Отваря главното меню
Оригиналът на декларацията
Провъзгласяването на независимостта на Албания във Вльора.

С декларацията от Вльора, издадена на 28 ноември (15 ноември стар стил) 1912 г., се обявява независимостта на Албания от Османската империя.

История на Албания
Flag of Albania.svg

Съдържание

ПоводРедактиране

Непосредствен повод за обявяване независимостта на Албания е успешното организиране на въстание в Химара от гръцкото военно разузнаване. По този начин Вльора попада под непосредствена угроза от гръцка окупация в хода на Балканската война.

ПричиниРедактиране

Декларацията е предшествана от три години албански въстания (1909 – 1912 г.), предизвикани от опитите на младотурското правителство за централизация на османската държава. Целта на въстаниците е да постигнат административно обединение на земите, населени с албанци, и постигане на политическа и културна автономия в рамките на империята. През лятото на 1912 г. въстаническите успехи принуждават османското правителство да направи отстъпки.[1] Според постигнатите договорености се обособява албанска общност, която обхваща вилаетите Шкодра, Янина, Косово и Битоля – т.е. не само днешни Албания и Косово, но Западна Македония и Епир.[2]

Споразумението между османските власти и албанските въстаници обезпокоява балканските християнски държави Гърция, Сърбия и Черна гора, които се стремят да завземат Македония и да си поделят албанските земи.[2] В края на септември 1912 г. Черна гора обявява война на Османската империя. Черногорските войски нахлуват в Северна Албания и обсаждат крепостта Шкодра. Няколко дни по-късно конфликтът прераства в Първата балканска война с включването на България, Сърбия и Гърция на страната на черногорците. До края на ноември сръбски и черногорски войски проникват дълбоко в Северна и Средна Албания и достигат Драч, а гърците обсаждат Янина.[3]

Предшестващи действияРедактиране

В тази обстановка в Драч, Тирана, Елбасан и в други части на Албания се провеждат събрания, на които е прокламирана албанската независимост.[4] На 28 ноември във Вльора се събират 83-ма делегати от цялата страна. Те избират временно правителство начело с Исмаил Кемали, а той прогласява албанската независимост и се обръща за помощ към големите европейски държави срещу аспирациите на Гърция, Сърбия и Черна гора.[1][2]

Последващо развитиеРедактиране

На Лондонската мирна конференция през декември 1912 г. представителите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Русия, Франция, Великобритания и Италия) се обявяват за автономна Албания.[5] Тази декларация е потвърдена с Лондонския мирен договор, който слага край на Балканската война на 30 май 1913 г.[1] Под натиска на Австро-Унгария и Италия Сърбия е принудена да се откаже от излаз на Адриатическо море през Албания, Черна гора отстъпва от Шкодра, а Гърция – от Вльора. На 29 юли същата година Великите сили приемат Органически устав на Албания. С него се създава формално независима държава с неутрален статус в международните отношения, начело с княз (принц) от германски произход (Вилхелм Вид) и чуждестранна комисия за административен и финансов контрол. Заради териториални спорове с Гърция границите на новата държава не са окончателно утвърдени до началото на Първата световна война. Косово и Метохия, които са окупирани от сръбските войски през есента на 1912 г., са оставени в пределите на Сърбия, а впоследствие и на Югославия.[4]

БележкиРедактиране

  1. а б в Vlore Proclamation (Britannica Online Encyclopedia, цитирано на 04.05.2009)
  2. а б в Stickney. Southern Albania, 1912 – 1923, Stanford University Press, ISBN 080476171X, стр. 19 – 20
  3. Димитров, Стр.; Манчев, Кр. История на Балканските народи, том II, „Парадигма“, София 1999, ISBN 954-9536-19-X, стр. 330, 334 – 336
  4. а б Димитров, Стр.; Манчев, Кр. История на Балканските народи, том II, „Парадигма“, София 1999, ISBN 954-9536-19-X, стр. 354 – 355
  5. Stickney. Southern Albania, 1912 – 1923, Stanford University Press, ISBN 080476171X, стр. 21 – 25