Уикипедия

Марин Бодаков

български поет и журналист

Марин Бодаков е български поет, литературовед, журналист, преподавател, редактор и общественик, доцент по жанрове в печата, публицистика и художествена критика в катедра „Пресжурналистика и книгоиздаване“ на Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[1][2]

Марин Бодаков
български поет и журналист
Marin-Bodakov-2.jpg
Роден
Починал
Учил вСофийски университет
Литература
Жанровестихотворение, есе, интервю, литературна критика
Награди„Иван Николов“ (2012)
Семейство
СъпругаЗорница Христова
Деца2
Марин Бодаков в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 28 април 1971 година във Велико Търново. През 1994 година завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1997 до 2000 година работи в списание „Български месечник“.

От 2000 година до края на съществуването на вестника през 2018 година работи в редакцията на „Култура“. Дейността си в него и рубриката си за книги „Ходене по буквите“ продължава в „К“, седмичника „за критика, дебати и културни удоволствия“ на Фондация „Пространство Култура” от 2018 г. до края на 2019 г. (край на издаването му). От създаването на онлайн медията „Тоест“ до последния си ден сътрудничи на седмичника с рубрика „По буквите“ и интервюта[3].

Съветник по въпросите на културата в кабинета на председателя на Народното събрание Георги Пирински от 2006 до 2009 година.

Придобива докторска степен през 2014 г. с дисертация на тема „Политики на представяне на българската литература в печатните медии през 90-те години на XX век. Проблеми на критическата авторефлексия“ с научен ръководител професор Тодор Абазов.[1]

Член на журито на националната награда за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ при първото ѝ издание през 2002 година.[4]

Постоянен член на журито на конкурса за есе „Цветан Стоянов“, организиран от НДК, от второто издание до закриването на конкурса (2003 – 2010).

Член на журитата на националната награда за поезия „Христо Фотев“ за 2012 година[5], на националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2013 година[6][7][8] и на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ за 2016 г.[9]

Председател на журито на националната Славейкова награда за лирично стихотворение за 2014 година.[10]

Женен за преводачката Зорница Христова, с две дъщери.

Умира на 8 септември 2021 година в дома си в София от заболяване на сърцето.[11]

НаградиРедактиране

През 2011 година печели (заедно с Румен Леонидов) наградата за поезия „Иван Николов“.[12]

Носител на отличието „Рицар на книгата“ на Асоциация „Българска книга“ в категория „Печатни медии – вестници и списания“ за 2014 година.[13]

Удостоен е с посмъртна награда „За цялостен принос към българския литературен контекст“ от Националния център за книгата и Литературен клуб „Перото“ в НДК през ноември 2021 г.[14] В следващата 2022 година е отличен посмъртно с наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен принос.[15]

БиблиографияРедактиране

Стихосбирки
  • „Девство“. София: Кибеа, 1994.
  • „Бисквити“. София: ЛИК, 1998, 40 с. ISBN 954-607-123-4
  • „Обявяване на провала“. Пловдив: Жанет 45, 2002, 36 с. ISBN 954-491-120-0 [16]
  • „Ангел в зоопарка“. София: Алтера, 2008, 56 с. ISBN 978-954-9757-16-3 [17][18]
  • „Наивно изкуство“. Пловдив: Жанет 45, 2011, 56 с. ISBN 978-954-491-672-5 [19][20][21]
  • „Северна тетрадка“. София: Издателство за поезия Да, 2013, 66 с. ISBN 978-619-7082-01-2[22][23]
  • „Битката за теб“. София: Издателство за поезия Да, 2016, 66 с. ISBN 978-619-7082-13-5[24]
  • „Мечка страх“. Велико Търново: Фабер, 2018, 66 с. ISBN 978-619-7082-45-6[25][26]
  • „Галерията на сърцето“. София: Издателство за поезия Да, Издателство Точица, 2022 (посмъртно издание)[27]
Други произведения
  • „Иван Вазов и…“ (2000), съставител
  • „Детето зад чина“ (2012), съавтор, заедно със Зорница Христова
  • „Преведе от…“ (Панорама, София, 2013), интервюта с български литературни преводачи
  • „Кой „уби“ критиката: Политики на представяне на българската литература в печатните медии през 90-те години на XX век“ (Фабер, Велико Търново, 2019, 192 с.) ISBN 978-619-00-0866-8
  • „Критика и искреност. Случаят Йордан Маринополски“ (Фабер, Велико Търново, 2020, 270 с.), ISBN 978-619-00-1055-5, изследване за Йордан Маринополски, писател, учител и критик [28] (монографичен труд, с който Марин Бодаков придобива титлата „доцент“)

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ а б Марин Бодаков в НАЦИД.
  2. ↑ Конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент“ по 3.5. Обществени комуникации и информационни науки – (Критики и критически практики), обявен в Държавен вестник, бр. 93 от 26 ноември 2019 г., сайт на Софийския университет.
  3. ↑ Текстове на Марин Бодаков в онлайн седмичника „Тоест“ (2018–2021)
  4. ↑ Жури на наградата Хеликон 2002 Архив на оригинала от 2016-04-26 в Wayback Machine., официален сайт на награда Хеликон
  5. ↑ „Националната литературна награда Христо Фотев“, в. „Култура“, бр. 10 (2672), 16 март 2012 г.
  6. ↑ „Оля Стоянова и Йордан Ефтимов спечелиха наградата за поезия „Иван Николов“, в. „Дневник“, 20 декември 2013 г.
  7. ↑ „Оля Стоянова и Йордан Ефтимов с наградата „Иван Николов“ за 2013“, „Аз чета“, 19 декември 2013 г.
  8. ↑ „Оля Стоянова и Йордан Ефтимов са най-добрите поети за 2013“ Архив на оригинала от 2014-10-06 в Wayback Machine., „Кафене.бг“, 20 декември 2013 г.
  9. ↑ „119 в поетичен спор за „Златното яйце“, Дарик Стара Загора, 13 октомври 2016 г.
  10. ↑ „Силвия Чолева със Славейковата награда за 2014 г.“, електронен бюлетин „Културни новини“, 5 юни 2014 г.
  11. ↑ „Разпервам рани и политам: Напусна ни Марин Бодаков“, в. „Дневник“, 8 септември 2021 г.
  12. ↑ Малина Томова (посмъртно), Марин Бодаков и Румен Леонидов взеха Националната награда за поезия „Иван Николов“, сайт на издателство „Жанет 45“.
  13. ↑ „Асоциация „Българска книга“ не присъди почетната статуетка „Рицар на книгата“ в категорията политик или общественик“, сайт на АБК, 22 април 2014 г.
  14. ↑ Марин Бодаков с посмъртна награда за цялостен принос, dariknews.bg, 02.11.2021 г.
  15. ↑ Марин Бодаков е отличен посмъртно с наградата „Христо Г. Данов“. // Дневник, 14 юни 2022 г. Посетен на 15 юни 2022 г.
  16. ↑ Боян Манчев, „Марин Бодаков – „Обявяване на провала“, рец. в електронното списание „Литературен клуб“, 18 декември 2002 г.
  17. ↑ Иван Сухиванов, „Ангел в зоопарка“, рец. в електронното списание „Литературен клуб“, 24 ноември 2008 г.
  18. ↑ Людмила Габровска, „Марин Бодаков смъкна ангелите в зоопарка“, отзив във в. „Монитор“, 6 декември 2008 г.
  19. ↑ Иван Сухиванов, „Наивно изкуство“, рец. в електронното списание „Литературен клуб“, 4 август 2011 г.
  20. ↑ Валентина Маринова, „За живота като „Наивно изкуство“, рец. в електронното списание „LiterNet“, 10 август 2011, № 8 (141).
  21. ↑ Силвия Чолева, „От епохата на големите симфонии“, рец. в „Литературен вестник“, 10 август 2011, № 8 (141).
  22. ↑ Марин Бодаков, Стихотворения от „Северна тетрадка“, в-к „Дневник“, 23 февруари 2014 г.
  23. ↑ Елка Димитрова, „Около поетиката на несъмненото (по „Северна тетрадка“ на Марин Бодаков)“, рец. в „Литературен вестник“, бр. 25, 2014, с. 6 – 7.
  24. ↑ Христина Мирчева, „Битката за теб“ – ножица за „плитка вена“, рец. в електронното списание „Кръстопът“, 10 март 2016 г.
  25. ↑ Надежда Радулова, „Изковаване щита на Марин“, думи, произнесени на представянето на „Мечка страх“ на 5 февруари 2019 г. в Младежкия театър, в-к „К.“, 1 март 2019 г.
  26. ↑ Марин Бодаков, Стихотворения от „Мечка страх“, „Диаскоп комикс“, 26 ноември 2018 г.
  27. ↑ Иван Димитров, В „Галерията на сърцето“ от Марин Бодаков, отзив в сп. „Виж“, 1 октомври 2022 г.
  28. ↑ Разговор на Силвия Чолева с Марин Бодаков за Йордан Маринополски в „Артефир“, БНР, 24 февруари 2020 г.

Външни препраткиРедактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Марин_Бодаков&oldid=11581836“.