Демократична армия на Гърция
В момента тази статия или раздел е в процес на изграждане или съществено преработване. Моля, не я редактирайте, докато този шаблон не бъде премахнат. Вижте историята на статията, ако искате да видите кой е поставил този шаблон, за да се свържете с него. Този шаблон се поставя в страници или раздели, върху които интензивно се работи от страна на един редактор, единствено с цел да се предотвратят евентуални конфликти на редакции с други уикипедианци. Той би трябвало да се използва рядко и за колкото се може по-кратко време. Ако прецените, че е изминало много време, през което няма промени по статията или раздела, за която се отнася, моля премахнете шаблона. |
Демократичната армия на Гърция или ДАГ (на гръцки: Δημοκρατικός Στρατός Ελλάδας, ΔΣΕ) е армия, създадена от Гръцката комунистическа партия по време на Гръцката гражданска война от 1946-1949. Лидери на ДАГ са Никос Захариадис и Маркос Вафиадис.
| Демократична армия на Гърция | |
| Δημοκρατικός Στρατός Ελλάδας | |
 Емблемата на ДАГ | |
| Ръководство | |
|---|---|
| Главнокомандващ | Никос Захариадис (Ген. сек. на ККЕ) |
| Началник-щаб | Маркос Вафиадис (Президент на временното правителство) |
| Личен състав | |
| Редовни | 50 000 мъже и жени |
| История | |
| Основаване | 1946 |
| Разпускане | 1949 |
| Гръцка гражданска война | |
| Демократична армия на Гърция в Общомедия | |
ДАГ е подкрепяна от Народната гражданска гвардия (Λαϊκή Πολιτοφυλακή - ΛΠ), тайната полиция на ГКП.
История редактиране
След освобождаването на Гърция от окупацията на Германия, Декемврийските събития и споразумението от Варкиза (в което ЕЛАС, главната партизанска армия в Гърция, се съгласява да се разоръжи) започва гонение на граждани, комунисти и дейци на Националния освободителен фронт (ЕАМ). През 1945 година британските въоръжени сили заедно с националната армия на атинското правителство имат на свое разположение 60 000 войника, 200 танка и 80 самолета, за да водят борба с ЕАМ. В Гърция има 166 различни антикомунистически групи, като „Сурла“ и „Калабалики“ в Тесалия и „Пападопулос“ в Македония. Архивите на Д. С. Национална солидарност индикират, че до 31 март 1946 година в цялата страна са убити 1289 предполагаеми комунисти, 84931 души са арестувани, 165 са изнасилени, а имуществото на 18767 души е разграбено. Броят на арестуваните предполагаеми комунисти надхвърля 30000 души. Отговорните за убийствата според ДАГ са колаборационистките групи, националната гвардия, провинциалната полиция и членове на британските въоръжени сили.
After the second party congress of KKE in February 1946, approximately 250 leftist self-defence militias, known as Groups of Democratic Armed Persecuted Fighters (ODEKA), were formed across Greece, totaling some 3,000 men. Most of the militiamen were former ELAS fighters.[2] By April, ODEKA membership had grown to 4,400 fighters, reaching 5,400 fighters by August. Between April and June 1946, ODEKA fighters took part in 72 clashes, mainly targeting the Greek Gendarmerie and right wing paramilitary squads. The first coordinated attack by ODEKA took place on the night of 30/31 March 1946 when a band of 33 guerillas struck the Gendarmerie station at Litochoro, killing 13 gendarmes. The Battle of Litochoro marked the beginning of the third phase of the Greek Civil War.[3] Organization and military bases of the "Democratic Army", as well as entry routes to Greece (legend in Greek)
The Communist Party of Greece led the armed struggle, through the General Partisan Command, which was created on 28 October 1946, and headed by Markos Vafiadis. Order number 19 of the General Command, issued on 27 December 1946, renamed the guerilla groups to the Democratic Army of Greece (DSE). The relevant order[4] included the following comment regarding the DSE: "It is the national people’s revolutionary army of the new Democratic Greece and fights with gun in hand for our National independence and for People's Democracy."
In 1947, KKE and the Democratic Army formed the "Provisional Democratic Government" ("Mountain Government") under the premiership of Markos Vafiadis. After this, KKE turned illegal.
As well as issues regarding the war effort, the Provisional Government had to deal with issues regarding the "People's Law" in the territories controlled by the DSE. These had to do with the judicial, financial, and political systems. As the Provisional Government was based on political forces which aimed to establish a socialist state, its decisions were driven by this political agenda. The self-determination of national minorities living in Greece was one priority. The Provisional Government and the KKE intended to establish a People's Republic of Greece in which all nationalities would work together in a Socialist state.[5] An article written by Nikos Zachariadis expressed the KKE's strategy after the envisioned victory of the Democratic Army of Greece regarding what was then known as the "Macedonian Issue": "The Macedonian people will acquire an independent, united state with a coequal position within the family of free peoples' republics within the Balkans, within the family of Peoples' Republics to which the Greek people will belong. The Macedonian people are today fighting for this independent united state with a coequal position and is helping the DSE with all its soul...."[6] The policy of self-determination for Macedonia within a People's Republic was reiterated during the 5th KKE Central Committee meeting held in January 1949, which declared that the "Macedonian people participating in the liberation struggle would find their full national re-establishment as they want giving their blood for this acquisition... Macedonian Communists should pay great attentions to foreign chauvinist and counteractive elements that want to break the unity between the Greek and Macedonian people. This will only serve the monarcho-fascists and British imperialism...."[7]
The Provisional Government never achieved international recognition. During the first two years, from 1946 to the beginning of 1948, it managed to control large rural areas but no major town. At the same time, the Hellenic Army, advised by the British up to 1947 and afterwards by US military delegation led by General James Van Fleet, US Army, established the Greek government's position in the rest of the country as well as internationally.[8]
After the fatal blow in early 1948, when DSE's III Brigade numbering 20,000 men and women was completely wiped out, DSE lost support in southern Greece as well as the political and economic control of a huge area. That was the beginning of the end of the Greek Civil War. At the same time, the efforts of the HQ of DSE to capture and hold a major town in the North such as Konitsa or Florina led to catastrophic defeat of the partisan army, which never recovered. On the other hand, the DSE did manage to achieve some military victories in 1948 and early 1949, in the battles of Karpenisi, Naousa, and Karditsa. At the same time, DSE had a huge problem regarding reserves. Most of the men and women capable and willing to join its ranks were imprisoned or unable to reach areas controlled by DSE.
One of the biggest battles of the three-year Greek Civil War took place in the Grammos mountains in 1948. The operation took place after the Hellenic Army had secured the Peloponnese, where it managed to defeat the DSE's III Division, numbering 20,000 fighters. In the battle of Grammos, forces of the Hellenic Army, with the codename Operation Koronis, deployed 70,000 troops, while the DSE had 12,000 fighters.[9] The battle lasted from 16 June until 21 August 1948. On that day, DSE forces, after hard fight, retreated into Albanian territory and reformed towards Vitsi.[10] The maneuver from Grammos to Vitsi is considered one of the most important tactical actions of DSE during the war, from a military point of view.
В края на август 1949 година правителствената армия, контролираща по-голямата част от Гърция, с помощта и водачеството на американското правителство стоварва 180 000 войника и побеждава армия на ДАГ от около 7000 души на фронта Грамос-Вич. След тази загуба бойците на ДАГ пресичат границата в Албания и се установяват по лагери в новосъздадената социалистическа република, а главната група от войници се установява в Ташкент.
The post-Civil War era left a country in ruins. Many of the nation's youth were either killed on the battlefield, imprisoned or became political refugees. The political situation was quite unstable for most of the next two decades – the decisive factor leading to the Greek military junta of 1967–1974. The ghost of the Civil War haunted Greece for many years after. In 1981, when the Panhellenic Socialist Movement (PASOK) party came to power in Greece following a long period of right-wing dominance, the political refugees of the DSE were finally given permission to return to their homeland (Slavic Macedonians excluded) by the new Interior Minister, George Gennimatas. Markos Vafiadis also returned to Greece and supported the PASOK government, and was elected a Member of Parliament for PASOK.
In 1989, the Greek Parliament voted unanimously a law that declared the three-year war of 1946–1949 as formally having been the "Greek Civil War" and accepted the former "Communist Bandits" as "Fighters of DSE", giving some of them privileges of pension.
Награди редактиране
На 4 април 1948 година Временното демократично правителство издава указ 13, с който се постановяват награди и отличия за показана необикновена храброст и смелост, както и за отличителна служба по време на войната от отделни войници на ДАГ, както и от военни части. С горепосочения закон са установени следните награди и отличия:
- Медал за военна доблест, Първа и втора степен
- Медал Електра
- Медал за отличен снайперист
- Медал за отличен саботьор
- Медал за отличителна служба в окупиран град
- Медал за артилерийски заслуги
- Медал за военноморски заслуги
- Медал за заслуги в монархическо-фашистката армия
- Медал за разрушаване на самолет
- Медал за разрушаване на танк
- Медал за отлична разузнавателна служба
- Значка за рана
- Отличие за минала служба в ЕЛАС
- Отличие за старшинство[11]
Указът на Временното демократично правителство от 24 март 1949 година награждава 33 участници в битката за Литохоро с Медал за военна доблест с надпис „Литохоро“.[12] Общо 970 бойци от ДАГ получават медали по време на Гражданската война в Гърция, от които 557 мъже и 413 жени.[13]
Клетва редактиране
Следният текст е клетвата на бойците на ДАГ, с който са се заклевали. По време на записването си те са произнасяли следното:
| „ | Аз, дете на гръцкия народ и боец от ДАГ, кълна се да се сражавам с оръжие в ръка, да пролея кръвта си и дори да дам живота си, за да прогоня от родна почва и последния чужд окупатор. Да пропъдя всяка следа от фашизма. Да осигуря и защитя националната независимост и териториалния интегритет на моята родина. Да осигуря и защитя демокрацията, честта, работата, бъдещето и прогреса на моя народ.
Кълна се да бъда добър, смел и дисциплиниран войник, да изпълнявам задачите на началниците, да спазвам всички разпоредби и да не издавам никакви тайни на ДАГ. Кълна се да бъда добър пример на народа, да насърчавам народното единство и помирение и да избягвам всякакви действия, които ме унижават и обезчестяват, като човек и като боец. Моят идеал е свободна и силна демократична Гърция и прогресът и просперитетът на народа. И в служба на моят идеал аз предлагам оръжието и живота си. Ако се покажа като лъжец, и с лошо намерение наруша клетвата си, нека отмъстителната ръка на народа, и омразата и презрението на народа се изсипят неумолимо върху ми. [14][15][16] |
“ |
Източници редактиране
- Kamarinos, Aristos. Ο εμφύλιος πόλεμος στη Πελοπόννησο 1946-1949. Athens, Syghroni Epoxi, 2015. ISBN 9789602248720.
- Kyritsis, Nikos. Δημοκρατικός Στρατός Ελλάδας. Ιδρυση - Μονάδες - Αξιωματικοί - Δυνάμεις - Απώλειες - Κοινωνική Σύνθεση. Athens, Syghroni Epoxi, 2012. ISBN 978-960-451-146-4.
Бележки редактиране
- ↑ Στρατηγοί και αντάρτες του Δημοκρατικού Στρατού στην Ανατολική Γερμανία // 10 June 2010. Посетен на 28 August 2019.
- ↑ Kamarinos 2015, с. 101.
- ↑ Kyritsis 2012, с. 98 – 102.
- ↑ Daily Orders General Command, DSE, 28 December 1946
- ↑ Study on the History of KKE.
- ↑ Δημοκρατικός Στρατός magazine, edited by Ριζοσπάστης, 1996, vol. I, pp. 408-412.
- ↑ KKE, Official Documents, vol. 6, pp. 356, 338.
- ↑ Δοκίμιο Ιστορίας του ΚΚΕ
- ↑ Timothy Boatswain and Colin Nicholson: A Traveller's History of Greece, The Windrush Press, Gloucestershire, 1989, p. 240
- ↑ Shrader, Charles R. The withered vine : logistics and the communist insurgency in Greece, 1945-1949. [Online-Ausg.] Westport, Conn., Praeger, 1999. ISBN 978-0-275-96544-0. с. 70.
- ↑ Kyritsis 2012, с. 298 – 299.
- ↑ Kyritsis 2012, с. 102.
- ↑ Kyritsis 2012, с. 301.
- ↑ Πολιτική επιτροπή για την Ανασύνταξη του ΚΚΕ 1918-55
- ↑ ΡΙΖΟΣΠΑΣΤΗΣ : Ο χαρακτήρας του και η βασική του στρατηγική επιδίωξη
- ↑ Flag of the Greek Democratic Army