Отваря главното меню

Джордж Греъм (на английски: George Graham, роден на 30 ноември, 1944 в Глазгоу) е бивш шотландски футболист и треньор по футбол. Най-успешните си години прекарва като играч на Арсенал през 70-те години, а след това и като мениджър на отбора от 1986 до 1995.

Джордж Греъм
George Graham (1970).png
Лична информация
Роден 30 ноември 1944 г. (1944-11-30) (74 г.)
Глазгоу, Шотландия
Пост Полузащитник / Нападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1961-1964
1964-1966
1966-1972
1972-1974
1974-1976
1976-1977
1978
Астън Вила
Челси
Арсенал
Манчестър Юнайтед
Портсмут
Кристъл Палас
Калифорния Сърф
8
72
227
43
61
44
17
2
35
60
2
5
2
0
Национален отбор
1971-1973Шотландия123
Треньор
1983-1986
1986-1995
1996-1998
1998-2001
Милуол
Арсенал
Лийдс Юнайтед
Тотнъм Хотспър
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Джордж Греъм в Общомедия

Съдържание

Кариера като играчРедактиране

Ранен периодРедактиране

Въпреки, че е шотландец, Джордж Греъм е играл единствено в Англия и САЩ. Подписва договор с Астън Вила през 1961, когато е едва 17-годишен. Прекарва три години в клуба от Бирмингам, но въпреки това взима само осем участия — макар едно от тях да е на изгубения финал за Купата на Лигата срещу Бирмингам Сити през 1963. Челси го привлича в отбора си през Юли 1964 срещу сумата от £5000. Греъм отбелязва 35 гола и 72 участия в лигата с този отбор и печели медал от Купата на Лигата през 1965, но неразбирателството между него и още няколко съотборници с тогавашният им наставник Томи Дохърти все повече нараствало. Кулминацията била, когато той и още седем негови съотборници били изпратени в къщи с дисциплинарно наказание за закъснение преди една от срещите на отбора през 1965.

Периода му в АрсеналРедактиране

Арсенал тогава воден от Барт Мий търси заместник на Джой Бекър и плаща £75,000 плюс Томи Болдиун за да го привлече на Хайбъри през 1966 година. Прави своя дебют на 1 октомври, 1966 срещи Лестър Сити при загубата с 4-2 и моментално се превръща в неизменна част от титулярният отбор на Арсенал. Става голмайстор на Арсенал през сезоните 1966-67 и 1967-68 като по това време играе на позицията централен нападател, а по-късно с идването на Джон Редфорд сменят позицията си като се измества по крилото и към центъра.

С Арсенал Греъм губи два финала за Купата на Лигата през 1968 и 1969, преди да спечели Купата на Панаирните Градове през сезон 1969-70. С основна заслуга е и в сезона, когато Арсенал записва дубъл през 1970-71 и дори отбелязва изравнителното попадение срещу Ливърпул на финала за ФА Къп, макар гола да е официално записан на Еди Кели.

Национален отборРедактиране

Спечелването на дубъла привлича вниманието на селекционера на Шотландия и Греъм записва първото си участие срещу Португалия на 13 октомври, 1971. След това записва още дванадесет участия с националната фланелка и отбелязва три гола, преди да изиграе последения си двубой срещу Бразилия на 30 юни, 1973, когато вече не е играч на Арсенал.

Късен периодРедактиране

Пристигането на Алън Бол в средата на сезон 1971-72 прави мястото му в Арсенал доста несигурно и той преминава в Манчестър Юнайтед за £120,000 през декември 1972. В крайна сметка изиграва 308 срещи за Арсенал и отбелязва 77 гола. Прекарва две години в Юнайтед преди да премине в по ниско дивизионните английски отбори на Портсмут и Кристъл Палас. Преди да приключи кариерата си играе едно лято и в американския отбор Калифорния Сърф.

Кариера като мениджърРедактиране

МилуолРедактиране

След приключване на кариерата си на футболист, той става за кратко треньор в Кристъл Палас и Куинс Парк Рейнджърс. На 6 декември, 1982 бива назначен за мениджър на ФК Милуоу, намиращи се на дъното на старата Трета Дивизия. Греъм разполага с малко време, но въпреки това съумява да спаси отбора от изпадане, а през следващият сезон и да получи промоция за Втора Дивизия. След напускането му отбора печели нова промоция и през 1987-88 влиза в Първа Дивизия.

АрсеналРедактиране

Постиженията на Греъм с отбора на Милуол привличат вниманието на големите клубове и на 14 Май, 1986 е назначен за мениджър на бившият си клуб Арсенал. Тогава клуба се намира в тежка ситуация, като не е печелил трофей от спечелената ФА Къп през 1978-79, и се намира далече от топ отборите в първенството. Греъм отстранява доста от тогавашните играчи и ги заменя с нови покупки и играчи от младежките формации на отбора. Налага сериозна дисциплина в отбора, както на терена така и извън него. Формата на отбора скача мигновено и отбора честващ сто годишнината си по това време (1986) е за първи път на върха на таблицата по Коледа от десетилетие насам.

Арсенал завършва на четвърто място в първия сезон воден от Греъм и спечелва финала на Купата на Лигата през 1987. След загубения финал за Купата на Лигата през следващата година (шокираща загуба с 3-2 от Лутън Таун), формата им в първенството неизменно започва да се подобрява. Греъм налага тежка дисциплина на защитниците включително тази на младия капитан на отбора Тони Адамс и заедно с Лий Диксън, Стийв Болд, и Найджъл Уинтърбърн оформят основата на защитата на отбора в продължение на десетилетие. Противно на очакванията, по времето на Греъм Арсенал не изповядва защитен футбол. Греъм също привлича в отбора и няколко полузащитници като Дейвид Рокасъл, Майкъл Томас и Пол Мърсън, както и нападателя Алън Смит, с чийто голмайсторски качества вкарва по повече от 20 гола на сезон.

В края на Третия сезон на Греъм (1988-89), клуба спечелва своята първа шампионска титла от 1971 насам, в една изключителна драма срещу Ливърпул в последния двубой за сезона игран на Анфийлд. Арсенал се нуждае от победа с два гола разлика за да спечели титлата. Алън Смит отбелязва за Арсенал в началото на второто полувреме и прави 1-0, но времето за Арсенал изтича и в 90 минута все още се нуждаят от още един гол. Само няколко секунди преди краят Смит прехвърля защитата на Ливърпул и намира Майкъл Томас. Младият полузащитник спокойно овладява топката и я изпраща покрай вратаря Брус Гробелаар право в мрежата му, и Арсенал стават шампиони.

Не успявайки да защити титлата през следващият сезон Греъм привлича вратаря Дейвид Сиймън и шведското крило Андерс Лимпар в края на сезона. И двамата помагат на отбора да спечели отново титлата през следващия сезон (1990-91), както и да достигне до полуфинал за ФА Къп загубен от кръвния си враг Тотнъм Хотспър. Греъм привлича нападател и това е в частност втория вечен голмайстор на клуба за всички времена Иън Райт, дошъл от Кристъл Палас през октомври. Клуба участва в Европейската Купа за пръв път от 1971-72. Арсенал не се представя добре и е отстранен от Бенфика във втория кръг и не успява да влезе в рентабилната групова фаза. Сезона се превръща от лош в кошмарен, когато "артилеристите" отпадат и от ФА Къп отстранени от по-ниско разредните Рексъм, и впоследствие завършват на четвърто място в лигата.

След този сезон Греъм сменя тактиката си и започва прилагането на защитен футбол и значително намалява офанзивната част като стратегия на отбора. Основно разчита на головете на Райт, от които отбора става силно зависим. В периода 1986-87 и 1991-92 Арсенал постига средно 66 гола на сезон в първенството (отбелязвайки 81 през 1991-92), докато през 1992-93 до 1994-95 отбора бележи средно 48 гола, като през 1992-93 вкарва само 40 гола и завършва на 10 място във встъпителния сезон в ново сформирания Премиершип, отбелязвайки най-малко голове от всички останали отбори през този сезон.

Греъм се превръща в специалист на турнирните състезания и през 1992-93 Арсенал печели за пръв път двете купи — ФА Къп и Купата на Лигата. И в двете състезания триумфира след побеждаването на Шефийлд Юнайтед, със 2-1 за Купата на Лигата и с 1-0 на финала за ФА Къп. През следващата година продължават по същия път и печелят Купата на Носители на Купи, тяхната втора европейска титла. На финала на състезанието побеждават фаворитите и носителите на трофея Парма с минималното 1-0, с изключително дефанзивна игра и гол на Алън Смит след воле с левия крак още в 21 минута.

Спечелената Купа на Носителите на Купи през 1994 е и последният трофей на Джордж Греъм с отбора на Арсенал. През февруари е уволнен след близо девет години престой. По-късно е разкрито, че е получил незаконно £425,000 от норвежкият агент Рене Хауге по време на трансфера на Джон Йенсен в Арсенал през 1992, чийто агент е бил Хауге. След това разкритие Греъм е наказан за година от Футболната Асоциация заради замесването му в скандали и признанието му, че е получил "нерегламентиран подарък" от Хауге.

Лийдс ЮнайтедРедактиране

След като изтърпява наказанието си Джордж Греъм се връща към мениджърската професия и поема Лийдс Юнайтед през септември 1996. Той поема отбора в период, в който се бори за спасяването си и първата задача на Греъм е да стабилизира защитата. Лийдс записва най-малко голове в първенството от всеки друг клуб (28) и въпреки това завършва на 13 място. Привличайки играч като Джими Флойд Хаселбанк отбора му отбелязва два пъти повече през следващия сезон 1997-98 и завършва на четвърто място с което си подсигурява участие за Купата на УЕФА.

Тотнъм ХотспърРедактиране

През октомври 1998 двугодишният му договор с Лийдс Юнайтед изтича и той става мениджър на Тотнъм Хотспър. Само пет месеца след като поема отбора той го извежда до победа на финала на Купата на Лигата през 1999 срещу Лестър Сити, а до края на сезона осигурява място на отбора и в Купата на УЕФА през сезон 1999-00. Въпреки това той никога не успява да класира отбора на по-висока позиция от десетото място и през Март 2001 бива уволнен след неразбирателство с новия президент на клуба Даниел Леви. Въпреки, че донася на клуба първия му трофей от осем години насам, Греъм остава недолюбван от по-голямата част от привържениците, поради предишната му слава с кръвния враг на отбора Арсенал.

След 2001Редактиране

След 2001 година той излиза от мениджърската кариера, концентрирайки се върху кариерата си на анализатор в телевизия "Sky Sports". След изтичане на взаимоотношенията му с Тотнъм той постъпва в болница заради ревматоиден артрит. След това не е обвързван повече с менидърската професия.

Статистика като играчРедактиране

Сезон Отбор
Първенство Мачове Голове
1961-62 Астън Вила Първа Дивизия 0 0
1962-63 2 1
1963-64 6 1
1964-65 Челси Първа Дивизия 30 17
1965-66 33 17
1966-67 9 1
1966-67 Арсенал Първа Дивизия 33 11
1967-68 38 16
1968-69 26 4
1969-70 36 7
1970-71 37 11
1971-72 40 8
1972-73 16 3
1972-73 Манчестър Юнайтед Първа Дивизия 18 1
1973-74 24 1
1974-75 Втора Дивизия 1 0
1974-75 ФК Портсмут Втора Дивизия 19 3
1975-76 39 2
1976-77 Трета Дивизия 3 0
1976-77 Кристъл Палас Трета Дивизия 23 2
1977-78 Втора Дивизия 21 0
Общо 454 106

УспехиРедактиране

Като играчРедактиране

Астън Вила
Челси
Арсенал

Като мениджърРедактиране

Джордж Греъм е един от седмината (към февруари 2012 г.) мениджъри, печелили английското първенство, ФА Къп и Купа на Лигата.[1]

Милуоу
  • Трофей на Гриповата Лига 1983
  • Промоция от Трета Дивизия 1985
Арсенал
Тотнъм Хотспър

ИзточнициРедактиране

  1. Chris Bevan. Liverpool cup win also personal triumph for Dalglish. // BBC Sport. Би Би Си, 27 февруари 2012. Посетен на 27 февруари 2012. (на английски)