Вижте пояснителната страница за други значения на Йорк.

Йорк (англ. York) е кадетска линия на кралска династия Плантагенет в Англия, която се възкачва на трона в хода на Войната на розите и царува от 1461 до 1485 г. (с прекъсване 1470 – 1471 г.), херцози на Йорк пре XV век.[1]

Йорк
Файл:Yorkshire_rose.png Бялата роза, символ на династията
Информация
ВладениеАнглия
СтранаАнглия
Парентална династияПлантагенет
Титликрал на Англия
херцог на Йорк
граф на Кембридж
принц на Уелс
граф Марч
херцог на Брадфорд
херцог на Кларънс
граф на Уоруик
ОснователЕдмънд от Ленгли
Последен владетелРичард III
Настоящ потомъкняма (родът е изчезнал в мъжка линия)
Разпадане1499
Националностангличани
Йорк в Общомедия

Родоначалник на рода е Едмънд Лангли (1341 – 1402), херцог на Йорк, син на крал Едуард III. През 1399 г. той признава властта на новата кралска династия Ланкастър. Женен е за Изабела, дъщеря на кастилския владетел Педро I Жестокия, а след нейната смърт взема за съпруга Джейн Холанд, дъщеря на граф Томас Кент. По-големият му син Едуард (1373 – 1415), херцог на Йорк, загива в битката с французите при Аженкур, без да остави потомство. Вторият му син Ричард (1375 – 1415), граф на Кеймбридж има два брака: с Анна Мортимър, дъщеря на Роджър Мортимър, граф на Марч и с Матилда, дъщеря на Томас Клифърд. Негов единствен син е Ричард (1411 – 1460), херцог на Йорк. Правата му върху короната като потомък на династията Плантагенет безпокоят кралското семейство, чиято враждебност го кара да започни през 1455 г. войната между Червената и Бялата роза, наречена така заради хералдическите знаци върху гербовете на Ланкастър и Йорк. Херцогът загива по време на сраженията. Негова съпруга е Сесили, дъщеря на Ралф Невил, граф на Уестморланд. Херцог Ричард Йорк е баща на четирима синове и една дъщеря, Маргарита, трета съпруга на бургундския херцог Шарл I Смели. Вторият му син, Едмънд (1443 – 1460), граф на Рътланд, загива по време на войната на Розите. Третият син Джордж (1449 – 1478), херцог на Кларънс, участва във войната на Розите с променлив успех. Заподозрян в желание да узурпира престола той е екзекутиран от брат си, крал Едуард IV. От съпругата си Изабела, дъщеря на могъщия Ричард Невил, граф на Уоруик, има син Едуард (1475 – 1499), херцог на Кларънс, екзекутиран впоследствие от крал Хенри VII Тюдор, както и дъщеря Маргарита, омъжена за сър Ричард Поул.[1]

Най-големият син на Ричард Йорк, Едуард IV (1461 – 1470 и 1471 – 1483), сваля от престола крал Хенри VI (представител на дома Ланкастър) и му отнема короната. Той осуетява многократните опити на фамилията Ланкастър да си върне властта и временно омиротворява страната. Бракът му с Елизабет Грей, дъщеря на лорд Ричард Уудвил, настройва срещу него част от привържениците му. Баща е на три деца: Едуард V (1483), Ричард (1473 – 1483), херцог на Йорк и Елизабет.[1]

След смъртта на Едуард IV на трона се възкачва непълнолетният му син Едуард V. Регент (лорд-протектор на кралството) при него става Ричард Глостър, херцог на Йорк, по-малък брат на Едуард IV. Едуард V царува общо три месеца през 1483 г. Ричард Глостър узурпира престола под името Ричард III (1483 – 1485), след като убива племенниците си. За да задържи управлението си, е принуден да прибегне до кървав терор. Това кара поданиците му да го изоставят, когато претенциите за короната издига Хенри Тюдор (наследник по женска линия на династията Ланкастър). Ричард III е разгромен през 1485 г. в битката при Босуърт. Женен е за Ан Невил, дъщеря на граф Ричард Уоруик, която ражда син Едуард (1473 – 1484), починал рано. Неговата сестра Маргарита се омъжва за последния бургундски херцог Шарл I Смели. Войната на Розите завършва с помирение между двата враждуващи лагера, знак за което е сключеният брак между новия английски владетел Хенри VII Тюдор и Елизабет, дъщеря на крал Едуард IV и последна представителка на династията Йорк.[1]

  • (1461 – 1470, 1471 – 1483) Едуард IV (28.4.1442 – 9.4.1483), син на Ричард Йорк
  • (1483) Едуард V (4.10.1470 – 1483), син на предходния
  • (1483 – 1485) Ричард III (2.10.1452 – 22.8.1485)

Източници

редактиране
  1. а б в г Керчева, Клементина, Каваленов, Страхил. Европейските династии. София, Агато, 2004. с. 150-151.