Двойна спирала
В молекулярната биология двойната спирала е присъща на структурата на ДНК. За пръв път е публикувана в списание Nature от Джеймс Уотсън и Франсис Крик през 1953 г.[1], базиращо се на информация от Морис Уилкинс и Розалинд Френклин[2]. Крик, Уилкинс и Уотсън получават Нобелова награда за физиология или медицина за откритието си.[3] Франклин умира преди церемонията по награждаване и не получава Нобеловата награда, защото тя не се връчва посмъртно.
Двойната спирала на ДНК е дясно въртящ се спирален полимер от нуклеинови киселини, който се поддържа свързан от нуклеотидите, групирани по двойки[4]. Една извивка на спиралата съдържа 10 нуклеотидни бази[4]. Двойната спирала на ДНК съдържа голяма извивка, която е по-широка от малката извивка[4].
Последователността на нуклеотидните бази в двойната спирала заедно с генът определят първичната структура на белтъците.
Източници редактиране
- ↑ Watson and Crick. Nature. 1953. с. 737 – 8.
- ↑ The Structure of the DNA Molecule
- ↑ The Structure of the DNA Molecule
- ↑ а б в Alberts et al. The Molecular Biology of the Cell. 1994. ISBN 978-0815341055.