ФК Парма
ФК „Парма“ е италиански футболен клуб от град Парма, област Емилия-Романя, който, след като обявява фалит през март 2015 г., прекратява съществуването си през юни същата година. За негов наследник се приема понастоящем състезаващият се в италианската Серия Б отбор на „Парма Калчо 1913“ (на италиански: Parma Calcio 1913).
Парма | ||||
Емблема на футболния клуб | ||||
Прозвище | „жълто-сините“ „дуковете“ | |||
---|---|---|---|---|
Основан | 1913 г. | |||
Държава | Италия | |||
Стадион | „Енио Тардини“ | |||
Капацитет | 27 906 | |||
Собственик | Краус Груп | |||
Президент | Кайл Краус | |||
Старши треньор | Фабио Пекия | |||
Първенство | Серия А | |||
2023/24 | 1-во (Серия Б) | |||
Уебсайт | parmacalcio1913.com | |||
Екипи и цветове | ||||
| ||||
ФК Парма в Общомедия |
Kлубът играе домакинските си мачове на стадион „Енио Тардини“, често наричан просто „Тардини“, от 1923 г.
Финансиран от Калисто Танци, клубът печели 8 трофея между 1992 и 2002 г. – период, в който постига най-доброто си класиране като второ място през сезон 1996/97. Парма печели 3 Копа Италия, 1 Суперкопа Италиана, 2 Купа на УЕФА, 1 Суперкупа на Европа и 1 Купа на УЕФА.
Финансови проблеми възникват в края на 2003 г. от скандала „Пармалат“, който води до срив на компанията-майка и функционирането на клуба попада в контролирана администрация до януари 2007 г. „Парма“ е обявен в несъстоятелност през 2015 г. и e повторно основан в Серия Д, като последват 3 директни промоции, за да се завърне в Серия А през 2018 г.
Отборът е известен с прозвищата „жълто-сините“ и „дуковете“.
История
редактиранеРанни години (1913 – 1968)
редактиранеКлубът е създаден през юли 1913 г. като „Верди футбол клуб“ (Verdi Football Club) в чест на стогодишнината на известния оперен композитор Джузепе Верди, роден в провинция Парма.[1] Той приема жълтото и синьото като клубни цветове.[2][3] През декември същата година „Парма Фут Бол Клуб“ се формира от много от първите играчи на клуба и започва да носи бели екипи с черен кръст.[4] „Парма“ започва да играе футбол в лигата по време на сезон 1919/20 след края на Първата световна война. Изграждането на стадион „Енио Тардини“ започва две години по-късно.[5] „Парма“ става член-основател на Серия Б, след като завършва като подгласник в Първа дивизия в сезон 1928/29. Клубът остава в Серия Б в продължение на три години, преди да изпадне и да промени името си на Спортна асоциация „Парма“ през 1931 г. В сезон 1935/36 „Парма“ става член-основател на Серия Ц, където клубът играе, докато печели промоция обратно в Серия Б през 1943 г. Италианският футбол е в застой след Втората световна война, въпреки че отборът играе в Campianto Alta Italia през 1944 г.
След възстановяването на организирания футбол „Парма“ прекарва три години в Серия Б, след което се разделя в две регионални дивизии, преди отново да изпадне през 1948/49 в Серия Ц. Там прекарва още пет сезона преди 11-годишната магия в Серия Б, която включва постигането на 9-о място през 1954/55, клубен рекорд по това време. Това е епоха, в която играчите на клуба имат други работни места или все още са ученици. „Парма“ дебютира на европейско състезание през сезон 1960/61, побеждавайки швейцарския „Белинзона“ на „Корпа деле Алпи“, но изпада в Серия Ц през сезон 1964/65. „Парма“ прекарва само един сезон в Серия Ц преди още едно последващо изпадане, този път в Серия Д през 1966 г.
Възраждане и усъвършенстване (1968 – 1989)
редактиранеКлубът е в хаос и е разпореден в ликвидация от съда в Парма през 1968 г., променяйки името си на ФК „Парма“ същата година. През 1969 г. друг местен отбор – Асочационе Калчо Пармензе печели промоция в Серия Д. На 1 януари 1970 г. АК „Пармензе“ придобива спортния лиценз на ликвидирания клуб, създаден през 1913 г. Това означава, че той има право да използва екипите с кръста, емблемата и името на града.[6] Това води до промяна както от финансова, така и от спортна гледна точка, тъй като отборът става шампион в Серия Д и прекарва три години в Серия Ц, преди промоцията в Серия Б, но това е кратък престой. Завръщането в Серия Б не се материализира до края на 1970-те и клубът отново продължава само един сезон във втората дивизия на италианския футбол.
Под ръководството на Чезаре Малдини „Парма“ отново се връща в Серия Б, след като печели първото място през 1984 г. с победа в последния ден над „Санремо“. Стефано Пиоли отбелязва единственият гол в мача. Дуковете отново прекарват само една година в Серия Б, завършвайки на дъното и изпадат. Ариго Саки обаче успява да върне клуба в Серия Б през 1986 г. след един сезон в третото ниво. Отборът се радва на добър успех през сезона, като пропуска промоцията само на 3 точки и отстранява „Милан“ от Копа Италия, което убеждава собственика Силвио Берлускони да назначи Саки за треньор на „росонерите“. Заместникът на Саки – Зденек Земан е уволнен само след седем мача и е сменен от Джампиеро Витали, който осигурява две последователни места в средата на таблицата.
Успех и несъстоятелност (1989 – 2004)
редактиранеНевио Скала е назначен за треньор през 1989 г. „Парма“ на Скала прави историческа промоция през 1990 г. в Серия А с 2:0 победа над „Реджана“.[7] Инвестициите от страна на компанията-майка „Пармалат“ помагат за подобряване на състоянието на отбора и клубът дебютира в Купата на УЕФА през 1991 г.[8][9] Скала печели 4 трофея. Първият от тях е Копа Италия през 1991/92, побеждавайки „Ювентус“ с 2:1. На следващата година е първият международен триумф с победа с 3:1 в Купата на носителите на купи над белгийския „Антверп“ на Уембли.[10] Следващият сезон е успешен за Суперкупата на УЕФА, надделявайки с 3:1 над „Милан“, но „Парма“ губи с 1: 0 от „Арсенал (Лондон)“ за КНК през 1994 г. Последният успех на Скала с „Парма“ е в друг финал срещу „Ювентус“: Дино Баджо вкарва два пъти, за да даде на „Парма“ Купата на УЕФА, но „Ювентус“ отмъщава на финала на Копа Италия. Заменен от Карло Анчелоти, Скала напуска през 1996 г. и е популярен треньор със спечелените трофеи и защото отборът играе атрактивен футбол.
Анчелоти обновява отбора и го класира на 2-ро място през 1997 г.[7][11][12] След това „Парма“ дебютира в Шампионската лига на следващата година. Алберто Малезани е назначен като треньор през 1998 г. и клубът печели финала на Копа Италия срещу „Фиорентина“ и Купата на УЕФА срещу „Олимпик Марсилия“ на стадион Лужники в Москва с 3:0 през 1999 г. През август 1999 г. е спечелена Суперкупата на Италия. През 2000 г. Ернан Креспо е продаден на „Лацио“ за световно рекордна сума от €58.5 млн. и Малезани напуска.
При Ренцо Уливиери клубът губи финала на Копа Италия от „Фиорентина“. При Пиетро Карминяни през 2002 г. „Парма“ печели третия си трофей Копа Италия срещу „Ювентус“ и завършва извън първите шест за първи път от промоцията през 1990 г. През април 2004 г. клубът е обявен в несъстоятелност след финансовата криза на „Пармалат“ и остава в специална администрация в продължение на три години.[13][14][15]
Възраждане и нов фалит (2004 – 2015)
редактиранеКлубът се преформира като ФК „Парма“ акционерно дружество (Parma Football Club SpA) през юни 2004 г.[16] (като дъщерно дружество на ликвидирания Parma AC SpA), а през сезон 2004/05 се свлича до 17-о място в Серия А въпреки 23-те гола на Алберто Джилардино, който впоследствие е продаден за 25 млн. евро,[17] а треньорите идват и си отиват постоянно. „Парма“ завършва следващия сезон, първият без европейско участие от 1991 г. насам, на 10-о място, но се завръща през 2006 г. след скандала Калчополи.
На 24 януари 2007 г. Томазо Гирарди купува клуба от администрацията и става негов собственик и президент.[18] Клаудио Раниери спасява отбора от изпадане в Серия Б в последния ден на сезон 2006/07 след назначаването си през февруари.[19][20] Въпреки това с поредицата от треньори битката на „Парма“ с изпадането през следващата година не е успешна, изпращайки клуба в Серия Б след 18 години на топ ниво.[21]
Франческо Гуидолин връща „Парма“ обратно в Серия А и го класира там на 8-о място при завръщането си през 2009/10, като за малко не се класира за Лига Европа, където са изпреварени от „Удинезе Калчо“. През май 2010 г. Гуидолин е сменен от Паскуале Марино, който е уволнен през април 2011 г., когато „Парма“ отново се бори за оцеляване.[22][23][24] Под ръководството на Франко Коломба, Парма се спасява. През януари 2012 г. Коломба е заменен от Роберто Донадони след 5 мача без победа, завършили със загуба 0:5 от „Интер“, и новият треньор класира тима до 8-о място за седем мача.[25][26]
През 2014 г. Донадони извежда „Парма“ до 6-о място в Серия А и го класира за Лига Европа за пръв път от 2007 г. насам, но „Парма“ не е допуснат до участие поради забавяне на плащането заплати, данък върху доходите, което не отговаря на условията за лиценз на УЕФА, за който клубът е с отнети точки по време на сезон 2014/15.[27][28] Финансовите проблеми предизвикват последователност от промени в собствеността и евентуален фалит на клуба през март 2015 г. с общо пасиви от 218 млн. евро, включително 63 млн. евро неплатени заплати.[29] Клубът е допуснат да завърши сезона, но завършва в дъното на 20-о място.
Ново начало (2015-)
редактиранеНов клуб, S.S.D. Parma Calcio 1913, е създаден през юли 2015 г., като взима името си от годината на основаване на предшественика на клуба и осигурява място в Серия Д 2015/16 по чл. 52 на Н.О.И.Ф. като представител на град Парма.[30] Най-успешният треньор в историята на клуба – Невио Скала е избран за президент, а бившият играч Луиджи Аполони – за треньор.[31] В първия сезон на клуба той продава над 9000 сезонни карти – рекорд за Серия Д.[32] „Парма“ постига промоция в професионалната Лега Про, завършвайки сезона на първо място с 94 точки от 38 мача и без загуба от 28 победи и 10 равенства.[33][34]
През сезон 2016/17 завършва на 2-ро място в група B, но печели промоция за Серия Б след победа с 2:0 над „Алесандрия“ на плеойфа за промоция.[35] На 18 май 2018 г. „Парма“ реализира трета промоция за три сезона и се завръща в елита, като става първият италиански футболен клуб, постигнал това.[36]
Емблеми
редактиране-
1913
-
1930
-
1968
-
1968
-
2004 – 2012
-
2015 – 2016
Срещи с български отбори
редактиране„Парма“ се е срещал с български отбори в официални и приятелски срещи.
„Лудогорец“
редактиранеС „Лудогорец“ се е срещал един път в приятелски мач на 23 юли 2011 г. в Италия като срещата завършва 3 – 0 за „Парма“.[37]
Успехи
редактиранеДомашни турнири
редактиранеЕвропейски турнири
редактиране- Купа на УЕФА:
- Суперкупа на Европа:
- Носител (1): 1993
- Купа на носителите на купи:
Състав
редактиранеПоследна актуализация: 17 август 2018
Вратари | |
---|---|
1 | Пиерлуиджи Фратали |
55 | Луиджи Сепе |
Защитници | |
---|---|
2 | Симоне Якопони |
3 | Федерико Димарко |
13 | Франсиско Сиералта |
18 | Масимо Гоби |
22 | Бруно Алвеш |
23 | Марсело Гацола |
23 | Джанджакомо Маняни |
28 | Рикардо Галиоло |
59 | Валерио Ди Чезаре |
61 | Луиджи Скаглиа |
Халфове | |
---|---|
5 | Лео Щулач |
8 | Алесандро Дейола |
10 | Амато Чичирети |
11 | Джани Мунари |
17 | Антонио Барила |
26 | Лука Силигарди |
32 | Лука Ригони |
33 | Якопо Деци |
70 | Антонио Жуниор Вака |
71 | Джузеппе Кариеро |
77 | Жонатан Биябиани |
88 | Алберто Граси |
95 | Алесандро Бастони |
99 | Ив Барайе |
Нападатели | |
---|---|
7 | Алесио Да Круз |
9 | Фабио Чераволо |
20 | Антонио Ди Гаудио |
21 | Матео Скоцарелла |
25 | Лука Джермони |
27 | Жервиньо |
45 | Роберто Инглезе |
95 | Матиа Спроцати |
Известни бивши футболисти
редактиране- Карло Анчелоти
- Луиджи Аполони
- Дино Баджо
- Симоне Бароне
- Антонио Бенариво
- Никола Берти
- Лука Бучи
- Джанлуиджи Буфон
- Фабио Канаваро
- Масимо Крипа
- Даниеле Десена
- Алберто Ди Киара
- Марко Ди Вайо
- Стефано Фиоре
- Алберто Джилардино
- Филипо Индзаги
- Марко Маркиони
- Алесандро Мели
- Доменико Морфео
- Роберто Муси
- Джузепе Роси
- Джанфранко Дзола
- Абел Балбо
- Ернан Креспо
- Ариел Ортега
- Нестор Сенсини
- Хуан Себастиан Верон
- Лусиано Галети
- Марк Брешано
- Винс Грела
- Златан Муслимович
- Христо Стоичков
- Адаилтон
- Адриано
- Марсио Аморузо
- Фабио Симплисио
- Клаудио Тафарел
- Жуниор
- Патрик Мбома
- Фаустино Асприля
- Марио Станич
- Ален Богосян
- Себастиан Фрей
- Енрико Киеза
- Сабри Ламуши
- Йоан Мику
- Лилиан Тюрам
- Осман Дабо
- Стефан Апия
- Хидетоши Наката
- Сержо Консейсао
- Фернандо Коуто
- Адриан Муту
- Фердинанд Колу
- Саво Милошевич
- Томас Бролин
- Йеспер Бломквист
- Хакан Шюкюр
Бивши треньори
редактиранеБългарски футболисти
редактиране- Христо Стоичков: 1995 – 1996 в Серия А
- Валери Божинов: 2009 – 2011 в Серия А
- Димитър Трайков: 2015 в Серия D (група D)
Източници
редактиране- ↑ Codice etico // Посетен на 24 декември 2014. (на италиански)[неработеща препратка]
- ↑ Sappino (2000), p. 986
- ↑ Parma Club History // Football-Italia.net. Football Italia. Посетен на 12 януари 2012.
- ↑ Parma // Goal.com. Goal.com. Посетен на 5 януари 2011.
- ↑ Stadium // FCParma.com. Parma F.C. Посетен на 22 декември 2013.
- ↑ Da Giuseppe Verdi a Wembley... // Gazzetta di Parma. Editrice Gazzetta di Parma. Архивиран от оригинала на 2012-06-09. Посетен на 2018-06-12. (на италиански)
- ↑ а б Parma: '90s Phenomenon // GhostGoal.co.uk. 19 май 2010. Архивиран от оригинала на 2011-08-17. Посетен на 31 юли 2010.
- ↑ Barber, Tony. Bondi invites bids for Parma // Financial Times. 11 януари 2005. Посетен на 25 юли 2011.
- ↑ Morrow (2003), p. 202
- ↑ Wilson, Steve. Top 10...Euro underdogs // Football-Italia.net. Football Italia. Посетен на 12 декември 2010.
- ↑ Crespo „speechless“ after making Parma return // Soccernet.ESPN.Go.com. ESPN (UK), 30 януари 2010. Архивиран от оригинала на 2012-10-24. Посетен на 15 декември 2010.
- ↑ Marcotti, Gabriele. Tactical switch // The Times. London, Times Newspapers, 24 май 2005. Посетен на 20 юли 2010.[неработеща препратка]
- ↑ Parmalat: Timeline to turmoil // BBC News. British Broadcasting Corporation, 28 септември 2005. Посетен на 23 ноември 2010.
- ↑ Wilson, Bill. Parmalat scandal threatens football club // BBC News. British Broadcasting Corporation, 6 януари 2004. Посетен на 23 ноември 2010.
- ↑ Richardson, Ben. Tanzi's path from boardroom to jail // BBC News. British Broadcasting Corporation, 31 декември 2003. Посетен на 23 ноември 2010.
- ↑ PCOMUNICATO UFFICIALE N. 6/A (2004 – 05) // FIGC, 8 юли 2004. Посетен на 12 юли 2015. (на италиански)
- ↑ AC Milan Group 2006 annual report // AC Milan. Архивиран от оригинала на 25 април 2011. (на италиански) Архив на оригинала от 2011-04-25 в WebCite
- ↑ Ufficiale: Il Parma è di Ghirardi // La Gazzetta dello Sport. Milan, RCS MediaGroup. Посетен на 29 юли 2010. (на италиански)
- ↑ Ranieri appointed coach of Parma // BBC Sport. British Broadcasting Corporation, 13 февруари 2007. Посетен на 1 август 2010.
- ↑ Stanco, Sergio. La salvezza abita a Parma // La Gazzetta dello Sport. Milan, RCS MediaGroup. Посетен на 29 юли 2010. (на италиански)
- ↑ Horncastle, James. Cross to Bear // Football-Italia.net. Football Italia, 13 март 2008. Посетен на 9 декември 2010.
- ↑ Carminati, Nadia. Udinese appoint Guidolin // SkySports.com. Sky Sports, 24 май 2010. Посетен на 1 август 2010.
- ↑ Carminati, Nadia. Parma appoint Marino // SkySports.com. Sky Sports, 2 юни 2010. Посетен на 1 август 2010.
- ↑ Carminati, Nadia. Parma wield axe on Marino // SkySports.com. Sky Sports, 3 април 2011. Посетен на 4 април 2011.
- ↑ Fatale il 5 – 0 con l'Inter, esonerato Colomba // Corriere della Sera. Milan, RCS MediaGroup, 9 януари 2012. Посетен на 11 януари 2012. (на италиански)
- ↑ Salsano, Francesco. Parma, settima da record // La Gazzetta dello Sport. RCS MediaGroup, 13 май 2012. (на италиански)
- ↑ Parma lose appeal for UEFA license [sic] // 29 май 2014.
- ↑ Parma deducted one point for financial issues // FourFourTwo. Haymarket Group, 9 декември 2014.
- ↑ Teclab, Yousef. 'It can’t be true': Parma return to Serie A after three straight promotions // The Guardian. Guardian News and Media, 24 май 2018.
- ↑ La S.S.D. Parma calcio 1913 s.r.l. ammessa in soprannumero in Serie D // FIGC.it. FIGC, 27 юли 2015. (на италиански)
- ↑ New club Parma Calcio 1913 approved to play in Serie D // ESPNFC.com. ESPN (UK), 27 юли 2015. Посетен на 27 юли 2015.
- ↑ Rickerd, Stewart. Parma sell 9000 season tickets // Gazzetta World. RCS MediaGroup, 30 август 2015.
- ↑ Parma promoted to Serie C in first season after bankruptcy // BBC Sport. British Broadcasting Corporation, 18 април 2016. Посетен на 23 април 2016.
- ↑ The Return of Parma // 22 април 2016.
- ↑ Parma back in Serie B! // Football Italia, 17 юни 2017.
- ↑ Parma secure third successive promotion to Italy's top flight after bankruptcy // BBC Sport. British Broadcasting Corporation, 18 май 2018. Посетен на 19 май 2018.
- ↑ Лятна подготовка 2011
Външни препратки
редактиране- Офиц. сайт
- Стар сайт
- История на ФК Парма Архив на оригинала от 2008-05-16 в Wayback Machine.
- ФК Парма-статистика Архив на оригинала от 2007-02-16 в Wayback Machine.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Parma Calcio 1913 в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |