 978-1-60037-274-2. с. 30–31.
- ↑ Golum, Rob. Robin Williams, Oscar Winner, Dies After Hanging Himself // Bloomberg News.
- ↑ Hansen, Megan. 'We knew him as a neighbor': Marin remembers Robin Williams // Marin Independent Journal. August 11, 2014. Архивиран от оригинала на 13 август 2014. Посетен на 13 август 2014.
- ↑ Maslon, Laurence, Kantor, Michael. Make 'Em Laugh: The Funny Business of America. New York City, Twelve, 2008. ISBN 978-0-446-50531-4. с. 241–244.
- ↑ Reeve, Christopher. Still Me. New York City, Random House, 1998. ISBN 978-0-679-45235-5. с. 167–172.
- ↑ Reeve, Christopher. Still Me. New York City, Random House, 1998. ISBN 978-0-679-45235-5. с. 167–172.
- ↑ Empty citation (help)
- ↑ WTF with Marc Maron – Remembering Robin Williams // WTF with Marc Maron. 11 август 2014. Архивиран от оригинала на 12 август 2014. Посетен на 21 октомври 2014.
- ↑ Maslon, Laurence, Kantor, Michael. Make 'Em Laugh: The Funny Business of America. New York City, Twelve, 2008. ISBN 978-0-446-50531-4. с. 241–244.
- ↑ For Juilliard, Ex-Student Hams It Up // The New York Times. 18 май 1991. Архивиран от оригинала на 5 ноември 2012. Посетен на August 12, 2014.
- ↑ Blair, Caroline. NC Comedian: Robin Williams Was My Hero, My Influence // Time Warner Cable News. August 12, 2014. Архивиран от оригинала на 19 август 2014.
- ↑ Martin, Nick. San Francisco Neighbours Mourn Robin Williams // Sky News, August 13, 2014. Архивиран от оригинала на 13 август 2014. Посетен на 13 август 2014.
- ↑ а б Robin Williams' widow speaks: Depression didn't kill my husband // CNN, November 4, 2015. Архивиран от оригинала на 4 ноември 2015. Посетен на 6 април 2018.
- ↑ а б LBDA Clarifies Autopsy Report on Comedian, Robin Williams // Lewy Body Dementia Association. Архивиран от оригинала на 2020-08-12. Посетен на 19 април 2018.
- ↑ McKeith, IG. Robin Williams had dementia with Lewy bodies—so, what is it and why has it been eclipsed by Alzheimer's? // The Conversation. Архивиран от оригинала на November 4, 2016. Посетен на 6 април 2018.
- ↑ How Lewy body dementia gripped Robin Williams // Scientific American. 30 септември 2016. Архивиран от оригинала на 10 април 2018. Посетен на 9 април 2018.
- ↑ Hartlaub, Peter. Robin Williams' heart never strayed far from San Francisco // San Francisco Chronicle. Посетен на 27 юни 2020. (на английски)
- ↑ Empty citation (help)
- ↑ а б Maslon, Laurence, Kantor, Michael. Make 'Em Laugh: The Funny Business of America. New York City, Twelve, 2008. ISBN 978-0-446-50531-4. с. 241–244.
- ↑ video: "Young Robin Williams at the Los Angeles Improv, 1977 Архив на оригинала от февруари 1, 2020 в Wayback Machine.
- ↑ Robin Williams Live at the Roxy 1978 // Посетен на 31 август 2023.
- ↑ Rea, Steven. Robin Williams, 63, comic genius // The Philadelphia Inquirer. Посетен на 18 август 2014.
- ↑ Spitznagel, Eric. Popeye Is the Best Movie Robin Williams Ever Made // Vanity Fair (magazine). Посетен на 13 август 2014.
- ↑ Maslon, Laurence, Kantor, Michael. Make 'Em Laugh: The Funny Business of America. New York City, Twelve, 2008. ISBN 978-0-446-50531-4. с. 241–244.
- ↑ Robin Williams Biography // Biography Channel. Посетен на 27 септимври 2012.
- ↑ Maslon, Laurence, Kantor, Michael. Make 'Em Laugh: The Funny Business of America. New York City, Twelve, 2008. ISBN 978-0-446-50531-4. с. 241–244.
- ↑ Empty citation (help)
- ↑ Mork & Mindy // retrojunk.com. Посетен на August 12, 2014.
- ↑ Empty citation (help)
- ↑ Forgione, Mary. The lighter side of Robin Williams, now at National Portrait Gallery // Los Angeles Times. August 12, 2014. Архивиран от оригинала на 14 август 2014. Посетен на 14 август 2014.
- ↑ Williams, Robin. Rolling Stone, 18 май 2006
- ↑ Benedictus, Leo. Comedy gold: Robin Williams' A Night at the Met // The Guardian. London, England, 6 декември 2012. Архивиран от оригинала на 26 юни 2019. Посетен на 3 декември 2014.
- ↑ Grammy Award Nominees 1980 – Grammy Award Winners 1980 // Awardsandshows.com. Посетен на 9 август 2019.
- ↑ Empty citation (help)
- ↑ O'Connor, John J. The Academy Awards Ceremony // The New York Times. 26 март 1986. Архивиран от оригинала на 12 август 2014. Посетен на 12 август 2014.
- ↑ "Robin Williams on Johnny Carson's Tonight Show – 1991" в
- ↑ Lockett, Dee. Letterman Remembers the First Time He Met Robin Williams // Slate. Посетен на 23 октомври 2014.
- ↑ {{{title}}}.
- ↑ Inventing Vietnam: The War in Film and Television. Philadelphia, Temple University Press, 1991. ISBN 978-0-87722-862-2. с. 238.
- ↑ Empty citation (help)
- ↑ Kuchwara, Michael. Still 'Waiting for Godot': Robin Williams, Steve Martin play it for laughs // The Free Lance–Star. November 26, 1988. Архивиран от оригинала на 12 ноември 2020. Посетен на 23 октомври 2014.
- ↑ Rich, Frank. Review/Theater: 'Godot': The Timeless Relationship of 2 Interdependent Souls // The New York Times. 7 ноември 1988. Архивиран от оригинала на 25 май 2015. Посетен на January 22, 2023.
- ↑ Monk, Katherine. A clown and his demons: Robin Williams mixed zany comedy, sharp satire and pathos (with video) // The Vancouver Sun. 12 август 2014. Архивиран от оригинала на 14 август 2014. Посетен на 12 август 2014.
- ↑ Goodman, Jessica. Robin Williams and the 'O Captain' Scene That Inspired a Generation // HuffPost. 11 август 2014. Архивиран от оригинала на 13 октомври 2014. Посетен на 23 октомври 2014.
- ↑ Neale, Ryan Thomas. Requiem for a Therapist: A Tribute to Robin Williams // HuffPost. Посетен на 23 октомври 2014.
- ↑ Rolling Stone, February 21, 1991, с. 26.
- ↑ Empty citation (help)
- ↑ Turning Robin Williams into 'Aladdin's' Genie. https://www.youtube.com/watch?v=akOo9XqAyxE&t=2m24s.
- ↑ McDonald, Soraya Nadia. Robin Williams almost didn't make 'Aladdin,' and a generation of children is grateful that he did // The Washington Post. August 15, 2014. Архивиран от оригинала на 16 декември 2017. Посетен на 10 септември 2017.
- ↑ Kornbluth, Jesse. Robin Williams' Change Of Life: Fighting For His Family In His New Film, 'Mrs. Doubtfire,' And In Real Life // New York (magazine). K-III Magazine Corporation, November 22, 1993. с. 34–41. Архивиран от оригинала на 7 април 2015. Посетен на 20 август 2014.
- ↑ Empty citation (help)
- ↑ Golden Globes, USA (1993) // IMDb. Посетен на January 7, 2021.
- ↑ 2009 Disney Legends Award Recipients to Be Honored During D23 Expo in Anaheim // Reuters. 1 септември 2009. Архивиран от оригинала на 14 декември 2013. Посетен на 26 януари 2017.
- ↑ Welkos, Robert. Abracadabra: Disney, Robin Williams Quit Feud // Los Angeles Times. October 24, 1994. Архивиран от оригинала на 14 юли 2017. Посетен на 12 юли 2017.
- ↑ Cerone, Daniel Howard. Genie Grants Disney's Video Wish : Marketing: Robin Williams will reprise his 'Aladdin' role in 'King of Thieves,' continuing the emergence of direct-to-video projects as an industry gold mine. // Los Angeles Times. September 27, 1995. Архивиран от оригинала на 12 май 2021. Посетен на 15 август 2014.
- ↑ Brennan, Sandra. Robin Williams // AllMovie. Посетен на 12 август 2014.
- ↑ Cook, Jon. Comedians Crystal and Williams in "Friends" episode // canoe.ca. Посетен на 12 август 2014.
- ↑ а б {{{title}}}.
- ↑ Lax, Eric. Conversations with Woody Allen: His Films, the Movies, and Moviemaking. New York City, Knopf Doubleday, 2007. ISBN 978-0375415333. с. 52.
- ↑ Robin Williams and Audible Announce New Weekly Internet Program. // Business Wire. The Free Library, 6 януари 2000. Архивиран от оригинала на 21 ноември 2018. Посетен на 21 ноември 2018.
- ↑ Williams, Karl. Insomnia (2002) // AllMovie. Посетен на August 12, 2014.
- ↑ Deming, Mark. One Hour Photo (2002) // AllMovie. Посетен на 12 август 2014.
- ↑ {{{title}}}.
- ↑ The Broadway League. "Robin Williams: Live on Broadway" Архив на оригинала от 2010-02-12 в Wayback Machine., IBDB.com. 19 януари 2019.
- ↑ Comedy Central Presents: 100 Greatest Stand-Ups of All Time // IMDb. Архивиран от оригинала на 2008-03-11. Посетен на 26 декември 2007.
- ↑ Kids' Choice Awards // CBS News, 1 април 2006. Архивиран от оригинала на 12 август 2014. Посетен на 12 август 2014.
- ↑ Quick Takes: An 'Extreme Makeover' salute to military families // Los Angeles Times. 3 ноември 2011. Архивиран от оригинала на 7 декември 2014. Посетен на 12 август 2014.
- ↑ Gans, Andrew. HBO to Air Robin Williams' Weapons of Self-Destruction // Посетен на 27 юни 2020. (на английски)
- ↑ Brennan, Sandra. Robin Williams // AllMovie. Посетен на 12 август 2014.
- ↑ Veness, Susan. The Hidden Magic of Walt Disney World: Over 600 Secrets of the Magic Kingdom, Epcot, Disney's Hollywood Studios, and Animal Kingdom. Vero Beach, Florida, Adams Media, 2009. ISBN 978-1-4405-0432-7. с. 74. Посетен на July 17, 2015.[неработеща препратка]
- ↑ Stanhope, Kate. Robin Williams Dies of Suspected Suicide at 63 // TV Guide. Посетен на October 23, 2014.
- ↑ Isherwood, Charles. Ghostly Beast Burning Bright in Iraq // The New York Times. March 31, 2011. Архивиран от оригинала на 12 август 2014. Посетен на 12 август 2014.
- ↑ Empty citation (help)
- ↑ Empty citation (help)
- ↑ Hachard, Tomas. The 'Angriest' Robin Williams Sadly Becomes The Inspirational One // NPR, 22 май 2014. Архивиран от оригинала на 13 септември 2018. Посетен на 13 септември 2018.
- ↑ Elavsky, Cindy. Celebrity Extra // Downriver Sunday Times. King Features, 24 август 2014. Архивиран от оригинала на April 3 април 2019. Посетен на 5 септември 2014.
- ↑ Empty citation (help)
- ↑ Empty citation (help)
- ↑ Holahan, David. Robin Williams bio revelations: Infidelity, substance abuse, insecurity over Jim Carrey // USA Today. Посетен на 28 юли 2021.
- ↑ Empty citation (help)
- ↑ LaSalle, Mick. Robin Williams gets his just due in documentary 'Come Inside My Mind' // San Francisco Chronicle. July 11, 2018. Архивиран от оригинала на 26 октомври 2018. Посетен на 25 октомври 2018.
- ↑ Garchik, Leah. Robin Williams' wife files for divorce after nearly 19 years // San Francisco Chronicle. March 27, 2008. Архивиран от оригинала на 29 март 2008.
- ↑ Chaney, Jen. Robin Williams and Susan Schneider reportedly wed // The Washington Post. 24 октомври 2011. Архивиран от оригинала на October 16, 2018. Посетен на 18 август 2014.
- ↑ Empty citation (help)
- ↑ Empty citation (help)
- ↑ Murphy, Brian. Tour de Lance: 100 percent pure // ESPN. Архивиран от оригинала на 9 февруари 2007. Посетен на 29 юни 2007.
- ↑ Empty citation (help)
- ↑ Cycle of Life | Paddle8 // Paddle8. Посетен на 9 ноември 2016.
- ↑ Шаблон:Cite interview
- ↑ Robin Williams. It's time for a convoluted stream of consciousness. Ask Me Anything! // Reddit.com. Посетен на 12 август 2014.
- ↑ Szymanski, Mike. Robin Williams Confesses to Another Addiction ... the Internet // Zap2it. Chicago, Illinois, Tribune Media Services, August 21, 2002. Архивиран от оригинала на 10 октомври 2002. Посетен на 22 август 2014.
- ↑ DeMaria, Rusel, Wilson, Johnny L. High Score!: The Illustrated History of Electronic Games. 2nd. New York, McGraw-Hill Education, 2003. ISBN 978-0-07-223172-4. с. 154. Посетен на 23 януари 2017.
- ↑ Boutin, Paul. Live coverage of Google Keynote with Robin Williams // Engadget. Посетен на 6 февруари 2023.
- ↑ Terdiman, Daniel. Robin Williams yucks it up for 'Spore' // CNET. Посетен на 19 август 2014.
- ↑ Dungeons and Dragons Game Day at London Dungeon // Viewlondon.co.uk. Посетен на August 29, 2010.
- ↑ Peters, Megan. Robin Williams' Daughter Asks Fans To Help Identify His Massive Anime Collection // Comic Book. 17 май 2018. Архивиран от оригинала на 7 август 2018. Посетен на 9 февруари 2020.
- ↑ Robin Williams loved Anime, I did not know that ... (from user babysaidmaybe) // Imgur. Посетен на 9 февруари 2020.
- ↑ Macdonald, Christopher. More Robin Williams on Anime // Anime News Network. 5 май 2005. Архивиран от оригинала на 7 август 2020. Посетен на 9 февруари 2020.
- ↑ Borschel, Amanda. 'Honorary Jew' Robin Williams, 63, found dead // The Times of Israel. August 12, 2014. Архивиран от оригинала на 12 август 2014. Посетен на 12 август 2014.
- ↑ Celebrity Salute to Israel @ Times Square // Посетен на 12 август 2014.
- ↑ Anna Guaita, Addio a Robin Williams, si è impiccato. Un amico: era depresso e senza soldi, в il Messaggero.it, 12 август 2014
- ↑ E' morto Robin Williams, trovato senza vita in casa. Si sospetta suicidio, в Il MESSAGGERO, 12 август 2014.
- ↑ (EN) Robin Williams - Charity Work, Events and Causes, на LookToTheStars.org. Посетено на 13 февруари 2024 г.
Външни препратки
редактиране- В Общомедия има медийни файлове относно Робин Уилямс
- Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Робин Уилямс
- Робин Уилямс в Internet Movie Database
- Робин Уилямс в
- Робин Уилямс на Filmitena.com
- Робин Уилямс на Cinefish.bg
- Робин Уилямс в Инстаграм
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Robin Williams в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |