Отваря главното меню

Розалинд Франклин (на английски: Rosalind Franklin) е английска биофизичка, която има много важни приноси в определянето и разбирането на структурата на ДНК, на вирусите, на каменните въглища и на графита[1].

Розалинд Франклин
Rosalind Elsie Franklin
английски биофизик
Rosalind Franklin.jpg
Родена
Починала
16 април 1958 г. (37 г.)
Националност Флаг на Великобритания Великобритания
Научна дейност
Област Биофизика
Образование Кеймбриджки университет
Розалинд Франклин в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

Произход и ранни години (1920 – 1951)Редактиране

Родена е на 25 юли 1920 г. в Нотинг Хил, Лондон, Великобритания. Още когато е на 15 години, решава да стане учен. Завършва физика и химия в Нюнам Колидж, Кеймбридж през 1941 г. След това работи за Британската научна асоциация по оползотворяването на въглищата и извършва фундаментални изследвания на микроскопичната структура на въглерода и неговата алотропна форма графита. На базата на изследванията си защитава докторска дисертация в Кеймбриджкия университет през 1945 г. От 1947 до 1950 г. работи в Париж, където специализира рентгенови дифракционни методи.

Научна дейност (1951 – 1953)Редактиране

През 1951 г. се връща в Лондон в лабораторията на Дж. Рандал в Кингс Колидж. Там по това време работи и Морис Уилкинс. Поради известни неразбирателства между двамата, те ръководят отделни научни групи, но и двете групи работят върху изследването на ДНК. Тя извършва блестящи кристалографски експерименти, които служат на Джеймс Уотсън и Франсис Крик като основа за предложения от тях модел на ДНК с двойна спирала. Резултатите от изследванията на Франклин и на Уилкинс (поотделно) излизат в същия брой на списание „Нейчър“, в който Уотсън и Крик публикуват своята известна статия за ДНК. По-късно, през 1962 г. Морис Уилкинс споделя с Уотсън и Крик Нобеловата награда, присъдена им за откритието на структурата на ДНК (по това време Розалинд Франклин вече не е между живите).

Но Розалинд Франклин напълно заслужава също да бъде призната за съавтор на откритието и такова е преобладаващото мнение в научните среди. Едновременно с това съществуват мнения, че нейният принос е недооценен поради традиционното пренебрежение към жените в мъжкия научен свят в Англия по това време (началото на 1950-те години). Масло в огъня „налива“ и Джеймс Уотсън в книгата си „Двойната спирала“, с някои свои пренебрежителни, макар и шеговити забележки относно „Рози“ Франклин. Поради това недооценяване тя се превръща, по думите на Бренда Мадокс, във „феминистка икона“. Дори фактът, че Нобеловата награда е присъдена на Крик, Уотсън и Уилкинс, се интерпретира в много по-голяма степен като доказателство за пренебрежението към жените в науката, отколкото като следствие от правилата на Нобеловия комитет да не се присъждат награди посмъртно.

През 1953 г. тя напуска Кингс колидж и до края на живота си работи в Бъркбек Колидж, където провежда серия от блестящи изследвания върху вируса на тютюневата мозайка (ВТМ).

Последни години (1953 – 1958)Редактиране

Малко известен факт е, че между нея, Уотсън и Крик след 1953 г. се завързва приятелство. През 1954 г. тя и Уотсън, по негово предложение, пътуват през целите Съединени щати до Калифорния, където Франклин е изпратена в научна командировка, като Уотсън шофира лично. С Крик и семейството му пък правят пътуване из Испания през 1956 г., а по-късно тя гостува в дома му, възстановявайки се от прекарано лечение.

Розалинд Франклин умира от рак на яйчниците на 16 април 1958 г. в Челси, Лондон на 37-годишна възраст.

ИзточнициРедактиране

  1. Rosalind Franklin. // Енциклопедия Британика. 21 юли 2018. Посетен на 22 март 2019. (на английски)

Външни препраткиРедактиране

  • Brenda Maddox, 2002. Rosalind Franklin: The Dark Lady of DNA. Harper Collins.