Демир Хисар (град в Северна Македония)
Вижте пояснителната страница за други значения на Демир Хисар.
Демир Хисар (бивше село Мургашево, на македонска литературна норма: Демир Хисар) е град в югозападната част на Северна Македония, в областта Демир Хисар, център на едноименната община Демир Хисар. Населението му е 2593 души (2002)[1].
|
Демир Хисар Демир Хисар |
|
|---|---|
| — град — | |
 |
|
.jpg) Сградата на Община Демир Хисар |
|
  Демир Хисар  Демир Хисар |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Демир Хисар |
| Географска област | Демир Хисар |
| Надм. височина | 621 m |
| Население | 2593 души (2002) |
| Демир Хисар в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Градът е разположен на 20 километра северозападно от Битоля на десния бряг на река Църна на надморска височина от 635 метра. Градът е отдалечен от Битоля на 28 км, от Крушево на 25 км, от Кичево на 51 км и от Прилеп на 38 км. В града има църква „Свети Никола“ и стара джамия в руини.[2]
ИсторияРедактиране
В началото на XVII век в Битолско съществува християнското село Мургаш. В съдебен регистър на битолския кадия от ноември 1640 година се казва, че поради прекомерното увеличаване на джизието, аваризът и другите обичайни за немюсюлманите данъци, цялото население на селото, без един, неверникът Дую, е избягало. Тъй като дълговете и данъците на всички били изисквани от Дую, той също избягал и османските власти полагат усилия да го върнат, като му опростят някои вземания.[3]
В края на XIX век село Мургашево е малко чисто албанско селище в Битолска каза. През 90-те години на XIX век Васил Кънчов отбелязва 40 къщи в Мургашово, разположени „всред плодородно поле“.[4] Според данните на Кънчов в „Македония. Етнография и статистика“ в селото към 1900 година са живели 240 души албанци мюсюлмани.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Мургашево има 240 жители албанци.[6]
Развитието на селището започва след 1946 година, когато центърът на общината от село Лопатица е преместен в Мургашево със седалище в Слепченския хан, на мястото на по-късната автобусна спирка Транскоп. През 1961 година Мургашево има 1129 жители, през 1981 – 2283, а през 1994 жителите му се увеличават на 2447, от които 2336 македонци, 9 албанци, 4 турци и 2 власи.[1]
През 1990-те години селото е превърнато в град и преименувано на Демир Хисар по името на областта, в която се намира.
Според преброяването от 2002 година Демир Хисар има 2593 жители[7].
| Националност | Всичко |
| македонци | 2473 |
| албанци | 62 |
| турци | 22 |
| роми | 11 |
| власи | 6 |
| сърби | 7 |
| бошняци | 2 |
| други | 10 |
БележкиРедактиране
- ↑ а б За Демир Хисар. // Општина Демир Хисар. Посетен на 4 август 2018.
- ↑ Демир Хисар. // Мој Роден Крај. Посетен на 20 август 2018.
- ↑ Петров, Петър, съставител. По следите на насилието. Документи и материали за налагане на исляма, част I. София, Наука и изкуство, 1987. с. 38.
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 24.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
- ↑ D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.172-173
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови