Любляна

столица на Словения
Лайбах пренасочва насам. За рок групата вижте Лайбах (група).

Любля̀на (на словенски: Ljubljana) е столицата на Словения. Разположена е в централната част на страната, близо до вливането на река Любляница в Сава. Населението на града към 2022 г. е 284 293 души. Символ на града е Люблянският дракон, изобразен на герба на Любляна, кацнал на върха на кулата на Люблянския замък, а на Драконовия мост (Zmajski most), пресичащ Любляница, има негова скулптура.

Любляна
Ljubljana
— град —
Знаме
      
Герб
46.0514° с. ш. 14.5061° и. д.
Любляна
Страна Словения
РегионСредна Словения
ОбщинаЛюбляна
Площ163,76 km²
Надм. височина295 m
Население284 293 души[1] (1 януари 2022 г.)
КметЗоран Янкович
Първо споменаване1144 г.
Пощенски код1000
МПС кодLJ
Официален сайтwww.ljubljana.si
Любляна в Общомедия

От 1278 до 1918 г. градът е в пределите на Свещената римска империя. В този период името му е Лайбах (на немски: Laibach) и през 1821 там се провежда конгрес на Свещения съюз.

През 1861 г. Любляна придобива статут на главен град на провинция Кранска (позната и като Карниола), която става хабсбургската административна единица с най-силно представен словенски елемент. През последните десетилетия на XIX век Любляна започва да се оформя като средоточие на словенския политически живот. В края на XIX и началото на XX век градът претърпява мащабно преустройство. Промените са свързани отчасти с възстановяването след силно земетресение, нанесло значителни разрушения през април 1895 г. Направени са редица мащабни подобрения като благоустроени улици и площади, нови комунални услуги, електрификация и др. Този период се свързва с Иван Хрибар, който е един от най-успешните кметове на града.[2]

Административно деление

редактиране

Любляна се състои от 17 окръга.

Население

редактиране

Населението на Любляна през 2012 година е 272 554 души, от тях 73% са словенци. По-голямата част от населението са католици, останалите са главно православни и мюсюлмани.

Икономика

редактиране

Любляна е развит промишлен град с развита машиностроителна, химическа, хранително-вкусова, кожухаро-обувна и полиграфическа промишленост.

Забележителности

редактиране

Християнски храмове

редактиране

Местни футболни отбори – „Олимпия Любляна“, „Интерблок Любляна“.

Известни личности

редактиране
Родени в Любляна
Починали в Любляна

Фотогалерия

редактиране

Източници

редактиране
  1. pxweb.stat.si // Посетен на 20 октомври 2022 г.
  2. „София и балканската модерност. Белград, София, Загреб, Любляна и Сараево (1878 – 1914)“. Велинова, Зорница. Ивайло Начев. Издателство Рива, 2016