Дебатът (от френски, un débat) е продължително обсъждане и разискване на даден въпрос с един или повече събеседници.[1]

Илюстрация от 13. век на дебат на евреин и християнин в произведение на новопокръстения евреин Педро Алфонсо

Дебатът, в самата си същност, е форма на излагане на даден аргумент, в който първо се разглежда едната страна на въпрос или твърдение, а после се обсъжда и противоположната гледна точна (антитеза). Може да последва и по-нататъшно опровергаване от страна на другите събеседници, докато се предложи достатъчно основателна причина и на двете страни за направата на коментар и даване на предложение.

Синоним – дискусия. И двата термина събират в себе си значение на структурирано упражнение, с което се занимаваме непрекъснато. При професионалните дебати има определено време за всеки говорещ, а главната му цел е да защити дадена теза. Всичко това се прави с цел да се разгледат всички страни по даден въпрос и публиката да придобие лична позиция с ясен характер. След това публиката може да изрази мнението си под формата на индивидуални изказвания в подкрепа или в опровержение на едната или другата страна. Възможен вариант е и крайно гласуване от името на публиката, с помощта на което се взема решение дали да се подкрепи или да отхвърли предложението/въпросът, който е бил предмет на разискване в дебата.

Всеки дебат би трябвало да има и установени правила, които му придават висока стойност.

Дебатите в различни форми имат дълга история и могат да бъдат проследени до философските и политически дебати на Древна Гърция, като Атинската демокрация или Шастрарта в Древна Индия. Съвременните форми на дебат и създаването на дебатни общества се появяват през епохата на Просвещението през 18 век.

Във Франция

редактиране

Телевизионният дебат преди втория тур на президентските избори във Франция между двамата кандидати за президент, останали след първия тур, е традиционно събитие за обществото. Този дебат се провежда от президентските избори през 1974 г. насам. Не е проведен на президентските избори през 2002 г., когато Жак Ширак отказва да участва в дебат с Жан-Мари Льо Пен. Най-прочути си остават дебатите през 1974 г. и 1981 г. между Валери Жискар д'Естен и Франсоа Митеран.

 
Дебатът между Ричард Никсън и Джон Фицджералд Кенеди през 1960 г.

Прочута е поредицата от дебати, проведени през 1858 г. между Ейбрахам Линкълн и Стивън Арнолд Дъглас по време на предизборната кампания за изборите за сенатор, спечелени от Дъглас.

През 1920 г. във Вашингтон се провежда т.нар. „Голям дебат“ или Дебат между Шепли и Къртис: това е дебат между астрономите Харлоу Шепли и Хебър Къртис относно истинската природа на галактиките и размера на наблюдаваната вселена.

Запомнен е и телевизионният дебат между Ричард Никсън и Джон Фицджералд Кенеди по време на президентските избори в САЩ през 1960 г.

През 1959 г. в Москва се развива т.нар. „кухненски дебат“ между тогавашния вицепрезидент на САЩ Ричард Никсън и съветския партиен и държавен ръководител Никита Хрушчов. Това е импровизирана дискусия за достойнствата на съответните им икономически системи, капитализма и комунизма.

Съвременните ученически състезания по дебатиране

редактиране

Формат: Ученически дебат (World Schools)

редактиране
 
Финалистите в международното състезание по дебат на немски език за младежи

Форматът цели развитие на аналитичното мислене, задълбочаване на общата култура на участниците в различни сфери и подобряване на уменията им за публично говорене. Възможно е част от темите да са предварително обявени. Така учениците могат да се подготвят за защита или отхвърляне на дадена идея.

Участват два отбора – утвърждаващ и отрицаващ. Всеки отбор се състои от трима говорители с различни роли. Всяка реч е с продължителност 8 минути. Изключение са т. нар. реплай (от английски reply) речи, които траят 4 минути.

Формат: Британски парламентарен стил

редактиране

Участват четири отбора с по двама дебатьори. Два от отборите са утвърждаващи, а другите два – отрицаващи.[2]

Игра „Дебати“

редактиране

През 2017 г. в България са организира състезание по дебати, с фокус новите технологии.[3]

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
  1. Речник на чуждите думи в българския език. Хемус, 1948. с. 159.
  2. Сайт на европейски турнир Дебати.
  3. Луиза Лазарова, Състезанието-игра „Дебати за бъдещето“, БНР, 18 октомври 2017 г.