Дедо III Дебелия (на немски: Dedo III, der Feiste, der Fette, * пр. 27 февруари 1142, † 16 август 1190) от род Ветини е като Дедо V граф на Ветин, от 1144 г. господар на замък Гройч, от 1156/1157 г. граф на Гройч и господар на Рохлиц и от 1185/1186 г. маркграф на Лужица, от 1185 г. граф на Айленбург и маркграф на Ландсберг.

Дедо III
граф на Ветин
Dedo III (V.).jpg
Дедо на своя гроб
Лични данни
Роден
Починал
Други титли господар на замък Гройч, граф на Гройч, господар на Рохлиц, маркграф на Лужица, граф на Айленбург и маркграф на Ландсберг
Семейство
Династия Ветини
Баща Конрад I фон Майсен
Майка Луитгард фон Равенщайн
Брак Мехтхилде от Хайнсберг
Потомци Дитрих, Филип, Конрад II, Хайнрих, Госвин, Агнес
Дедо III в Общомедия
Гробът на Дедо в базиликата на манастир Вехселбург, на дясно от него съпругата му Мехтхилд

Дедо е син на маркграф Конрад I фон Майсен (1098–1157) и на Луитгард фон Равенщайн, родена фон Елхинген († 1145). От 1144 г. той получа, като осиновен син на леля му Берта, наследничката на Горица, господството Рохлиц с фогтай над манастир Наумбург.

Дедо участва в множество военни походи и дворцови събрания на императиор Фридрих I Барбароса в Италия. Той води както братята му политика на заселване подарява манастир във Вехселбург (1168) като гробница за своя фамилен клон, т.нар. Дедониди, където е погребан. След смъртта на брат му Дитрих II през 1185 г. той получава неговото маркграфство Източна марка/Лужица.

Дедо умира на 16 август 1190 г. след несполучлива операция, при която отстранява сланина от тялото си, заради желанието му да участва в поход до Рим и в похода с крал Хайнрих VI против кралство Сицилия (1190–1191).

ФамилияРедактиране

Дедо е женен за Мехтхилде от Хайнсберг († 20 януари 1190) и има с нея шест деца:

ЛитератураРедактиране

  • Heinrich Theodor Flathe: Dedo. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 5, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 17.
  • Michael Lindner: Dietrich, Dedo und Konrad von Landsberg – Markgrafen der Ostmark (1156–1210). Eine politisch-herrschaftliche Skizze aus der Zeit des hochmittelalterlichen Landesausbaus, in: Stefan Auert-Watzik, Henning Mertens: Peripherien sächsischer Geschichte: Mitteldeutschland, Seeburg und Landsberg als Herrschafts- und Kulturräume der Ekkehardiner und Wettiner 743–1347, Halle 2011, S. 267–290.
  • Michael Lindner: Dedo V. In: Sächsische Biografie. Herausgegeben vom Institut für Sächsische Geschichte und Volkskunde, bearb. von Martina Schattkowsky.

ИзточнициРедактиране