Марин Бодаков

български поет и журналист

Марин Бодаков е български поет, литературовед и журналист. Доцент по жанрове в печата, публицистика и художествена критика в катедра „Пресжурналистика и книгоиздаване“ на Факултета по журналистика и масова комуникация в СУ „Св. Климент Охридски“.[1][2]

Марин Бодаков
български поет и журналист
Marin-Bodakov-2.jpg
Роден
Починал
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Литература
Жанрове стихотворение, есе
Награди „Иван Николов“ (2012)
Семейство
Съпруга Зорница Христова
Марин Бодаков в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 28 април 1971 година във Велико Търново. През 1994 година завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1997 до 2000 година работи в списание „Български месечник“.

От 2000 година е редактор за литература във вестник „Култура“. Съветник по въпросите на културата в Кабинета на Председателя на Народното събрание Георги Пирински от БСП (2006 – 2009).

Придобива докторска степен през 2014 година с дисертация на тема „Политики на представяне на българската литература в печатните медии през 90-те години на 20 век. Проблеми на критическата авторефлексия“ с научен ръководител професор Тодор Абазов.[1]

Член на журито на националната награда за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ при първото ѝ издание през 2002 година.[3]

Постоянен член на журито на конкурса за есе „Цветан Стоянов“, организиран от НДК, от второто издание до закриването на конкурса (2003 – 2010).

Член е на журито на националната награда за поезия „Христо Фотев“ за 2012 година.[4]

Член е на журито на националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2013 година.[5][6][7]

Председател е на журито на националната Славейкова награда за лирично стихотворение за 2014 година.[8]

Член на журито на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ за 2016 г.[9]

Женен е за преводачката Зорница Христова, с две дъщери.

Умира внезапно на 8 септември 2021 г.[10]

НаградиРедактиране

През 2011 година печели (заедно с Румен Леонидов) наградата за поезия „Иван Николов“.[11]

Носител на отличието Рицар на книгата на Асоциация „Българска книга“ в категория „Печатни медии – вестници и списания“ за 2014 г.[12]

БиблиографияРедактиране

Стихосбирки
Други произведения
  • „Иван Вазов и…“ (2000), съставител
  • „Детето зад чина“ (2012), съавтор, заедно със Зорница Христова
  • „Преведе от…“ (2013), интервюта с български литературни преводачи

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ а б Марин Бодаков в НАЦИД.
  2. ↑ Конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент“ по 3.5. Обществени комуникации и информационни науки – (Критики и критически практики), обявен в Държавен вестник, бр. 93 от 26 ноември 2019 г., сайт на Софийския университет.
  3. ↑ Жури на наградата Хеликон 2002 Архив на оригинала от 2016-04-26 в Wayback Machine., официален сайт на награда Хеликон
  4. ↑ „Националната литературна награда Христо Фотев“, в. „Култура“, бр. 10 (2672), 16 март 2012 г.
  5. ↑ „Оля Стоянова и Йордан Ефтимов спечелиха наградата за поезия „Иван Николов“, в. „Дневник“, 20 декември 2013 г.
  6. ↑ „Оля Стоянова и Йордан Ефтимов с наградата „Иван Николов“ за 2013“, „Аз чета“, 19 декември 2013 г.
  7. ↑ „Оля Стоянова и Йордан Ефтимов са най-добрите поети за 2013“ Архив на оригинала от 2014-10-06 в Wayback Machine., „Кафене.бг“, 20 декември 2013 г.
  8. ↑ „Силвия Чолева със Славейковата награда за 2014 г.“, електронен бюлетин „Културни новини“, 5 юни 2014 г.
  9. ↑ „119 в поетичен спор за „Златното яйце“, Дарик Стара Загора, 13 октомври 2016 г.
  10. ↑ [https://bnr.bg/post/101524017/pochina-poetat-literaturoved-i-jurnalist-marin-bodakov&ved  БНР – Почина поетът, литературовед и журналист Марин Бодаков - От деня]. //
  11. ↑ Малина Томова (посмъртно), Марин Бодаков и Румен Леонидов взеха Националната награда за поезия „Иван Николов“, сайт на издателство „Жанет 45“.
  12. ↑ „Асоциация „Българска книга“ не присъди почетната статуетка „Рицар на книгата“ в категорията политик или общественик“, сайт на АБК, 22 април 2014 г.
  13. ↑ Боян Манчев, „Марин Бодаков – „Обявяване на провала“, рец. в електронното списание „Литературен клуб“, 18 декември 2002 г.
  14. ↑ Иван Сухиванов, „Ангел в зоопарка“ Архив на оригинала от 2014-02-24 в Wayback Machine., рец. в електронното списание „Литературен клуб“, 24 ноември 2008 г.
  15. ↑ Людмила Габровска, „Марин Бодаков смъкна ангелите в зоопарка“, отзив във в. „Монитор“, 6 декември 2008 г.
  16. ↑ Иван Сухиванов, „Наивно изкуство“ Архив на оригинала от 2014-02-24 в Wayback Machine., рец. в електронното списание „Литературен клуб“, 4 август 2011 г.
  17. ↑ Валентина Маринова, „За живота като „Наивно изкуство“, рец. в електронното списание „LiterNet“, 10 август 2011, № 8 (141).
  18. ↑ Силвия Чолева, „От епохата на големите симфонии“, рец. в „Литературен вестник“, 10 август 2011, № 8 (141).
  19. ↑ Марин Бодаков, Стихотворения от „Северна тетрадка“, в-к „Дневник“, 23 февруари 2014 г.
  20. ↑ Елка Димитрова, „Около поетиката на несъмненото (по „Северна тетрадка“ на Марин Бодаков)“, рец. в „Литературен вестник“, бр. 25, 2014, с. 6 – 7.
  21. ↑ Христина Мирчева, „Битката за теб“ – ножица за „плитка вена“, рец. в електронното списание „Кръстопът“, 10 март 2016 г.
  22. ↑ Надежда Радулова, „Изковаване щита на Марин“, думи, произнесени на представянето на „Мечка страх“ на 5 февруари 2019 г. в Младежкия театър, в-к „К.“, 1 март 2019 г.
  23. ↑ Марин Бодаков, Стихотворения от „Мечка страх“, „Диаскоп комикс“, 26 ноември 2018 г.

Външни препраткиРедактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Марин_Бодаков&oldid=11112097“.