Джани Скики де Кавалканти
Джàни Скѝки де Кавалкàнти (на италиански: Gianni Schicchi de' Cavalcanti; † пр. февруари 1280) е италиански средновековен рицар от рода Кавалканти, флорентинска историческа фигура от XIII век, споменат от Данте Алигиери сред героите на „Ад“.
| Джани Скики де Кавалканти Gianni Schicchi de' Cavalcanti | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Биография и образ редактиране
Той е бил рицар и няма много историческа информация за фигурата му. Като се започне от споменаването на Данте, следващите коментатори описват негова биография, която до голяма степен следва пасажа в „Ад“ (Песен XXX, ст. 32 – 33 и 42 – 45)ː[1]
| „ | И Грифолино д'Арецо, който остана, треперейки, ми каза: „Онзи луд е Джани Скики и, изпълен с ярост, той подбужда така другите прокълнати. „О!“, му казах аз, „Нека другият [прокълнат] не успее да си забие зъбите в теб: нямай нищо против да ми кажеш кой е, преди да избяга оттук“. А той към мен: „Това е древната душа на нечестивата Мира, която стана приятелка на баща си противно на праведната любов. Тя успя да съгреши така с него, представяйки се за друг човек, както другият, който си тръгва [Джани Скики], успя , за за да получи кралицата [кобилата] на стадото, да се представи за Буозо Донати, фалшифицирайки и легализирайки завещанието му“. |
“ |
„Ад“, Песен XXX, ст. 31-45 | ||
В ямата на фалшификаторите той е осъден за „фалшифициране на личността“, тоест за това, че е измамил другите, заемайки мястото на Буозо Донати Стария. Историята, разказана нашироко от коментаторите, макар и с някои разлики, но по същество една и съща, е че Скики е бил известен с това, че имитирал хора. Когато много богатият и бездетен вдовец Буозо умрял, той, по молба на своя приятел Симоне Донати – племенник на Буозо, се шмугнал в постелята на починалия малко след смъртта му и се е обадил на нотариус, за да продиктува завещание в полза на Симоне, което незабавно било ратифицирано. Изглежда, че на себе си накарал да завещаят само една кобила (спомената от Данте), което е индикация за шеговития и романен характер на събитието.
Започвайки от тази история и с определено по-леки и по-приятни стилистични характеристики, Джакомо Пучини композира комичната опера „Джани Скики“, изпълнена през 1918 г. Друга известна театрална творба е комедията „Джани Скики“ от Джилдо Пасини, която дебютира успешно в Милано през 1922 г. в Театър „Олимпия“, поставена от компанията „Тали-Мелато-Бетроне“.
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- Vittorio Sermonti, Inferno, Rizzoli 2001.
- Umberto Bosco e Giovanni Reggio, La Divina Commedia - Inferno, Le Monnier 1988.
- Fabrizio Scheggi, "Il Mugello nel libro di Montaperti", Borgo San Lorenzo 2016, ISBN 9788899386078.
- Daniele Vogrig, Gianni Schicchi. Ritratti di un folletto fiorentino, Roma, Lithos, 2019. ISBN 978-8899581848.
Бележки редактиране
- ↑ Оригинален текстː E l’Aretin che rimase, tremando / mi disse: «Quel folletto è Gianni Schicchi, / е va rabbioso altrui così conciando». / «Oh!», diss’io lui, «se l’altro non ti ficchi / li denti a dosso, non ti sia fatica / a dir chi è, pria che di qui si spicchi». / Ed elli a me: «Quell’è l’anima antica / di Mirra scellerata, che divenne / al padre fuor del dritto amore amica. / Questa a peccar con esso così venne, / falsificando sé in altrui forma, / цome l’altro che là sen va, sostenne, / per guadagnar la donna de la torma, / falsificare in sé Buoso Donati, / testando e dando al testamento norma».
Външни препратки редактиране
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gianni Schicchi de' Cavalcanti в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |