Дебрище
Тази статия е за селото в Тиквеш. За селото в Прилепско вижте Дебреще.
Дебрище или Дебрища (на македонска литературна норма: Дебриште) е село в централната част на Северна Македония, община Росоман.
| Дебрище Дебриште | |
| — село — | |
  Дебрище | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Община | Росоман |
| Географска област | Тиквеш |
| Надм. височина | 236 m |
| Население | 92 души (2002) |
| Пощенски код | 1423 |
| Дебрище в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено западно от Кавадарци.
История
редактиранеВ XIX век Дебрище е българско село в нахия Неготино на Тиквешка кааза на Османската империя. Църквата „Свети Йоан Кръстител“ е от XIX век.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Дебрища има 270 жители, всички българи християни.[2]
В началото на XX век християнското жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Дебрища (Debrichta) има 160 българи екзархисти.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Дебрище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Дебрища (Debrišta) като българско християнско село.[5]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Тимотей Ив. Пеев от Казанлък е български кмет на Дебрище от 18 август 1941 година до 22 юни 1942 година. След това кмет е Георги К. Симеонов от Дондуково (22 юни 1941 - 9 септември 1944).[6]
Личности
редактиране- Родени в Дебрище
Илфиядо Иванов (? - 1908), български революционер от ВМОРО, четник на Добри Даскалов, загива в сражение с турски аскер в Тиквешко[7][8]- Никола Димов Христов (1868 - след 1943), български революционер от ВМОРО
- Починали в Дебрище
- Иван Христосков Живков, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[9]
Бележки
редактиране- ↑ Росоманска парохија - цркви и манастири // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 20 февруари 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104 – 105. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 841.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 176-177.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 191, л. 5а; а.е. 286, л. 32
