Дитрих II (Лужица)
Дитрих II (на немски: Dietrich II, * пр. 27 февруари 1142, † 9 февруари 1185) от род Ветини е от 1156/57 г. маркграф на Остмарк/Лужица с по-късна резиденция на замък Ландсберг.
| Дитрих II | |
| маркграф на Остмарк/Лужица | |
 Дитрих II | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Роден | около 1130 г.
|
| Починал | 9 февруари 1185 г.
|
| Погребан в | Св. Петър в Лаутерберг |
| Семейство | |
| Династия | Ветини |
| Баща | Конрад I Велики |
| Майка | Луитгард от Равенщайн |
| Брак | Доброниега Лудгарда |
| Потомци | Конрад, Гертруд, Дитрих |
| Дитрих II в Общомедия | |
Той е вторият син на маркграф Конрад I от Майсен (1098 – 1157) и Луитгард от Равенщайн († 1146). По-големият му брат е Ото Богатия (1125 – 1190), маркграф на Майсен.
След оттеглянето на баща му през 1156 г. той получава маркграфството Остмарк/Лужица (Лаузиц) от император Фридрих I Барбароса.
Маркграф Дитрих си подготвя замък Ландсберг източно от Хале за резиденция на своето княжество. Той е голям противник на херцог Хайнрих Лъв и води против него битки. Дитрих има трайна добра връзка с император Фридрих Барбароса и го подкрепя през 1177 г. във Венеция при мирния конгрес с папа Александър III.
Дитрих умира на 9 февруари 1185 г. след дълго боледуване. Той се разболял през 1184 г. при дворцовия празник на императора в Майнц. Погребан е в Св. Петър в Лаутерберг, понеже фамилната гробница в Добрилугк не била готова. Неговият по-малък брат Дедо фон Рохлиц-Гройч го последва като маркграф, след като платил на Фридрих Барбароса 4000 сребърни марки.
Дитрих е първият маркграф на Остмарк/Лужица със собствена печатница на монети.
Фамилия
редактиранеДитрих е женен от ок. 1142 г. за Доброниега Лудгарда (Добронега, Лукардис, 1128/1135 – 1160), дъщеря на полския херцог Болеслав III Кривоусти и втората му съпруга Саломея фон Берг-Шелклинген. С нея той има две деца:
- Конрад († 1175 при турнир)
- Гертруд, монахиня в Гербщет
С любовницата си Кунигунда фон Пльотцкау († сл. 1147), вдовицата на убития в Светите земи граф Бернхард II фон Пльотцкау († 1147), той има син:
Източници
редактиране- Heinrich Theodor Flathe: Dietrich von Landsberg. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 5, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 186.
- Michael Lindner: Dietrich, Dedo und Konrad von Landsberg – Markgrafen der Ostmark (1156 – 1210). Eine politisch-herrschaftliche Skizze aus der Zeit des hochmittelalterlichen Landesausbaus, in: Stefan Auert-Watzik, Henning Mertens: Peripherien sächsischer Geschichte: Mitteldeutschland, Seeburg und Landsberg als Herrschafts- und Kulturräume der Ekkehardiner und Wettiner 743 – 1347, Halle 2011, S. 267 – 290.
- Michael Lindner: Aachen – Dobrilugk – Płock. Markgraf Dietrich von der Ostmark / Lausitz, Bischof Werner von Płock und die Anfänge des Klosters Dobrilugk, in: Die Nieder- und Oberlausitz. Konturen einer Integrationslandschaft, Band 1: Mittelalter, hg. von Heinz-Dieter Heimann, Klaus Neitmann, Uwe Tresp, 2013, S. 111 – 148
- Michael Lindner: Dietrich (II.) von Landsberg, Markgraf der Ostmark/Lausitz. In: Sächsische Biografie. Herausgegeben vom Institut für Sächsische Geschichte und Volkskunde, bearb. von Martina Schattkowsky.
Външни препратки
редактиране- Markgrafen von Meissen 1123 – 1428, markgrafen der Lausitz 1136 – 1185, 1210 – 1288 (Wettin)
- Dietrich II, Markgraf der Nieder-Lausitz (1156 – 1185), Genealogie im Deutschen Reich bis zum Ende der Staufer.