Двуглав е връх в Мальовишкия дял на Северозападна Рила, висок 2605 m. Върху темето на върха, съставено от силно изветрели гранити, се очертават два отделни купола, особено добре забележими в профил – оттам идва и името му.

Двуглав
Връх Двуглав
Връх Двуглав
42.1694° с. ш. 23.3853° и. д.
Местоположение на картата на Рила
Общи данни
Местоположение България
Част отРила
Надм. височина2605 m

Разположен е на юг от Злия зъб, свързва ги скалист хребет, на който е скалният отвор „Халката“, а от двете страни на хребета са Дяволския и Синия улей. На юг от Двуглав същият хребет се спуска стръмно надолу към тясно седло, над което се извисява Иглата, един от най-труднодостъпните катерачни обекти в Рила. Още по-надолу, в подножието на южната стена на Двуглав, е скалният зъбер Портала, също катерачен обект.[1][2]

По стените на Двуглав са трасирани много алпийски турове с различна категория на трудност. Отвесната стена, която той спуска на юг до долината на река Рилска, е една от най-високите в България – 450 m. Първото изкачване на върха е по Южната стена, извършено е през 1950 г. от Андрей Тодоров и Константин Дюлгеров, а първото зимно – през 1953 г. от Енчо Петков и Христо Борисов. Източната стена (Черната) на върха е респектираща, висока е 250 m. Изкачена е за пръв път през 1959 г. от Георги Атанасов и Георги Щерев.[1] Югоизточната стена също е 250 m. През зимата подходът към стените на Двуглав е особено труден и опасен. По Синия и Дяволския улей често се откъсват огромни лавини, които помитат всичко пред себе си.[3]

Иглата, Двуглав и Злия зъб от Кирилова поляна. Архивна снимка с випуска на Никола Вапцаров.

Източници

редактиране
  1. а б Радучев, Живко. Рила. Географски речник. С., Наука и изкуство, 1984.
  2. Грънчаров, Румен. Върховете на Рила. Пътеводител към високата планина. С., 2000.
  3. www.climbingguidebg.com
  • Двуглав // Българският туристически информационен сайт.