Десетдневна война
Десетдневната война (на словенски: Desetdnevna vojna), понякога наричана Словенска война за независимост (на словенски: Slovenska osamosvojitvena vojna), е кратък военен конфликт между словенската териториална отбрана и Югославската народна армия (ЮНА).
Десетдневна война | |||
Югославски войни | |||
Югославски танк М-84 ударен от словенски противотанков огън на италианската граница | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 27 юни – 7 юли 1991 г. | ||
Място | Словения | ||
Резултат | Словенска победа | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
Десетдневна война в Общомедия |
ЮНА е подкрепена от италианската армия от другата страна на границата на Словения, тъй като Италия подкрепя СФРЮ и не е съгласна със сепаратизма на словенците поради сепаратистки течения на собствената си територия. Конфликтът идва от обявяването на независимост на Словения през 1991 г.
Конфликт
редактиранеСловения обявява независимостта си на 25 юни 1991 г. заедно с Хърватия, която също я заявява на този ден. С това словенците се надяват да вземат предимство в очаквания конфликт. Словенското правителство очаква югославските военни да отговорят със сила в деня на обявяването на независимостта или малко след това. Чрез тайно изтегляне на датата на обявяване на независимост словенците объркват югославското правителство, което е поставило дата 26 юни, за да направи хода си.[1]
26 юни
редактиранеНа сутринта на 26 юни части от 13 корпус на ЮНА напускат казармите си в Риека, Хърватия и се насочват към словенската граница. Ходът им води до силна реакция сред местните словенци, които организират спонтанни барикади и демонстрации срещу действията на ЮНА.
27 юни
редактиранеВ ранните часове на 27 юни войските на ЮНА продължават хода си. Звено от 306 противовъздушен полк, базиран в Карловац, Хърватия преминава словенската граница при Метлика. Няколко часа по-късно колона от танкове и бронирани возила на 1 бронирана бригада на ЮНА напускат казармите си във Върхника, близо до словенската столица Любляна, насочвайки се към летище Бърник. Пристигат няколко часа по-късно и завземат контрол над сградите. На изток частите на ЮНА напускат Марибор, насочвайки се към близката граница, пресичайки Шентили и граничния град Дравоград. Югославски въздушни сили пускат пропагандни листовки върху няколко части на Словения със съобщение „Каним ви на мир и съдружие“ и „Всяка съпротива ще бъде разбита“.[2]
Словенската териториална защита също заема позиции около няколко казарми на ЮНА и ефективно ги обсажда, както и провежда няколко атаки срещу сили на ЮНА в Словения. При летище Бърник словенската териториална защита напада войските на ЮНА, също така и при Търцин се води тежка битка, в която загиват 4 войници от ЮНА и словенски войник, а остатъкът от частите са принудени да се предадат. Атаки също са проведени и върху танковата колона на ЮНА в Песница, Ормоц и Кошече. Танкова колона от 23 механизирана бригада, идваща от Вараждин, е блокирана при Ормоц близо до словенската граница и не успява да пробие словенските барикади. Италианското правителство ръководено от Джулио Андреоти е проюгославски настроено поради наличието на сепаратизъм на негова територия, но и защото Андреоти е в близки отношения със сръбския член на Председателството на СФРЮ и доскорошен негов Председател Борислав Йович – бивш посланик на СФРЮ в Италия когато Андреоти е външен министър. Още същия ден италианския посланик в Белград осведомява Йович за намерението на италианците да окажат военна помощ в граничните региони на Югославия. Йович приема предложението и късно вечерта на 27 срещу 28 юни части на италианския 98 армейски корпус на италианската армия базиран в Триест командван от генерал Вито Ронза се придвижва и блокира граничния контролен пункт от италианската страна на границата. Сутринта на разсъмване на 28 юни 1991 г. частите на италианската армия и тези на италианската погранична стража откриват артилерийски огън срещу блокиралите югославско италиански граничен пункт части на териториалната отбрана на Словения. Новината за намесата на Италия се разпространява мигновено и на 29 юни на заседание на комисията на ЕИО Германия и Великобритания осъждат италианските армейски действия срещу Словения а италианците са принудени да спрат армейския обстрел.
В последващите дни словенската териториална защита провежда още атаки срещу ЮНА, като постепенно завзема всички предишни местоположения на частите на ЮНА. Между 4 и 6 юли е позволено на армията да се изтегли от Словения, а на 7 юли е подписано Брионското споразумение, с което приключва войната.