Делфин на Хектор
Делфин на Хектор, известен още като новозеландски пъстър делфин (Cephalorhynchus hectori), е вид бозайник от семейство Делфинови (Delphinidae). Видът е застрашен от изчезване.[2]
Делфин на Хектор | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Застрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Van Beneden, 1881 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Делфин на Хектор в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Описание
редактиранеДелфинът на Хектор е ендемит от Нова Зеландия. В момента е застрашен от изчезване. Те са едни от най-малките делфини. Видът, който през 1970 достига 30 000 индивида, в момента е само около 7000. Подвидът, наречен Maui’s dolphin (Cephalorhynchus hectori maui), през 2012 г. достига критично нисък брой делфини - 55.
Външен вид
редактиранеОсновният им цвят е сив, като няколко нюанси са комбинирани - главата и перките им са тъмносиви, а коремът е бял. До очите имат тъмна маска. Характерна черта е почти закръглената гръбна перка с нисък профил.
Дължината на делфина на Хектор е около 1,5 м. Достига тегло до 40-60 кг. Женските индивиди достигат с 5-7% по-големи размери от мъжките. Максимална потвърдена възраст - 22 години.
Начин на живот
редактиранеДелфинът на Хектор е социален бозайник, който живее в група, която рядко надвишава 8 делфини. Животните са привързани към мястото, където живеят, и рядко се отдалечават на повече от 30 километра от него. За лов се събират в по-големи групи. Могат да правят серия от гмуркания, всяко от които трае по 80-90 секунди. За комуникация предпочитат да използват тракащи звуки. Хранят се с риба, мекотели, ракообразни. Установено е, че преследват рибарски кораби заради изпадаща от мрежата риба. Предпочитат плитки води до 100 метра. Нивото на миграцията е нищожно ниска - делфините от този вид не обичат потоци и не се отдалечават от мястото си на обитание.
Размножаване
редактиранеМъжките индивиди достигат полова зрялост на възраст 5-9 години, а женските – на около 7 години. Средно през живота си женският индивид ражда до 4 бебета, основно в летния период. При раждането размерът е 60-80см, а теглото е 8-10 кг. Веднага след раждането майката избутва новородения делфин да поеме въздух, като издава тракащи звуци, за да научи нейния глас. По този начин малкото го запомня и в бъдеще го идентифицира без грешка. През първата година малките не се отдалечават от майка си на повече от 2-3 метра.
Разпространение
редактиранеРазпространен е около Нова Зеландия (Северен остров и Южен остров).[2]
Източници
редактиране- ↑ Cephalorhynchus hectori (Van Beneden, 1881). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ а б Reeves, R.R., Dawson, S.M., Jefferson, T.A., Karczmarski, L., Laidre, K., O’Corry-Crowe, G., Rojas-Bracho, L., Secchi, E.R., Slooten, E., Smith, B.D., Wang, J.Y. & Zhou, K. Cephalorhynchus hectori // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 18 януари 2013. (на английски)