Дейвид Ричард Бийти, 1-ви граф Бийти (на английски: David Richard Beatty, 1st Earl Beatty) е британски адмирал на флота, който командва британските линейни крайцери в Ютландската битка през 1916 г.

Дейвид Бийти
David Beatty

Роден
Починал
11 март 1936 г. (65 г.)
Погребан Катедрала Сейнт Пол, Сити, Великобритания
Военна служба
Звание Адмирал на флота
Години 1884–1927
Служил на  Великобритания
Род войски Кралски флот
Войни Махдистко въстание
Боксерско въстание
Първа световна война
Дейвид Бийти в Общомедия

БиографияРедактиране

Бийти е роден на 17 януари 1871 г. в Чешър, в семейството на капитан Дейвид Лонгфийлд Бийти.[1] Започва обучението си като военноморски кадет през 1884 г. В периода 1896 – 1898 г. служи в Египет и Судан, а след това през 1900 г. и в Китай, където участва в потушаването на Боксерското въстание. Повишен е на капитан на 29-годишна възраст. През 1911 г. вече е контраадмирал и е назначен за военноморски секретар на адмиралтейството, докладвайки лично на Уинстън Чърчил, а през 1913 г. е назначен за командир на ескадра линейни крайцери.[2]

Скоро след избухването на Първата световна война през август 1914 г., силите на Бийти влизат в битка в Хелголандския залив и потапят три крайцера и един разрушител без загуба. Няколко месеца по-късно той се натъква на германска ескадра, водена от адмирал Франц фон Хипер, който по това време провежда многобройни нападения срещу британските пристанища. В хода на битката, броненосният крайцер „Блюхер“ е потопен от британския огън.[2]

В голямата Ютландска битка (31 май – 1 юни 1916 г.), флотът от линейни крайцери под командването на Бийти влиза в тежка и продължителна схватка с германските линейни крайцери в авангард, командвани от Хипер. Макар корабите на Бийти числено да превъзхождат врага, те не успяват да устоят на огъня от германските кораби, а „Индифатигъбъл“ и „Куин Мери“ са потопени. Въпреки това, Бийти успява да привлече комбинирания германски Флот на откритото море на север, за където адмирал Джон Джелико плава с пълна скорост, за да го пресрещне. В крайна сметка, битката се оказва със спорен резултат и за двете страни. През декември 1916 г. Бийти е назначен за главнокомандващ на флота, наследявайки Джелико.[2]

На 1 януари 1919 г. е повишен на адмирал, а на 1 май същата година – адмирал на флота. На 18 октомври 1919 г. получава благородническата си титла 1-ви граф Бийти, а на 1 ноември е назначен за първи морски лорд.[3] В това си качество е отговорен за създаването на малки и модернизирани военноморски сили в мирно време до 1927 г. През 1921 г. е британски делегат на Вашингтонската конференция, целяща ограничаване на въоръжението.[2]

Бийти умира на 12 март 1936 г. в Лондон.[4]

ИзточнициРедактиране

  1. Roskill, Captain Stephen Wentworth. Admiral of the Fleet Earl Beatty – The Last Naval Hero: An Intimate Biography. London, Collins, 1980. ISBN 0-689-11119-3. с. 20.
  2. а б в г David Beatty, 1st Earl Beatty. // Encyclopædia Britannica, 7 март 2020. Посетен на 1 май 2020.
  3. Heathcote, T. A.. British Admirals of the Fleet 1734 – 1995: A Biographical Dictionary. Barnsley, South Yorkshire, Leo Cooper, 2002. ISBN 0-85052-835-6. с. 26.
  4. Bryan Ranft, 'Beatty, David, first Earl Beatty (1871 – 1936)', Oxford Dictionary of National Biography, Oxford University Press, 2004; online edn, Jan 2012 accessed 16 Oct 2013