Депортация на евреите от Македония, Тракия и Пиротско

Депортацията на евреите от Македония, Тракия и Пиротско започва на 4 март 1943 г. от Беломорието.

Оттам 4058 души са транспортирани до Лом и после на 4 корабчета са изпратени до Виена. Оцеляват само 100 от тях. Български полицейски части в Битоля и Скопие събират евреите от Вардарска Македония и от 10 март започва депортирането на 7144 души с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам те са отведени в Треблинка. Оцеляват само около 200 от тях. На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена.

История

Решението за унищожаване на всички евреи на територията на Германия, на окупираните от нея територии и на териториите на съюзниците ѝ е взето от правителството в берлинското предградие Ванзе през 1942 г. Тогава започва масовото им депортиране към германските концлагери в окупирана Източна Европа. Опасността за българските евреи надвисва в края на 1942 година, когато Германия започва да оказва натиск върху българското правителство за “окончателно решение на еврейския въпрос” в рамките на Европа. На 12 февруари 1943 година Министерският съвет одобрява спогодба за изселването на 20 000 български евреи в Германия. Правителството дава съгласието си за депортация на всички евреи от “новите” земи, мотивирайки се, че те не са български граждани, като разликата до 20 000 е щяла да бъде допълнена от евреи от „старата“ територия на царството. Същевременно след въвеждането на българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия поради натиска на Германия, третираща териториите като дадени за "Военновременно Българско управление", а не за присъединени към България, местните евреи не получават българско поданство. Член 21 от ЗЗН забранява даването на българско гражданство на чужденци от еврейски произход, като в този текст се крие формалното основание на по-сетнешните действия и разпореждания с евреите от страна на българските власти в „новите“ земи. През март 1943 година са депортирани 11 343 евреи от Тракия, Македония и Пиротско. Това става по указание на Хайнрих Химлер, предадено от немския посланик Адолф Бекерле на министър Петър Габровски. Между 22 март - 1 април македонските евреи са концентрирани в сградата на Тютюневия монопол в Скопие. Германският консул в Скопие Вите свидетелства, че населението на града приветства депортацията на македонските евреи. Българските власти освобождават няколко десетки евреи от италиански произход, лекари и други Отделни случаи на спасени евреи от Македония са тези на Рафаел Камхи и Илеш Шпиц. Близо 50 000 евреи са депортирани от окупирания от германските части в Солун, с помощта на гръцките колаборационисти. Останалите евреи са депортирани от българската администрация и са извозени за българска сметка до концентрационния лагер „Треблинка“. След тези действия еврейската общност от окупираните от България територии в Тракия, Македония и Пиротско е почти напълно унищожена. Депортацията от „новите“ земи поставя началото на протести в България, водени от православната църква и подкрепени, както от политици, така и от много граждани. В резултат на това правителството временно спира депортацията на евреите и по този начин 48 000 души успяват да оцелеят, макар че значителна част от тях са интернирани във вътрешността на страната, лишени са от имущество и права, а мнозина са вкарани в трудови лагери.

Вижте също

• Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)‎
• Холокост в България

Външни препратки

• „Депортирането на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот. Март 1943“, сборник документи, съставителство и обща редакция Надя Данова и Румен Аврамов, „Обединени издатели“, София, 2013, т. 1 и 2, онлайн издание (pdf)