Отваря главното меню

Дейвид Хюм (на английски: David Hume) е шотландски икономист, философ и историк. Заедно с Адам Смит той е една от най-влиятелните личности в Шотландското просвещение. Мнозина смятат, че Хюм е третият и най-радикалният от така наречените Британски емпирици, след англичанина Джон Лок и англо-ирландеца Джордж Бъркли.

Дейвид Хюм
David Hume
шотландски философ
Портрет на Дейвид Хюм от Алан Рамзи, 1766
Портрет на Дейвид Хюм от Алан Рамзи, 1766

Роден
Починал
25 август 1775 г. (64 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Просвещение
Школа Шотландско просвещение, Емпиризъм, Класически либерализъм
Идеи Логическа индукция, Полезност
Повлиян Джордж Бъркли, Цицерон, Рене Декарт, Томас Хобс, Джон Лок, Никола Малбранш, Исак Нютон, Жан-Жак Русо, Адам Смит
Повлиял
Научна дейност
Област Икономика
Образование Единбургски университет
Дейвид Хюм в Общомедия

Смята се, че основните черти на философията на Хюм са скептицизмът и натурализмът. Именно върху тези две различни концепции се изграждат и различните тълкувателни школи върху Хюм. Едната, която акцентира върху скептицизма, е с главни представители Томас Рид, Грийн и логическите позитивисти, а другата, която акцентира върху натурализма, се представлява от Дон Гарет, Норман Смит и Гален Стросън.

Съдържание

Ранен живот и образованиеРедактиране

Хюм е вторият от двамата сина, родени от Жозеф Хоум на Нинеуелс, адвокат и неговата съпруга. Катрин, дъщеря на сър Дейвид Фалконър. Той е роден на 26 април 1711 г. (стар стил) в жилищна сграда в северната част на Лоунмаркет в Единбург. Бащата на Хюм умира, когато Хюм е бил дете, точно след втория си рожден ден, и той е бил отгледан от майка си, която никога не се е омъжвала повторно. Той променя правописа на името си през 1734 г. поради факта, че фамилията му Дом, произнесена с Хюм, не е известна в Англия. През целия си живот Хюм, който никога не се е женил, от време на време прекарва време в семейния си дом в Найнуелс в Беруикшир, който е принадлежал на семейството му от шестнадесети век. Неговите финанси като млад човек бяха много „стройни“. Неговото семейство не е било богато и като по-малък син е имал малко наследство, от което да живее. Ето защо той е принуден да изкарва прехраната си.

Хюм учи в Единбургския университет в необичайно ранна възраст от 12 години (вероятно на 10 години. Първоначално, заради семейството си, той смята, че има кариера по право, но в думите му имаше "непреодолимо отвращение към всичко, освен към философията и общото учене. Той е имал малко уважение към професорите от своето време, казвайки на приятел през 1735 г., че „няма какво да се научи от един професор, което не може да бъде постигнато в Книгите“. Хюм не завършва университета.

Основни идеиРедактиране

Дейвид Хюм е известен със своята критика на каузалността (причинно-следствената връзка), както и с анализа на проблема за индукцията.

Възприятията. Според него цялото познание произтича от възприятията. А те от своя страна се състоят от впечатления и идеи.

Впечатленията. Впечатления са всички видове усещания (сетивните данни получени отвън) и рефлексии (впечатления върху вътрешни състояния). По такъв начин впечатленията са по-живи от идеите и ги предшестват – „И най-живата мисъл отстъпва пред най-слабото усещане“, „всички наши идеи или по-слаби възприятия са копия на нашите впечатления или на по-живите възприятия“ (от „Изследване върху човешкия разум“, гл II, За произхода на идеите).

Идеите. Идеите са просто спомени от впечатления. Когато впечатленията се възпроизвеждат от паметта или въображението, то тогава се формират прости идеи. А от съчетанието на прости идеи, посредством законите за асоцииране на идеите, се създават сложните идеи. Принципите за асоциация на идеите са три: сходство, близост по време или място, причина (действие).

Религиозни възгледи. Макар да е писал много за религията, личните възгледи на Хюм са неясни и има много дискусии относно неговата религиозна позиция. Съвременниците го смятали за атеист или поне за нехристиянин, а Шотландската църква сериозно обмисляла да повдигне обвинения за неверие срещу него. В творби като „Суеверие и ентусиазъм“ Хюм изглежда подкрепя стандартните религиозни възгледи за своето време и място. Това не означава, че той не може да бъде много критичен към Католическата църква, критикувайки я със стандартните протестантски обвинения за суеверие и идолопоклонство, както и да отхвърли като идолопоклонство това, което неговите сънародници виждат като нецивилизовани вярвания. Той смята също, че екстремните протестантски секти, членовете на които той нарича „ентусиасти“, корумпират религия. В своята ,,Природна история на религията", Хюм представи аргументи, които предполагат, че политеизмът е по-достоен за похвала за монотеизма.

Политически възгледиРедактиране

Канадският философ Нийл Макартър пише, че Хюм е вярвал, че трябва да се опитаме да балансираме идеята за свобода с необходимостта от силен авторитет. Макартър характеризира Хюм като „предпазлив консерватор“, чиито действия биха били „определени от благоразумните опасения за последствията от промяната, които често изискват да игнорираме нашите собствени принципи за това какво е идеално или дори легитимно“. Хюм поддържа свободата на пресата и симпатизира на демокрацията, когато е подходящо ограничена. Американският историк Дъглас Адейър твърди, че Хюм е бил вдъхновение за писанията на Джеймс Мадисън и по-специално за есето „Федералист № 10“.

Хюм е предложил своето виждане за най-добрия тип общество в есе под надслов "Идея за съвършена общност", в което се посочва най-добрата форма на управление. Той се надява, че "в бъдеще може да се предостави възможност за намаляване на теорията на практика, или чрез разпадане на някое старо правителство, или чрез комбинация от хора, за да се създаде нова, в някаква далечна част на света. Той защитава строго разделение на властите, децентрализация, подкрепа за всеким който ограничава властта на духовенството. Системата на швейцарската милиция е предложена като най-добрата форма на защита. Изборите трябваше да се провеждат ежегодно, а представителите да бъдат неплатени. Политическите философи Лео Щраус и Джоузеф Кропси, които пишат мислите на Хюм за „мъдрия държавник“, отбелязват, че той „ще понесе уважение към онова, което носи белезите на възрастта“. Също така, ако той желае да подобри конституцията, неговите иновации ще вземат предвид „древната тъкан“, за да не се смущава обществото.

В политическия анализ на философа Джордж Сабине скептицизмът на Хюм се разпростира върху доктрината на правителството чрез съгласие. Той отбелязва, че „вярността е навик, приложен от образованието и следователно толкова част от човешката природа, колкото всеки друг мотив“.

През 1770-те години Хюм критикува британската политика спрямо американските колонии и се застъпва за американската независимост. Той пише през 1771 г., че „нашият съюз с Америка ... в природата на нещата не може да продължи дълго“.

Икономически възгледиРедактиране

Хюм отбелязва неговите възгледи като икономист в своите политически дискурси, които са включени в есета и трактати като част от есетата, морала и политиката. Доколко е бил повлиян от Адам Смит е трудно да се подчертае, но и двамата са имали сходни принципи, подкрепяни от историческите събития. В същото време Хюм не демонстрира конкретна система от икономическа теория, която може да се наблюдава в богатството на народите на Смит. Той обаче въвежда няколко нови идеи, около които е построена „класическата икономика“ от 18-ти век. Чрез дискусиите си за политиката Хюм развива много идеи, които преобладават в областта на икономиката. Това включва идеи за частната собственост, инфлацията и външната търговия. Позовавайки се на своето есе "Търговският баланс", икономистът Пол Кругман отбелязва, че „Дейвид Хюм създава това, което считам за първи истински икономически модел.“

За разлика от Лок, Хюм смята, че частната собственост не е естествено право. Хюм твърди, че това е оправдано, защото ресурсите са ограничени. Частната собственост би била неоправдана, ако всички стоки са били неограничени и свободно достъпни. Хюм също вярва в неравномерно разпределение на собствеността, защото перфектното равенство би унищожило идеите за икономия и индустрията. Следователно перфектното равенство ще доведе до обедняване.

БиблиографияРедактиране

  • Трактат за човешката природа(пр. В. Лаптев), София: Наука и изкуство, 1986 (783 с.)
  • „Писмо от джентълмен към неговия приятел, съдържащо някои наблюдения върху религията и морала“ (1745)
    • Изследване на човешкия разсъдък (пр. В. Любенова), София : Изток-Запад, 2016, ISBN 978-619-152-920-9
  • „Изследване върху принципите на морала“; 1751
  • „Политически бесед
  • „История на Англия“; 1754 – 62
  • „Четирите дисертации“ (1757)
  • „Кратко и истинско описание на спора между г-н Хюм и г-н Русо“ (1766)
  • „Животът на Дейвид Хюм“ (1777)
  • „Диалог за естествената религия“ (1779)

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране