Блюхер (броненосен крайцер)
За едноименния кораб от 1937 г. вижте Блюхер (тежък крайцер, 1937).
Блюхер (на немски: SMS Blücher[„Коментари“ 1]) е броненосен крайцер, т. нар. „голям“ крайцер (на немски: Große Kreuzer), на Германския императорски военноморски флот от времето на Първата световна война.
| „Блюхер“ Der Große Kreuzer SMS Blücher | |
 Броненосният крайцер „Блюхер“, 1912 г. | |
| Флаг | .svg){kind=small} Германска империя |
|---|---|
| Клас и тип | Броненосен крайцер |
| Следващ тип | „Фон дер Тан“ |
| Предшестващ тип | Броненосни крайцери тип „Шарнхорст“ |
| Производител | Kaiserliche Werft в Кил, Германска империя |
| Служба | |
| Поръчан | 1906 г. |
| Заложен | 21 февруари 1907 г. |
| Спуснат на вода | 11 април 1907 г. |
| Влиза в строй | 27 април 1910 г. |
| Потънал | 24 януари 1915 г. |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 15 842 t (нормална); 17 500 t (пълна) |
| Дължина | 161,8 m |
| Дължина по водолинията | 161,1 m |
| Ширина | 24,5 m |
| Газене | 8,84 m (при пълна водоизместимост) |
| Броня | >на борда: 80 – 180 mm; на палубата: 50 – 70 mm на кулите: 180 mm; на цитаделата: 160 mm; траверси на цитаделата: 80 mm; каземати: 140 mm; на бойната рубка: 250 mm |
| Задвижване | 3 парни машини с тройно разширение; 18 водотръбни котли военноморски тип |
| Мощност | 32 000 к.с. (23 540 КВ) |
| Движител | 3 гребни винта |
| Скорост | 25,4 възела (47 km/h) |
| Далечина на плаване | 6600 морски мили при 10 възела скорост; 3520 морски мили при 18 възела скорост |
| Екипаж | 761 души през 1911 г.; 1028 души през 1915 г. |
| Кръстен в чест на: | Гебхард Леберехт фон Блюхер |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 6×2 210 mm; 8×1 150 mm; 16×1 88 mm |
| Торпедно въоръжение | 4×1 450 mm ТА |
| „Блюхер“ в Общомедия | |
История на проекта редактиране
Проектът за броненосния крайцер „Блюхер“ е разработен от проектния департамент на главното управление на немския военноморски флот през периода 1904 – 1905 години.
Поради по-слабото, от строения едновременно с „Блюхер“ английски линеен крайцер „Инвинсибъл“ въоръжение, корабът е класифициран в литературата като броненосен крайцер и е своеобразен преходен тип от броненосните крайцери към линейните крайцери, който няма аналог в света. В германския флот и броненосните и линейните крайцери се класифицират като „голям крайцер“ (на немски: Großen Kreuzer).
Конструкцията на „Блюхер“ е оценена като достижение на немското корабостроене. В сравнение с предшественика му „Шарнхорст“ корабът е голяма крачка напред в развитието на корабостроенето, независимо че изглежда външно по-зле от него, той има по-съвършена система на брониране, по-добре разположени артилерия и машини.
История на строителството редактиране
Корабът се строи според корабостроителната програма от 1906 година в държавната корабостроителница в Кил под индекса „Е“ (строителен номер – 33). Корабът е заложен на 21 февруари 1907 година, а към 1 октомври 1909 е готов за изпитания и предварително влиза в състава на флота. След края на изпитанията крайцера на 27 април 1910 г. влиза в състава на флота. Стойността на кораба е 28 532 000 марки.[1]
Конструкция редактиране
Конструкция на корпуса и надстройките редактиране
Корпусът е разделен с водонепроницаеми прегради на 13 основни отсека. Двойното дъно има по 65% от дължината на „Блюхер“. Корпусът е изпълнен по смесената система на набор.
Няма таран, но форщевенът остава издаден. Средната надстройка на крайцера е премахната. Огромните мачти с марсове са премахнати, на тяхно място са установени кухи, тръбни. Броят на комините е намален от четири на два.
Корабът има един рул, добри мореходни качества, но имал склонност към килово и силно бордово люлеене. „Блюхер“ има плавен ход, добра маневреност, нормална циркулация, но тежко завива: след отклоняване на руля над 55° настъпва загуба на управляемост и крен до 10°. Метацентричната височина на корпуса на кораба е 1,63 м. Устойчивостта достига максимална стойност при 37° крен и е нулева при 79°.[1]
Въоръжение редактиране
Главният калибър са шест двуоръдейни кули с 210 мм оръдия: 2 кули на носа и кърмата по диаметралната плоскост и две кули в средата на кораба побордно.[1] Ъгълът на вертикалното им насочване е от – 5° до + 30°. Оръдията имат максимална далечина на стрелбата на прицелния изстрел от 19 100 м, боезапасът им е 1020 снаряда.[1] При подобно разположение на кулите в линеен бой могат да се използват само четири от шестте кули. В различните сектори на обстрел действат различен брой оръдия от главния калибър: сектор 0 – 30° – 6 оръдия; 30 – 150° – 8 оръдия; 150 – 180° – 6 оръдия.
Артилерията на средния калибър е от осем скорострелни оръдия 150 мм/45, нов модел. Към спомагателната артилерия се отнасят шестнадесет скорострелни 88 мм/45 оръдия, с боекомплект 200 изстрела на оръдие.[1]
Торпедното въоръжение е от четири подводни торпедни апарата 450 мм: един на носа, два бордови и един на кърмата, с общ боекомплект от 11 торпеда.[1]
Конструктивна защита редактиране
Брониране редактиране
Бронирането на жизнено важните части на корпуса е от круповска броня. Дебелината на главния брониран пояс стига до 180 мм. Той изтънява по водолинията до 80 мм в носовата и кърмовата части; поставен е върху тикова подложка с дебелина 30 мм. Бронирането на цитаделата над главния броневи пояс в средната част на корпуса стига до 160 мм, при казематите е на 140 мм, напречните прегради в краищата на цитаделата са с 80 мм броня, палубата е с дебелина от 50 до 70 мм. Дебелината на бронята на кулите е 180 мм, на покривите им 80 мм. Стените на предната бойна рубка са с дебелина 250 мм, покрив от 80 мм, на задната – 140 и 30 мм съответно.
Противоторпедна защита редактиране
На „Блюхер“ за първи път е постановена противоторпедна защита във вид на надлъжен, по цялата дължина на цитаделата, противоторпеден отсек с брониране от 35 мм. Също така по проект крайцера има възможност за поставяне на противоторпедни мрежи, по-късно свалени.
Силова установка редактиране
Енергитичната установка се състои от пет главни котелни отделения, разположени в един ешелон (всичко 18 котела тип „Шулц-Торникрофт“), с двустранно подгряване и площ на нагрев от 7638 m2, даващи налягане на парата от 16 кгс/sm².[1]
Мощността на парната машинна установка сравнено с „Шарнхорст“ е увеличена с 30%. Това на свой ред увеличава скоростта на крайцера с 1,5 възела. В трите машинни отделения са поставени по една вертикална четирицилиндрова парна бутална машина с тройно разширение, задвижващи три вала с четирилопастни гребни винта. Средният винт има диаметър 5,3 м, а двата крайни – 5,6 м.[1]
Номиналната проектна мощност е 32 000 к.с. или 1,83 к.с./тон пълна водоизместимост, което при честота на въртене на гребните валове от 122 мин -1 позволява на кораба да развива скорост от 24,5 възела. При изпитанията на Нейкругската мерна миля парните машини развиват форсирана мощност от 38 323 к.с., позволяващи при 123 мин -1 да се развие скорост от 24,5 възела.[1]
Далечината на плаване на „Блюхер“ достига 6600 морски мили при скорост 12 възела или 3520 морски мили при скорост 18 възела. Нормалния запас въглища е 900 тона, пълният – 2510 т. Електроенергията на кораба се осигурява от шест турбогенератора с обща мощност 1000 кВт⋅ч и напрежение 225 волта.[1]
Екипаж редактиране
Екипажът на кораба е от 853 души (вкл. 41 офицера): в сражението при Догер банк (1915) – 1028. Като флагмански кораб, крайцерът има увеличен със 76 души (вкл. 41 офицера) екипаж.
Гибел редактиране
На 24 януари 1915 г. „Блюхер“ потъва в сражението при Догер банк (1915). 23 от 29 офицерa и 724 от 999 матроса и старшини на кораба загиват с него. От екипажа на „Блюхер“ 281 души са спасени от екипажите на английските разрушители. Двадесет и един от екипажа, включително и командира, умират в плен от рани или болест. Общите загуби на екипажа са 768 души.
Оценка на проекта редактиране
„Цукуба“
|
„Минотавър“[2]
|
„Шарнхорст“[3]
|
„Рюрик II“[4]
|
„Тенеси“[5].svg){kind=small}
|
„Блюхер“[6]
|
„Инвинсибъл“
|
„Пиза“[7]_crowned.svg){kind=small}
| |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Заложен | 1905 | 1905 | 1905 | 1905 | 1903 | 1907 | 1905 | 1905 |
| Влиза в строй | 1907 | 1908 | 1907 | 1908 | 1906 | 1909 | 1908 | 1909 |
| Размери, м (Д×Ш×Г) | 137,1×23×8 | 158,2×22,7×7,91 | 144,6×21,6×8,17 | 161,2×22,86×7,92 | 153,8×22,2×7,62 | 161,8×24,5×8,56 | 172,8×24×8,13 | 140,5×21,0×7,1 |
| Водоизместимост нормална | 13 750 т | 14 595 ts | 11 616 t | 15 170 t | 14 500 ts | 15 842 t | 18 200 ts | 9832 t |
| Пълна | 15 400 t | 16 085 ts | 12 985 t | 18 500 t | 15 715 ts | 17 500 t | 20 730 ts | 10 600 t |
| Силова установка | ||||||||
| Мощност номинална, к.с. (скорост, възела) | 20 500 (20,5) | 27 000 (23) | 26 000 (22,5) | 19 700 (21) | 27 500 (22) | 32 000 (24,5) | 41 000 (25) | 20 000 (23) |
| Максимална, к.с. (скорост, възела) | 20 736 (20,5) | 28 783 (23,6) | 20 580 (21,43) | 38 323 (25,4) | 46 500 (26,64) | 20 808 (23,47) | ||
| Далечина на плаване, мили (при, възела) | 2920 (20,5) 8150 (10) |
4800 (14) 5120 (12) |
6500 (10) | 3520 (18) 6600 (12) |
2300 (23) | 2500 (12) | ||
| Брониране | ||||||||
| Борд | 178 | 152 | 150 | 152 | 127 | 180 | 152 | 200 |
| Палуба | 76 | 38 | 60 | 38 + 25 | 76[ком. 1] | 70 | 65 | 130[ком. 2] |
| Кули | 178 | 203 | 170 | 203 | 229 | 180 | 178 | 180 |
| Въоръжение | 4×305 mm 12×152 mm |
4×234 mm 10×190 mm |
8×210 mm 6×150 mm |
4×254 mm 8×203 mm |
4×254 mm 16×152 mm |
12×210 mm 8×150 mm |
8×305 mm | 4×254 mm 8×190 mm |
Коментари към таблицата редактиране
Коментари редактиране
Източници редактиране
Литература редактиране
- Мужеников, В. Б. Линейные крейсера Германии. Серия: „Боевые корабли мира“. – СПб: Корабли и сражения, 1998.
- Мужеников, В. Б. Броненосные крейсера „Шарнхорст“, „Гнейзенау“ и „Блюхер“. СПб., Истфлот, 2010, 108 с. ISBN 978-5-98830-044-1.
- Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
- Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote (нем.). – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.
Външни препратки редактиране
- BLÜCHER armoured cruiser (1910) ((en))
- Blucher Class Armoured Cruiser ((en))
- MaritimeQuest SMS Blücher Photo Gallery ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Блюхер (броненосен крайцер)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата SMS Blücher (1908) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |