Джон Ролс

американски философ

Джон Бордли Ролс (на английски: John Bordley Rawls) е американски философ и водеща фигура в етиката и политическата философия, смятан е от мнозина за един от най-важните политически философи на 20 век като представител на либерализма и аналитичната философия.[1]. Той е Джеймс Брайан Конан професор по юриспруденция и представител на школата на естественото право. Заради влиянието, което имат произведенията на Ролс върху политическата философия и теоретичните нововъведения в тях, както и влиянието си от Кант, той е сравняван от някои критици с Имануел Кант.[2]

Джон Ролс
John Rawls
американски философ
John Rawls, 1971
1971 г.
Роден
Починал
24 ноември 2002 г. (81 г.)
ПогребанСАЩ
Националност САЩ
Учил вПринстънски университет
Философия
ЕпохаФилософия на 20 век
ШколаАналитична философия
ИнтересиПолитическа философия, либерализъм, правосъдие, политика, Теория за обществения договор
ИдеиПравосъдие като справедливост, либерална неутралност, було на невежеството
ПовлиянЛок, Русо, Кант, Дарвин, Харт, Бърлин
ПовлиялАласдър Макинтайър, Майкъл Сандел, Роналд Дуоркин
Семейство
СъпругаМаргарет Фокс
Джон Ролс в Общомедия

Биография

редактиране
 
Ролс в училище Кент, 1937

Произход и младежки години

редактиране

Роден е в Балтимор, Мериленд на 21 февруари 1921 г. в семейството на Уилям Лий Ролс (адвокат) и Ана Абел Стъмп Ролс [3] и е вторият от петима синове. През 1943 г. получава бакалавърска степен в Принстън.

Ролс учи в Балтимор преди да се прехвърли в училище Кент, епископално подготвително училище в Кънектикът. След като завършва през 1939 г., Ролс учи в Принстън и става член на Айви клуб. През последните две години в Принстън той „става дълбоко заинтригуван от теологията и нейните доктрини“. Обмисля да учи в семинария, за да получи епископално звание.[4]

През 1943 г. получава бакалавърска степен и незабавно е записан в редовете на армията.[3] Служи като пехотинец за Пасифика – обикаля Нова Гвинея, Филипините, участва в окупацията на Япония[3], където става свидетел на последствията от Хирошима, след което отказва повишение като офицер, напускайки армията с чин редник. След това се връща в Принстън, където през 1950 г. получава докторска степен по морална философия.

Ролс се жени за Маргарет Фокс, завършила Университета „Браун“, през 1949 г.[3]

Академична кариера

редактиране

След като получава своята докторска степен в Принстън през 1950 г., Ролс преподава там до 1952 г., когато получава Стипендия за научна работа Фулбрайт за Оксфорд (Крайст Чърч), където бива повлиян от либералния политически теоретик и историк Исая Бърлин и правния теоретик Х.Л.А. Харт. След като се връща в САЩ, първо постъпва като асистент, после като доцент в Корнел. През 1962 г. става пълноправен професор по философия в Корнел и скоро получава постоянна позиция в МИТ. Същата година се премества в Харвард, където преподава почти четиридесет години и подготвя някои от имената в съвременната морална и политическа философия.

Ролс рядко дава интервюта и „имайки страх от прожекторите“ не става публична интелектуална фигура, независимо от славата си, вместо това той е основно ангажиран със своята академична работа и семейството си.

Отличия и награди

редактиране
  • Награда Ролф Шок за логика и философия (1999)
  • Национален медал за хуманитарни науки (САЩ) (1999)
  • Астероидът Ролс 16561 е кръстен така в негова чест.

Библиография

редактиране
 
Корица на първото издание на Political Liberalism, 1993
Книги
  • Теория на справедливостта, изд. София-С. А., 1998 / A Theory of Justice, Belknap Press of Harvard University Press, Cambridge, Massachusettsp 1971. Преработеното издание от 1999 включва промени, които Ролс прави за преводните издания на A Theory of Justice.
  • Политически либерализъм, изд. Обсидиан, 1999 / Political Liberalism. The John Dewey Essays in Philosophy, 4., Columbia University Press, New York, 1993. Изданието с твърда корица, публикувано през 1993 не е идентично, в изданието с меки корици има добавен ценен нов увод и есе, озаглавено Отговор към Хабермас („Reply to Habermas“)
  • Правото на народите / The Law of Peoples: with „The Idea of Public Reason Revisited.“, Harvard University Press, Cambridge, Massachusetts, 1999. Тази тънка книжка съдържа две негови работи, допълнено и преработено издание на есето му, озаглавено Правото на хората („The Law of Peoples“) и друго, озаглавено „Public Reason Revisited“, и двете публикувани по-рано.
  • Събрани съчинения / Collected Papers, Harvard University Press, Cambridge, Massachusetts, 1999. Колекция от кратки статии, редактирана от Самюъл Фрийман.
  • Лекции по история на моралната философия / Lectures on the History of Moral Philosophy, Harvard University Press, Cambridge, Massachusetts, 2000. Тази колекция от лекции е редактирана от Барбара Херман. Има въведение в модерната морална философия от 1600 – 1800 г. и лекции върху Дейвид Хюм, Лайбниц, Кант и Хегел.
  • Правосъдието като справедливост: Преосмисляне / Justice as Fairness: A Restatement, Belknap Press, Cambridge, Massachusetts, 2001. Това е кратко обобщение на основните аргументи на политическата философия на Ролс, като много от версиите на това издание първоначално циркулират в машинописен вариант, а голяма част от материала е изложен от Ролс на лекции, от неговите курсове в Харвард.
  • Лекции върху история на политическата философия / Lectures on the History of Political Philosophy, Harvard University Press, Cambridge, Massachusetts, 2007. Сборник с лекции върху Томас Хобс, Джон Лок, Джоузеф Бътлър, Русо, Дейвид Хюм, Джон Стюарт Мил и Карл Маркс, редактирани от Самюъл Фрийман.
Статии
  1. Геуърц, Кен. Влиятелният политически философ Джон Ролс почина на 81 години, Media Times Review, декември 2002 (ориг. в Harvard Gazette).
  2. ((de)) Schaal/Heidenreich: Universalistische Gerechtigkeit: Rawls (1) в Einführung in die Politischen Theorien der Moderne, из-во Barbara Budrich, Opladen, 2006, стр. 94.
  3. а б в г ((en)) Freeman, S. (2007) Rawls (Routledge, Abingdon)
  4. ((en)) Joshua Cohen, Thomas Nagel, „Джон Ролс: върху моята религия“ Архив на оригинала от 2011-06-16 в Wayback Machine., The Times Literary Supplement, 18 март 2009.

Вижте също

редактиране

Външни препратки

редактиране