Джон Гонт

Джон Гонт, първи херцог на Ланкастър (на английски: John of Gaunt, 1st Duke of Lancaster), кавалер на ордена на жартиерата (6 март 1340 – 3 февруари 1399) е член на династията на Плантагенетите и трети син на английския крал Едуард III и Филипа дьо Ено. Наречен Джон Гонт, тъй като е роден в Гент, графство Фландрия, дн. Белгия (на английски: Gaunt се е произнасяло „Гонт“). В късната част на живота му, плъзват слухове, че е син на гентски месар; слуховете по всяка вероятност са повлияни от непопулярността му и от факта, че баща му Едуард ІІІ е отсъствал по време на раждането на сина си.

Джон Гонт
Първи граф на Ланкастър
ок. 1593
Наследник	Хенри IV
Лични данни
Роден	24 юни 1340 г. Гент, Фландрия, дн. Белгия
Починал	3 февруари 1399 г. Замъка Лестър, Лестър, Англия
Други титли	Граф на Аквитания
Семейство
Династия	Плантагенети, по рождение Ланкастър, основател
Баща	Едуард III
Майка	Филипа дьо Ено
Брак	Бланш Ланкастърска (1359 – 1369) Констанца Кастилска (1371 – 1394) Катрин Суинфорд (1396 – 1399)
Потомци	Филипа Ланкастърска, кралица на Португалия Елизабет Ланкастърска, херцогиня на Ексетър Хенри IV, крал на Англия Катрин Ланкастърска, кралица на Кастилия Джон Бофор, първи граф на Съмърсет кардинал Хенри Бофор Томас Бофор, херцог на Ексетър Джоан Бофор, графиня на Уестморланд
Джон Гонт в Общомедия

Като по-малък брат на Едуард (Черния принц), принц на Уелс, Джон упражнява силно влияние в английския двор при управлението на малолетния си племенник Ричард II и в по-късните дворцови борби, но никога не е бил противник на краля.

Наследници

Законни потомци на Джон Гонт са английските крале Хенри IV, Хенри V и Хенри VI. От първия му брак, с Бланш Ланкастърска, са дъщерите му Филипа, съпруга на краля на Португалия Жуау I, и Елизабет, херцогиня на Ексетър. От втората си съпруга Констанца Кастилска има дъщеря Катрин, съпруга на краля на Кастилия и Леон Енрике III. Джон Гонт има и пет извънбрачни деца – едно в по-младите си години от придворна дама на майка си, и четири – три момчета и момиче – от дългогодишната си наложница Катрин Суинфорд, която впоследствие става и третата му съпруга. Децата от Суинфорд са известни като династията Бофор, по името на френския замък, в който се ражда първото дете. След сватбата на Гонт и Суинфорд през 1396 г. децата са признати за законни с кралски и папски укази; по-късно и доста спорно Хенри ІV (техен полубрат; син на Гонт от Бланш) изрично ги лишава от право върху короната с добавката на латински: excepta regali dignitate (на български: с изключение на кралска титла). Сред Бофорските наследници са: Хенри Бофор, епископ на Уинчестер и по-късно кардинал, Джоан Бофор, графиня на Уестморланд, баба на кралете Едуард IV и Ричард III, Джон Бофор, първи граф на Съмърсет, прадядо на Хенри VII, и Джоан Бофор, кралица на Шотландия, от която произлизат всички крале на кралство Шотландия след 1437 г., на кралство Англия след 1603 г., впоследствие на Великобритания и Ирландия, и на Обединеното кралство, до наши дни. Трите поредни династии, управлявали Англия от 1399 г. – Ланкастър, Йорк и Тюдори, са съответно наследници на Гонт от децата му Хенри Болингбрук, Джоан Бофор и Джон Бофор.

Когато Гонт умира през 1399 г., именията му са иззети от крал Ричард ІІ, който година по-рано е заточил в изгнание наследника на Гонт Хенри Болингбрук. Болингбрук обаче се връща, сваля Ричард ІІ от престола и става крал под името Хенри IV (1399 – 1413).