Джордж Уестингхаус

Джордж Уестингхаус, на английски: George Westinghouse, роден на 6 октомври 1846 г. в Ню Йорк и починал на 12 март 1914 г. пак там, е американски изобретател, инженер и крупен предприемач. Основател е на компанията „Уестингхаус електрик корпорейшън“ на английски: Westinghouse Electric Corporation

Джордж Уестингхаус
George Westinghouse.jpg
Роден
Починал
12 март 1914 г. (67 г.)
ПогребанНационално гробище Арлингтън, САЩ
ПодписGeorge Westinghouse signature.svg
Джордж Уестингхаус в Общомедия

Неговото откритие за въздушна спирачка за железопътния транспорт прави този транспорт много по-надежден. Участва като съперничи пряко с Томас Едисън в избора на променливия електрически ток за пренос на електрическа енергия. Закупува редица патенти, като например патенти на Никола Тесла и ги налага заедно със собствените си идеи. До края на живота си притежава 360 патента, създава 60 фабрики, в които работят над 50 хиляди работника, с което става най-големият работодател на времето си.

БиографияРедактиране

Прадедите на Джордж Уестингхаус пристигат в Америка през Англия от Вестфалия, Германия. В началото на 19-ти век Джордж Уестингхаус (старши) се преселва в Ню Йорк, където заедно с Емили Ведер имат десет деца. Джордж се ражда като осмо дете в семейството. През 1856 г. баща му основава фабрика за производство на селскостопанска техника и малки парни машини. Там Джордж получава първите си професионални познания в инженерните науки. По време на Гражданската война в Америка 15-годишният Джордж, заедно с двама от братя си участва на страната на северните щати. Преминава от кавалерията във флота, където работи като корабен инженер. След края на войната посещава Унион колеж, където учи само три месеца и започва работа във фабриката на баща си и там създава първият си патент на „Въртяща се парна машина“.[1] На 8 август 1867 г. се жени зе Маргарите Ерскайн, скоято имат един син Джордж III. Преместват се да живеят в Питсбърг. Първото му голямо изобретение е приспособление за поставяне отново върху релсите на дерайлирали вагони (на английски: car replacer and reversible railroad frog).

 
Спирачката със сгъстен въздух на Уестингхаус

След като наблюдава една влакова катастрофа, той разработва своята Спирачка със сгъстен въздух, която може да бъде задействана от локомотивният машинист за всички вагони на влаковата композиция едновременно. Той я подобрява за използване в различните железопътни компании и през 1893 г. става задължителна за използване в САЩ. Тя и днес е стандартно изпълнение в ЖП-транспорта, тежките камиони и автобусите. Това изобретение го прави богат и известен. По това време нефта става все по-важен за индустрията, но при неговото добиване, метана (земният газ) се оставя да излиза неизползван в атмосферата. Вестинхаус подобрява оборудването за добиване на нефт, така че да се използва земния газ, като при това разработва редуциращ налягането вентил, който намалява високото налягане от сондата до ниско налягане при консуматора.

Мрежа за пренасяне на енергияРедактиране

 
Патент, регистриран от Вестингхаус за осветителна система с променлив ток и батерия за съхранение на енергията от 1887 г. (Щатски патент 373 035)

Вестингхаус насочва интересите си към развитието на производство и разпределиние на електрическата енергия. През началото осемдесетте години на 19-ти век първите мрежи за предаване на електрическа енергия, създадени от Томас Алва Едисон са с използване на постоянен ток и напрежение 110 V и имат ограничение от няколко километра поради големите загуби. През 1884 г. Вестингхаус започва разработването на своя мрежа за производство и пренасяне на енергия като възприема променливия ток, поради възможноста да се повишава и намалява напрежението му. През 1886 г. създава в Масачузет многостъпална мрежа с използване на променлив ток. Захранването става от задвижван от вода генератор с напрежение 500 V, повишава се с трансформатор да 3 kV, пренася се до отделните осветителни тела и се намалява до 100 V. Вестинхаус се свързва с Тесла и придобива правата за многофазни системи за електрически ток. Един от тези патенти описва двуфазна синхронна машина. Развитието на тези идеи води да съвремената система за пренос на електрическа енергия в САЩ: трифазно променлива напрежение с честота 60 Hz.

С развитието на електрическите мрежи, Вестингхаус насочва вниманието си към производството на електрическа енергия.

ИзточнициРедактиране