Дечо Стояновски
Дечо Стоев Стояновски е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Върховния македоно-одрински комитет.
| Дечо Стояновски | |
| български революционер | |
| Роден |
1870 г.
|
|---|---|
| Починал | 11 февруари 1901 г.
|
Биография редактиране
Стояновски е в 1870 година в село Устово, тогава в Османската империя, днес квартал на Смолян, България. В 1898 година влиза в основания от Илия Хаджитошев революционен комитет в Устово.[1] С целия комитет се присъединява към ВМОРО. Убит е в 1901 година заедно с устовския учител Атанас Шапарданов по нареждане ръководителя на върховисткия Чепеларски пункт - Константин Антонов, заради стари оплаквания до ВМОК от предишния ръководител на Чепеларския пункт Вълчо Сарафов.[2]
В спомените си свещеник Димитър Мавров, ръководител на революционния комитет в Долно Райково и присъствал на убийството, пише:
| „ | Ние от Устово и Райково събрахме доста пари за оръжие, но оръжието не идваше. Устовци започнаха да негодуват от тая работа и през 1900 г., по Връбница Дечо Стоянов, който бе е дин от ръководителите на
организацията в Устово, ходи с Колю Збирков в София да се оплакват. След това, вече през зимата, Дечо бе ходил пак в Устово - Шапарданов, все по същата работа – дето се бяха пращали пари, а не беше се получавало никакво оръжие. Зарад това ходене на Деча и Шапарданов те бяха обвинени, че са нарушили устава, та организацията ги осъди на смърт и ги уби.[3] |
“ |
На 3 март 2009 година е открита паметна плоча и барелеф на Стояновски в Устово. Името на Стояновски носи и улица в Смолян. В 2011 година, по повод 110-годишнината от смъртта на Шапарданов и Стояновски, в църквата „Свети Никола“ в Устово е отслужена панихида по инициатива на родствениците на Стояновски и Тракийското дружество в Устово.[4]
Бележки редактиране
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 103.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 108 – 112.
- ↑ Петрова, Златка. Свещеници-революционери от Райково, участници в македоно-одринското движение и войните за национално обединение // Сборник Тракия. Т. VIII. Хасково, Тракийски научен институт - Филиал Хасково, 2018. с. 132.
- ↑ Почетоха 110-тата годишнина от гибелта на Дечо Стояновски и Атанас Шапарданов // Смолян днес!, 17 август 2011 г. Посетен на 29 октомври 2021 г.