Уикипедия

Джудит Бътлър

Вижте пояснителната страница за други личности с името Бътлър.

Джудит Бътлър (на английски: Judith Butler), е видна американска философка и феминистка, професор в Европейското висше училище в Саас-Фе, Швейцария[1] и професор по реторика и сравнително литературознание в Калифорнийския университет в Бъркли. Тя е академична постфеминистка, известна с теориите си за властта, пола, сексуалността, идентичността и субектността.

Джудит Бътлър
Judith Butler
американски философ
Джудит Бътлър, 2013 Г.
Джудит Бътлър, 2013 Г.
Роден
Учил вЙейлски университет
Философия
РегионЗападна философия
Школафукоянство, континентална философия, критическа теория, куиър теория, джендър теория
Интересифеминистка теория, политическа философия, етика,
психоанализа, дискурсивност, сексуалност
Идеибиопол и социопол,
социален конструктивизъм, перформативност
Текстове„Безпокойствата около родовия пол“ (1990)
„Тела, които имат значение“ (1994)
ПартньорУенди Браун
Уебсайт
Джудит Бътлър в Общомедия

Биография Редактиране

Джудит Бътлър се ражда в Кливланд, в семейство с унгарски и руски корени. Учи в еврейско училище и отрано проявява интерес към философията на Мартин Бубер, но и към текстове на Имануел Кант, Хегел и Спиноза. Записва колежа Бенингтън, а след това и Йейлския университет. Дисертацията ѝ е издадена под заглавието Субекти на желание: Хегелиански разсъждения във Франция през 20 век (1987). В нея Бътлър изследва как е представена страстта във Феноменология на духа на Хегел и в текстовете на неговите последователи във Франция – Александър Кожев, Жан Иполит и Жан-Пол Сартр. Самата монография съдържа и раздели върху Жак Лакан, Жил Дельоз и Мишел Фуко.

Нейната изключително новаторска книга „Безпокойствата около родовия пол“ (Gender Trouble, букв. социополовите безпокойства, тревоги) представя идеята за перформативността на пола и е класически текст в различни полета на хуманитаристиката – социалните изследвания на пола, феминистката теория, куиър- и литературната теория, философия. Много автори приписват на Бътлър съучастие в създаването на куиър-теорията, наравно с Гейл Рубин и Ив Седжуик, и въвеждането на нови теоретични рамки в мисленето на половата идентичност и субектността.

Идеи и творчество Редактиране

Перформативност на идентичността Редактиране

 
Джудит Бътлър в Чили през 2011 г.

В своето творчество Бътлър формулира ново, критично разбиране за идентичността, което се основава върху теоретичното разбиране на Фуко за властта и на Алтюсер за интерпелацията. Бътлър, подобно на Фуко, критикува либералната представа за субекта като автономен и противопоставящ се на властта в своите автономни изяви. Нещо повече, тя критикува самото разграничение между субект и действие, според което субектът е причина за своите действия. Субектът се конструира от определени езикови актове, той е ефект на действията си. Субектът не изразява или артикулира вътрешна истина, а повтаря и имитира нормите, атрибутите и кодовете на кохерентно поведение, които фабрикуват идеята, че има вътрешна същност. Според Бътлър властта предхожда субекта и той е конституиран от нея.[2] Бътлър разглежда субекта като принципно зависим от властта, но несводим до нея, а властта – като едновременно външна спрямо субекта и зависеща в своето съществуване от него. Субектът е мястото на преповтаряне на властовите условия, което е ключово за възпроизводството и за развитието им.

Бътлър постулира идентичността като перформативна – създаваща се в определени повтарящи се изяви на индивида, които ретроактивно произвеждат илюзията за вътрешно идентичностно ядро. Самата идентичност, според нея, е нормативен идеал, който никога не може да бъде напълно интернализиран или въплътен. Постулирането на определена идентичност съотнася към един „културно ограничен принцип на порядък и йерархия“.[3] Това става възможно чрез самата структура на обозначаване, налична в езика.

Теоретично разбиране за пола Редактиране

За Бътлър полът не е предзададена анатомична даденост, а дискурсивно произведена материалност. Според нея анатомическите различия между половете са социално конструирани, а наличието на два отделни пола е продукт на определени социални норми и възприятия. Биологичните основания на пола и сексуалността са социално предзададени и организирани и в този процес ключово е значението на хетеронормативността като организиращ принцип.

За Бътлър полът е перформативен – конституиран от повторение на актове, чрез които субектът се реализира като принадлежащ към определени бинарни полови категории. Чрез тези актове субектът не „изразява“ принадлежността си към определена полова категория, а допринася за възпроизвеждането на илюзията за съществуването им. За Бътлър полът не предхожда индивидуалните действия, а е техен ефект. Перформативните актове консолидират впечатленията за принадлежност към определена полова категория.

Отзиви за творчеството на Бътлър Редактиране

Трудовете на Джудит Бътлър винаги са разделяли критиците. Докато някои я приемат за оригинална мислителка, други я смятат за интелектуална шарлатанка. Професор Марта Нусбаум от Чикагски университет пише: „Трудно е да се прецени значението на идеите на Бътлър, защото е трудно да се разбере какви са те. Непроницаемостта на прозата на Бътлър служи не за да подложи на съмнение здравия разум, а да се защити празнотата на подлежащите ѝ идеи. Изпъстрената от неяснота проза на Бътлър помага да се създаде аура на важност. Така читателят се принуждава да се съгласи, че тъй като не може да разбере за какво става дума, то трябва да има нещо важно, някаква сложност на мисълта. Докато всъщност това са познати или дори износени идеи, разгледани прекалено опростенчески и повърхностно, за да могат да добавят някакво ново измерение към разбирането.“[4]

През 1998 г. списание „Философия и литература“ ѝ дава награда за „лошо писане“ – награда, която се опитва да „даде гласност на най-жалките пасажи, открити в научни книги или статии“. Изречението, с което тя печели, е публикувано в статия озаглавена „Further Reflections on the Conversations of Our Time“ в научното списание „Диакритика“, дълго е 4 реда, включва 62 думи и както се изразява редакторът му Денис Дътън „да се опитате да разберете какво има предвид е като да си загубите времето и да изтървете смисъла“ и продължава: „Тревожна е неяснотата на такъв тип писане, още повече че Бътлър е определяна от авторитети като професор Уорън Хеджис от университета в Орегон за един от десетте най-умни хора на планетата.“[5]

 
Джудит Бътлър и Феликс Семелрот при връчването на наградата „Адорно“, Франкфурт, 2012

През 2012 г. Джудит Бътлър получава наградата „Адорно“, давана от град Франкфурт на всеки три години от 1977 г. насам в чест на германския философ и социолог Теодор Адорно, за „значителни приноси в областите на философията, музиката, театъра и киното“. Наградата предизвика реакции у критиците, които определиха даването ѝ като „скандално“. Професор Джералд Щайнберг от Университета Бар Илан в Рамад Ган, Израел твърди, че хора като Бътлър са „модерното превъплъщение на антисемитизма“.[6] като атаката му не е толкова към самата награда, колкото към поддържаната от години политика на Бътлър в подкрепа на движения като Хамас и Хизбула, които тя характеризира безобидно като „социални“ и „част от световната левица“. Според организацията „Учени за мир в Близкия изток“ човек като Джудит Бътлър, с откровено анти-израелски позиции не може да бъде носител на наградата Адорно. На същото мнение е и Щефан Крамер от Германския еврейски съвет, който осъжда „моралната поквара“ на Бътлър и определя като „шокиращо“ решението на град Франкфурт да даде наградата на нея.[6] Въпреки това на 11 септември 2012 г. наградата е връчена на Джудит Бътлър в църквата „Св. Павел“ във Франкфурт, на която присъстват както демонстранти срещу награждаването, така и демонстранти, подкрепящи Бътлър.

Избрана библиография Редактиране

  • 1987: Subjects of Desire: Hegelian Reflections in Twentieth-Century France (Субекти на желание: Хегелиански разсъждения във Франция през 20 век)
  • 1990: Gender Trouble: Feminism and the Subversion of Identity
    • Джудит Бътлър. Безпокойствата около родовия пол. Феминизмът и подриването на идентичността. Прев. Диана Захариева. София: Критика и хуманизъм, 2003
    • сръбски Nevolje s rodom. Feminizam I subverzija identiteta, Zagreb: Ženska infoteka 2000
  • 1993: Bodies That Matter: On the Discursive Limits of „Sex“ (Тела, които значат: Върху дискурсивните граници на „пола“)
  • 1997: The Psychic Life of Power: Theories in Subjection (Психичният живот на силата: Теории на подчинението)
  • 1997: Excitable Speech: A Politics of the Performative (Вълнуващата реч: Политиката на начините на представяне и изпълняване)
  • 2000: Antigone's Claim: Kinship Between Life and Death (Твърдението на Антигона: Родството между живота и смъртта)
  • 2000: Contingency, Hegemony, Universality: Contemporary Dialogues on the Left (Последователност, хегемония, универсалност: Съвременни диалози върху Лявото) (в съавторство с Ернесто Лакло и Славой Жижек)
  • 2004: Precarious Life: The Powers of Mourning and Violence (Несигурният живот: Силите на траура и насилието)
  • 2004: Undoing Gender (Отменяне на пола)
  • 2005: Giving An Account of Oneself (Да си направиш сметка за себе си)
  • 2007: Who Sings the Nation-State?: Language, Politics, Belonging (Кой възпява националната държава: Езикът, политиката, принадлежността) (заедно с Гаятри Чакраворти Спивак)
  • 2009: Is Critique Secular?: Blasphemy, Injury, and Free Speech (Светска ли е критиката: Богохулството, обидата и свободното слово)
  • 2009: Frames of War: When Is Life Grievable? (Рамките на войната: Кога животът опечалява?)
  • 2009: „Ronell as Gay Scientist“ (Ронел е весел учен). – В: Reading Ronell, a collection of essays on the work of Avital Ronell, под редакцията на Даян Дейвис
  • 2011: The Power of Religion in the Public Sphere (Силата на религията в публичното пространство)
  • 2011: The Question of Gender: Joan W. Scott's critical feminism (Въпросът за пола: Критическият феминизъм на Джоан Скот)
  • 2012: Parting Ways: Jewishness and the Critique of Zionism (Разделящи се пътища: Юдейството и критиката на ционизма)

Вижте също Редактиране

Източници Редактиране

  1. ↑ Judith Butler / Джудит Бътлър биография и библиография. Европейското висше училище
  2. ↑ Бътлър, Джудит Психичният живот на властта. Въведение. в: Критика и хуманизъм, кн. 38, бр. 1/2012
  3. ↑ Бътлър, Джудит „Безпокойствата около родовия пол“
  4. ↑ Кенан Малик, „Интелектуални шарлатани и академични ловци на вещици“, „Либерален преглед“, 12 септември 2012 г.
  5. ↑ „The Bad Writing Contest. Press Releases, 1996 – 1998“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., сайт на Денис Дътън
  6. ↑ а б Helen Whittle, „Adorno Prize for Judith Butler irks Jewish groups“, Deutsche Welle, 11.09.2012.

Външни препратки Редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Джудит_Бътлър&oldid=11873184“.