Уикипедия

Джурасик парк (филм)

Вижте пояснителната страница за други значения на Джурасик парк.

Джурасик парк (на английски: Jurassic Park - Юрски парк) е американски научнофантастичен екшън филм от 1993 г. режисиран от Стивън Спилбърг и продуциран от Катлийн Кенеди и Джералд Р. Молън, с участието на Сам Нийл, Лора Дърн, Джеф Голдблум и Ричард Атънбъро. Сценарият, написан от Майкъл Крайтън, Малия Скоч Мармо и Дейвид Коъп, е базиран на едноименния роман на Крайтън от 1990 г., но между книгата и филма има значителни разлики. Свързан е с мултимедиен франчайз, който включва 6 продължения, видео-игри, атракции в тематичен парк, комикси и различни стоки.

Джурасик парк
Jurassic Park
РежисьориСтивън Спилбърг
ПродуцентиКатлийн Кенеди
Джералд Р. Молън
СценаристиМайкъл Крайтън
Дейвид Коъп
Базиран наЮрски парк
от Майкъл Крайтън
В ролитеСам Нийл
Лора Дърн
Джеф Голдблум
Ричард Атънбъро
Самюел Л. Джаксън
МузикаДжон Уилямс
ОператорДийн Кънди
МонтажМайкъл Кан
Филмово студиоЮнивърсъл Пикчърс[1]
Амблин Ентъртейнмънт
РазпространителЮнивърсъл Пикчърс
Премиера11 юни 1993
(САЩ)
Времетраене127 минути[2]
Страна САЩ
Езиканглийски
Бюджет$63 милиона[3]
Приходи$1,058 млрд.[4]
Външни препратки
IMDb Allmovie
Джурасик парк в Общомедия

Действието във филма се развива на измисления остров Исла Нублар, близо до Коста Рика, където богатият бизнесмен Джон Хамънд и екип от генетици създават зоопарк, в който могат да се видят живи динозаври. Проектът е провален в резултат на промишлен саботаж, а първите пробни посетители на парка са многократно нападнати от освободените животни. Накрая оцелелите напускат острова, а създателят на атракцията решава да не я открива.

Филмът демонстрира потенциала на компютърната анимация, която все още е малко използвана по онова време. Почти всички динозаври са компютърно генерирани (с новаторски компютърно генерирани изображения от "Индустиал Лайт енд Меджик"), други са аниматронни макети в реален размер, създадени от екипа на Стан Уинстън, а цифрово анимираните сцени надвишават по брой тези от научнофантастичния филм Терминатор 2: Денят на страшния съд.[5]

Книгата на Майкъл Крайтън привлича вниманието на режисьора Стивън Спилбърг (вдясно) още преди да бъде публикувана. Авторът е отговорен и за първите сценарии на филма.

През годините филмови критици и професионалисти от кино-индустрията често цитират „Джурасик парк“, като един от най-великите филми в историята. Смята се, че използването в него на компютърно генерирани изображения е иновация в съвременното кино. През 2018 г. Библиотеката на Конгреса избира филма за съхранение в Националния филмов регистър на САЩ, обявявайки го за „културно, исторически и естетически значим“.

Сюжет

редактиране

След нещастен случай свързан с „Джурасик парк“, Хамънд е принуден от инвеститорите си да организира група за проучване на безопасността на парка. Адвокатът им Доналд Дженаро е придружен на обиколка из него (ползвайки релсови електрически превозни средства) от хаотика Иън Малкълм, палеонтолога Алън Грант и палеоботаничката Ели Сатлер, а Хамънд включва в групата и внуците си Лекс (момиче) и Тим (момче). Учените са много скептично настроени към проекта, но адвокатът и децата са въодушевени. Скоро срещат брахиозавър и паразауролофус. Наблюдават излюпването на бебе велоцираптор и посещават заграждението за "грабливи птици", т.е. най-пъргавите и опасни динозаври. Попадат и на болен трицератопс и Сатлер остава с ветеринарния лекар на парка, доктор Хардинг, за да го изучава. Обаче се оказва, че не могат да видят повечето обитатели на парка, защото те стоят далеч от оградите на клетките си, по които тече силен ток. После се разразява и тропическа буря, по време на която установяват, че динозаврите вече са на свобода.

Причината е, че подкупен служител - компютърният програмист на „Джурасик парк“ Денис Недри - е деактивирал системата за сигурност на парка, за да получи достъп до помещението за съхранение на ембриони. Той открадва няколко и се опитва да напусне парка, изоставяйки намиращите се там хора, изложени на атаките на динозаврите, но катастрофира и докато се мъчи да напусне острова сам е убит от бълващ отрова дилофозавър. Излиза, че въпреки идеята на Хамънд динозаврите да не могат да се размножават полово, а само чрез клониране (от ДНК на динозавър, извлечена от праисторически комари, запазени в кехлибар), допълването на генетичния материал за тях с такъв на жаби и други животни е направило възможно те да сменят пола си по естествен път и съответно - сами да увеличават броя си. Когато Недри загива и ембрионите попадат в природата, това дава нов тласък на този процес. В резултат на него, Грант и децата откриват счупени черупки от явно излюпени яйца на динозаври, което им дава още един довод, срещу запазването на парка. Друг е злополучният им сблъсък с тиранозавър рекс, който изяжда Дженаро, а едва не избива и тях самите в блокиралите им превозни средства. Все пак не всички динозаври са били враждебни към тях. Когато се приютяват в короната на едно дърво, те срещат стадо дружелюбни брахиозаври. От своя страна, Ели Сатлер тръгва да търси оцелели с надзирателя Робърт Мълдун, те спасяват ранения Малкълм и палеоботаничката също като него се изказва за закриване на проекта.

Тъй като не могат да дешифрират кода на Недри, за да активират отново системата за сигурност, Хамънд и главният инженер Рей Арнолд решават да рестартират системите на парка, постижимо след цялостно спиране на електричеството в парка. Това пък позволява на велосирапторите да се измъкнат и те започват да нападат хората. Разкъсват инженера и надзирателя, останалите също са преследвани и дебнати от тях и едва оцеляват. Накрая ги приклещват в контролната зала на центъра за посетители, където хората все пак успяват да си осигурят последваща евакуация. Спасяват се след като рапторите са нападнати на свой ред от тиранозавъра и в края на крайщата се измъкват от острова на борда на хеликоптер. Докато летят виждат, че небето над острова гъмжи от птерозаври.

Персонажи и актьори

редактиране

Голяма част от бюджета на филма е предназначена за специалните ефекти, свързани с изобразяването на динозаврите. Затова Стивън Спилбърг полага усилия да подбере способни, но малобройни и слабоизвестни (или поне евтини) актьори. Някои от поканените от Спилбърг по-прочути артисти отказват ролите, които им предлага, [6][7][8][9] други не са одобрени от него на кастингите.[10][11] Отхвърля някои, като твърде високоплатени.[12]

Стреми се и да съкрати ролите до минимум, включително и елиминирайки някои от героите в книгата и значителна част от сюжета й (макар и да прибавя други несъществуващи в нея елементи).[13] Премахнат във филма е например Ед Реджис, шефът на връзките с обществеността на парка, чиито страхливи черти са слети в Доналд Дженаро.[14] Няколко други герои са редуцирани до една сцена с всеки, включително Хенри Ву,[15] д-р Хардинг,[16] и Доджсън.[17] Името на корпоративния съперник на „ИнДжен“ и работодател на Доджсън, Байсън, също е пропуснато и в крайна сметка е включено във филма от 2022 г. Джурасик свят: Господство.[18] Сходен е случаят и със сцените. Според Крайтън понеже романът е „доста дълъг“,[19] с почти 400 страници,[20] филмовата адаптация се придържа само към 10-20% от съдържанието му (Спилбърг държи единствено да бъдат включени няколко сцени, които особено много харесва). Много от останалите са премахнати поради бюджетни и практически причини и насилието е смекчено.[21] Например режисьорът премахва ранна сцена в романа, в която динозавър убива бебе, тъй като я намира за твърде ужасяваща.[22] Друга сцена, включваща птерозаври, също е премахната, тъй като не придвижва сюжета.[23] Ключови в това отношение са промените в главните герои. В романа Хамънд е безмилостен и алчен бизнесмен, но във филма е представен, като симпатичен старец, чиято манията по показност го прави малко смешен.[24] Възрастите на внуците му Тим и Лекс са снижени за да паснат към избраните актьори и променените характеристики на персонажите. Момичето Лекс се интересува от компютри, което в книгата се отнася по-скоро за Тим. [25] Тя се увлича и по учения Алън Грант, в когото се влюбва и колежката му Ели, с която във филма стават романтична двойка.[26] Към децата (по идея на сценариста Дейвид Коъп) Грант отначало е враждебен,[27] което се отразява на отношенията му с жената, понеже тя иска деца.[28]

Като се отклонява от романа, Спилбърг се опитва да намали дори броя на динозаврите, вярвайки, че не би било „физически възможно“ да направи филма по друг начин.[29] Голяма поредица от сцени, присъстваща в романа и в двата по-ранни сценария (на Крайтън и на Скоч Мармо), включва тиранозавър-рекс, преследващ Грант и внуците на Хамънд върху сал, плаващ по река. Коъп изцяло я премахва с одобрението на Спилбърг, който я смята за твърде скъпа и за излишна.[30][31] Обаче мотивът е сред включените в продълженията, измежду изрязаните в първия филм[32][33], конкретно този - във филма от 2025 г. Джурасик свят: Прераждане.[34] Обаче още в първия филм Спилбърг разширява друга сцена, изобразяваща само как хора се отдалечават, след като чуват стъпките на тиранозавър-рекс, качвайки ги на джип, който после той преследва.[35]

Окончателният сценарий е оформен едва след началото на снимките, което е и отложено с месец заради графика на Сам Нийл.[36] По собственото му признание той нито е чел книгата, нито е знаел или чувал нещо за нея практически до самото си наемане седмици преди това.[37] Ариана Ричардсън, играеща 10-ина годишната Лекс Мърфи, внучка на милиардера, на свой ред е съвсем начинаеща (и е предпочетена пред Кристина Ричи)[38] - избрана е за това, че умее да крещи (във филма - по-скоро да пищи) пронизително.[37] Подобно е положението с Джоузеф Мацело, който е в ролята на братчето й Тим. Талантът му е оценен от режисьора, на кастинга за филма "Хук", без да бъде одобрен на него, но Спилбърг му обещава да го вземе за някоя роля и тя се оказва тази.[37] Джеф Голдблум е взет за ролята на Иън Малкълм най-вече по настояване на кастинг-режисьорката Джанет Хиршенсън, въпреки че е одобряван и от екипа като цяло (по принцип сценаристите работят по отстраняването на персонажа и сливането му с този на Алън Грант).[39][37] Ричард Атънбъро фактически е придуман в последния момент от Спилбърг[40] да се присъедини към проекта, с който се отбелязва първата му актьорска роля от 14 години.[41]

Окончателният избор на актьори е следният:

  • Сам Нийл – Алън Грант[42]
  • Лора Дърн – Ели Сатлер[43]
  • Джеф Голдблум – Иън Малкълм
  • Ричард Атънбъро – Джон Хамънд
  • Боб Пек – Робърт Мълдун
  • Мартин Фереро – Доналд Дженаро
  • Би Ди Уонг – Хенри Ву
  • Джоузеф Мацело – Тим Мърфи
  • Ариана Ричардсън – Лекс Мърфи
  • Самюъл Джаксън – Рей Арнолд
  • Уейн Найт – Денис Недри
  • Джерард Молън – Хардинг
  • Мигел Сандовал – Хуанито Ростано
  • Камерън Тор – Луис Доджсън
  • Уит Хертфорд – Момче
  • Грег Бърсън – Г-н ДНК (глас)
  • Ричард Кили – Гласът на Джурасик парк

Заснемане

редактиране

Продуциране и режисура

редактиране

Романът на Майкъл Крайтън от 1990 г. Юрски парк първоначално е замислен като сценарий през 1980-те години и преминава през множество промени, преди да бъде публикуван, като книга.[44][45] Писателят предава ръкописа му издателя си през май 1990 г. Режисьорът Стивън Спилбърг научава за романа през същия месец, докато обсъжда с Крайтън сценария на бъдещия сериал Спешно отделение, прочита и харесва романа, с интересна за него тема и според него - с правдив от научна гледна точка и увлекателен приключенски и научнофантастичен сюжет.[29][46]

За да избегне перипетиите[47] около романа си "Конго" (1980) - към онзи момент все още нефилмиран, заради война за наддаване за филмовите права между филмовите студия, Крайтън постъпва иначе с "Юрски парк" (вече искан от четири студия, макар и непубликуван), предлагайки филмовите права на фиксирана цена от 1,5 милиона долара. Спилбърг ги придобива на тази цена, с подкрепата на Юнивърсъл Пикчърс, макар че преди това агентът/представителят на писателя все пак организира нещо като търг за тях.[48][49] Майкъл Крайтън разговаря с именитите режисьори на конкуренцията, но накрая одобрява предварително избрания и смятан от него за най-подходящ за проекта[50] Стивън Спилбърг и му продава правата през май 1990 г.,[51][52] по-малко от седмица след като са предложени за продажба и шест месеца преди публикуването на романа.[53] Джеймс Камерън разкрива през 2012 г., че се е опитал да закупи правата, само за да открие, че Спилбърг ги е придобил няколко часа по-рано.[54] След гледането на филма и той признава, че Спилбърг е бил за предпочитане[55], макар и не харесва решението му да отреди толкова главна роля на Хамънд, противно на романа.[56]

Филмът е подкрепен и от обширна маркетингова кампания за 65 милиона долара, която включва лицензионни сделки с над 100 компании.

Сторибордове и скици се създават седмици след придобиването на правата.[57] Поради обстановката на острова и изобилието от динозаври, Спилбърг смята, че би било изгодно да наеме дизайнер на продукцията възможно най-скоро, като избира Рик Картър около 2 години преди началото на снимките. Разглеждат сторибордовете и провеждат много срещи, за да обсъдят кои сцени ще работят най-добре във филмовата адаптация, в която Спилбърг вижда сухоземен вариант на Челюсти.[58][59] Той също е силно вдъхновен от филма от 1933 г. Кинг Конг,[60] и иска да го наподоби,[61] особено що се отнася до специалните ефекти; други вдъхновяващи го филми са Хатари от 1962 г. и Годзила, кралят на чудовищата от 1956 г., които хвали за реализма им,[62][63][64] към какъвто и сам се стреми.[64] Първоначално Спилбърг възнамерява да използва стоп моушън анимация, Фил Типет работи върху тази техника в сцените, в които тиранозавър-рекс се появява за първи път и за някои велоцираптори в кухнята,[65] но Спилбърг не е напълно доволен. Когато техниците от Индустриал Лайт енд Меджик му показват няколко тестови анимации, той е изумен и избира тази опция.

За да демонстрира звуковия дизайн на филма, който включва смесица от различни животински звукове за тези, издавани от динозаврите, Спилбърг инвестира в създаването на "Ди Ти Ес", компания, специализирана във формати за цифров съраунд звук. Джон Уилямс, който често си сътрудничи със Спилбърг,[66] започва да създава музика за Джурасик парк в края на февруари 1993 г., като процесът приключва месец по-късно. Александър Кураж и Джон Нойфелд осигуряват оркестрацията на партитурите.[67] Както при филма на Спилбърг Близки срещи от третия вид, Уилямс смята, че трябва да напише „парчета, които да предадат усещане за „благоговение“ и очарование“, като се има предвид, че филмът се занимава с „огромното щастие и вълнение“ от това да видиш живи динозаври“. По-напрегнатите сцени, като атаката на тиранозавъра, изискват плашещи музикални теми.[68] Първият албум със саундтрак е издаден на 25 май 1993 г.[69] За 20-ата годишнина от издаването на филма, нов саундтрак е издаден за цифрово изтегляне на 9 април 2013 г., включително 4 бонус песни, избрани от Уилямс.[70]

Катлийн Кенеди, която е съосновател на Амблин Ентъртейнмънт със Спилбърг, служи като продуцент на Джурасик парк заедно с Джерълд Молън, който е работил с Амблин в миналото.[71] Тя се занимава с творческите аспекти на проекта, докато Молън управлява елементи, свързани с продукцията.[72] Други членове придошли в екипа са колоритният и по вкуса на Спилбърг[73] оператор Дийн Кънди, както и Майкъл Кан, дългогодишният филмов монтажист на Спилбърг.[66]

Дизайнерът на продукцията Рик Картър (с Кънди са работили по филма Смъртта ѝ прилича[74] и предварително са обсъждали развитието на "Джурасик парк"[73]) не иска в измисленият тематичен парк да има „много комерсиални сгради, които да са прекалено ярки", при все че планира подобен бъдещ развой (към парк, сходен с Дисниленд). Външният дизайн на посетителския център на парка е базиран на Йерусалимския храм.[75] Вътрешният дизайн включва скелети и стенопис, нарисуван от художника Дъг Хендерсън.[76][77] За контролната зала сценографът Лорън Кори се позова на компютърни среди в няколко тематични парка, както и на Масачузетския технологичен институт.[78][79] Превозните средства в парка са проектирани от арт-режисьора Джон Бел.[80] Книгата на Крайтън описва електрически задвижвани Тойота Ленд Крузър като туристически превозни средства, но Спилбърг сключва сделка с Форд Мотър Къмпани, която предостави седем автомобила Форд Експлорър.[81][82] Сценографията започва да се финализира през януари 1992 г.; хотелът е сред местата в измисления парк, сцените, с които ще бъдат изрязани от филма.[83] Още преди това на Спилбърг става ясно, че "Джурасик парк" ще изисква повече време в разработката, за да се определят ефектите, необходими за пресъздаването на динозаврите. Отлага, наблягайки на други проекти, но по настояване на Сид Шейнбърг, президент на "Мюзик Корпорейшън ъф Америкка" /MCA (компанията-майка на Юнивърсъл по това време) подновява работата по този.[49]

Сценарий

редактиране

Първият сценарист на филма е авторът на романа Майкъл Крайтън, който неохотно приема да напише проект за сценарий срещу допълнително заплащане от половин милион долара, главно защото се чувства най-годен за това.[84] Въпреки че отначало уговаря основните штрихи със Спилбърг, той и екипът остават недоволни от работата му, защото в проекта му липса характерното за романа надграждане на действието, вместо което във филма то прескача напред. По предложение на Спилбърг, Крайтън (подпомогнат от съществуващите сторибордове и скици) пренаписва постепенно сценария във времето докъм началото на 1991 г.[85] По тяхна уговорка[57] това е само чернова, невключваща разработката на ролите, която е поверена на сценаристката на Хук Малия Скоч Мармо, която научава за проекта от продуцентката Катлийн Кенеди. Скоч Мармо започва да пише по Джурасик парк през октомври 1991 г., консултирайки се със многобройните сторибордове, създадени до този момент[86] и със сценария на Крайтън, но и обуславящи образите на персонажите така, че предполагат сериозни промени спрямо него. Тя се фокусира върху изграждането на героите, „за да им даде повече живот и повече цел“, отколкото в романа и сценария на Крайтън. Например в нейния вариант Джон Хамънд избира да остане на Исла Нублар, а другите герои успяват да избягат, след като оцеляват при нападение на тиранозавър рекс върху техния хеликоптер,[87][88] докато в романа и в сценария на Крайтън той е сред жертвите на динозаврите.

Лансира и идеята Грант и Малкълм да се слеят в един персонаж, но и се стреми да подчертае по достъпен начин резонността на характерната за втория нагласа да възприема цялата ситуация с парка, като парадоксална. Идеята й е това да стане чрез илюстриране на осуетяващата опитите на хората да бъде ограничена и контролирана природа - както заварената, така и "възстановената" праисторическа.[89][90]

Макар, че Скоч Мармо остава недооценена, приносът й към изработката на сценария е значителен.[91] Тя прекарва 5 месеца в писане на черновата си и работи в тясно сътрудничество със Спилбърг, отбелязвайки, че тяхното сътрудничество е различно от повечето филми, в които сценаристите „получават задача, прибират се вкъщи, пишат я и я предават“. Тя му изпраща по 15 страници наведнъж и след това ги преработва по негов вкус, изпращайки преработените страници обратно заедно със следващите 15.[92] Тя завършва черновата си през март 1992 г.; Спилбърг я прочита два пъти и остава недоволен. Тя си спомня по-късно: „Като сценарист, това е ужасно чувство. Естественото желание е да кажеш: „Дай ми още една седмица, мога да се справя. Знам, че мога. Но истината е, че понякога уцелваш, а понякога пропускаш. Просто е жалко, че отнема толкова време, за да разбереш“.[93]

Спилбърг веднага започва да търси нов сценарист[20] и президентът на Юнивърсъл Кейси Силвър препоръчва Дейвид Коъп, който е съавтор на Смъртта ѝ прилича.[94][95] И той не е предварително запознат с книгата, но след неколкратното й прочитане решава отначало да напише сценарий, който да си е само негов, базирайки се единствено на двете сцени от романа, които Спилбърг иска непременно – атаката на тиранозавър рекс върху туристическо превозно средство и "грабливите птици" в кухнята. На Коъп му е позволено да прави свой собствен творчески избор.[96] Той твърди, че няма да му е трудно защото още отначало романът е написан „горе-долу като филм“, но впоследствие споделя и че както при всяка адаптация, най-трудната част от писането му е била да определи цялостната структура на историята.[20] Затруднява го например вмъкването на научните обяснения. Спилбърг му помага, като измисля разказът за процеса на клониране да е във вид на кратък анимационен филм, показван на посетителите на парка. Вероятно също по негова идея[97] сценаристът нарича анимационния разказвач на филма „г-н ДНК“. Понеже залитанията на Иън Малкълм по "езотерични научни концепции"[98] не му се харесват, Коъп също държи на отстраняването му, като персонаж във филма и на сливането на чертите му с тези на Алън Грант.[97][99]

След като Коъп завършва първата си чернова, Спилбърг я изпраща на Скоч Мармо за нейното мнение и тя отговаря с 12 страници принос, които са препратени на Коъп, който ги намира за полезни. Той продължава да работи в тясно сътрудничество със Спилбърг и с допълнителна обратна връзка от Скоч Мармо.[100] Малкълм все пак е включен сред героите - по настояване на Спилбърг, след като Джеф Голдблум се явява на прослушване за филма и е счетен за идеален за ролята[98] и дори му е придадена разтушаващата публиката роля на сваляч, който флиртува с Ели Сатлер, карайки другия учен да ревнува.[101] Същевременно се опитва да избегне прекомерните подробности за героите, защото „винаги, когато започнаха да говорят за личния си живот, не можеше да ти пука по-малко“.[102] Пренаписването продължава малко преди началото на снимките.[100] Крайтън отбелязва, че окончателната чернова се различава драстично от предишния му сценарий, но хвали промените и допълва, че новият сценарий „изглежда много съвместим с начина ми на мислене – пасва в ума ми“.[103]

Снимачен процес

редактиране

Снимките се провеждат в Калифорния и Хавай от август до ноември 1992 г., а постпродукцията продължава до 28 май 1993 г.,[104] наблюдавана от Спилбърг в Полша, докато той снима "Списъкът на Шиндлер".

След 25 месеца предпродукция, снимките започват на 24 август 1992 г.,[105] като режисьорът прекарва три седмици, снимайки външни сцени през деня.[106] През това време екипът на продукцията губи един снимачен ден поради преминаването на урагана Иники на 11 септември.[107][108]​ Ураганът унищожава един от декорите.​ Спилбърг иска да заснеме филма в Коста Рика, но в крайна сметка предпочита хавайския остров Кауаи,[105] където преди това е заснел Похитителите на изчезналия кивот.[109] Външните сцени на посетителския център са заснети на този остров, за което екипът построява декор в имение.[110] Началната сцена на филма е заснета в Хайку, Мауи[111] и на Нихау.[112] След това екипът се премества на остров Оаху, където са заснети различни сцени.[113]

Обратно в Лос Анджелис през септември 1992 г.,[114] актьорският състав заснема сцени с велоцираптора в "Юнивърсъл Студиос 24" ,[115] докато електрическият навес в парка е заснет в "Студио 23". За да представи региона на разкопките, екипът отива в Червения скален каньон.[116] След това се връща в "Юнивърсъл Студиос", за да се заснеме сцената на спасяването на Тим, в която се използва 15-метрово устройство с хидравлични колела, и срещата на главните герои с брахиозавъра. Анимациите, които се виждат на мониторите в лабораториите и контролната зала на парка, са произведени от "Силикон Графикс" и "Епъл".[117] Сцените с тиранозавъра, атакуващ електрическите превозни средства, са заснети на "Снимачна площадка 16" на "Уорнър Брос".[118] Снимките приключват на 18 ноември, само дни преди Майкъл Кан да завърши сценария за "Списъкът на Шиндлер".[119][120][121]​

Излъчване

редактиране

Премиерата на филма се състои на 9 юни 1993 г. в "Ъптаун Тиътър" във Вашингтон[122][123] в подкрепа на две благотворителни организации за деца.[124] По кината в САЩ излиза 2 дни по-късно.

През годините, с напредъка на новите технологии, филмът е преиздаден в кината в 3D формат. 3D версията е излъчена отново в кината на 25 август 2023 г., отбелязвайки неговата 30-та годишнина.[125] Издаден е и на видеокасета, DVD, Blu-Ray и 3D Blu-Ray, като последните три формата са достъпни и в България.

Превръща се в хитов блокбъстър и печели над 914 милиона долара в световен мащаб в първоначалното си излъчване,[126] надминавайки Извънземното, също режисиран от Спилбърг, за да стане най-касовият филм на всички времена до излизането на Титаник през 1997 г.[127] Филмът получава одобрение от критиците, с похвала за специалните ефекти, звуковия дизайн, екшън сцените, музиката от Джон Уилямс и режисурата на Спилбърг.[128] Филмът печели 20 награди, включително три награди на Академията за технически постижения във визуалните ефекти и звуковия дизайн. След 20-тата си годишнина през 2013 г. „Джурасик парк“ става най-старият филм в историята, надхвърлил 1 милиард долара от продажби на билети и 17-ият като цяло.

Български дублажи

редактиране
NOVA Broadcasting Group (2012)
Озвучаващи артисти Христина Ибришимова
Даниела Сладунова
Владимир Пенев
Стефан Димитриев
Димитър Иванчев
Пламен Манасиев
Преводач Ралица Ботева
Тонрежисьор Цветомир Цветков
Режисьор на дублажа Красимир Куцупаров
Медиа Линк (2019)
Озвучаващи артисти Яница Митева
Таня Димитрова
Стефан Сърчаджиев-Съра
Георги Георгиев-Гого
Петър Бонев
Преводач Ралица Ботева
Тонрежисьор Александър Тодоров
Режисьор на дублажа Милена Манчева

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
  1. ↑ "Jurassic Park Reviews". Metacritic. CBS Interactive. Archived from the original on September 6, 2013. Retrieved April 8, 2013.
  2. ↑ "Jurassic Park (1993)". American Film Institute. Archived from the original on June 10, 2022. Retrieved June 10, 2022.
  3. ↑ "Jurassic Park (1993)". Box Office Mojo. Archived from the original on August 4, 2016. Retrieved May 31, 2016.
  4. ↑ "Jurassic Park". The Numbers. Retrieved February 21, 2024.
  5. ↑ ^ (EN) How The 'Jurassic Park' Dinosaurs Switched From Stop Motion To CGI, su Cartoon Brew.
  6. ↑ Answers to all that jazz about 'Jurassic' // June 19, 1993. Архивиран от оригинала на August 15, 2016. Посетен на June 24, 2016.
  7. ↑ Clark, Noelene. Harrison Ford on an 'Indy' sequel, turning down 'Jurassic Park' // Los Angeles Times. September 16, 2011. Архивиран от оригинала на June 22, 2016. Посетен на June 24, 2016.
  8. ↑ Robin Wright Penn Writes Off Blockbuster Roles // July 13, 1997. Архивиран от оригинала на May 17, 2021. Посетен на June 24, 2016.
  9. ↑ "Juliette Binoche: Martin Scorsese has 'feminine side... He doesn't explore' in his movies". Entertainment Weekly.
  10. ↑ Stacy Haiduk Describes Meeting Steven Spielberg And Nearly Being Cast In The First "Jurassic Park" // November 10, 2019.
  11. ↑ The Huge Role They Almost Got // April 2, 2013. Архивиран от оригинала на October 30, 2021. Посетен на October 13, 2021.
  12. ↑ Some Of The Greatest Actors Of All Time Turned Down Jurassic Park // 2022-06-14. Посетен на 2023-06-14.
  13. ↑ Shay & Duncan 1993, с. 59 – 60.
  14. ↑ Skipper, Ben. The 10 craziest Jurassic Park book scenes that should have made the movie // June 15, 2017. Посетен на February 9, 2025. In the book Gennaro is much braver and useful, with the character in the film being more of a amalgam of that character and the unused character of the island's cowardly PR manager Ed Regis.
  15. ↑ Guerrasio, Jason. Actor BD Wong blames 'racial exclusion in Hollywood' for his small role in 'Jurassic Park' // Business Insider. June 24, 2015. Посетен на February 9, 2025.
  16. ↑ Mottram 2021, с. 61.
  17. ↑ de Semlyen, Nick (September 2013). "Jurassic Park 20th Anniversary: When Dinosaurs Ruled the Earth" (PDF). Empire. p. 3. Archived (PDF) from the original on February 21, 2014.
  18. ↑ Nemiroff, Perri. 'Jurassic World Dominion' Director Colin Trevorrow Explains How Biosyn Got Back in the Dinosaur Game // June 10, 2022. Посетен на February 9, 2025.
  19. ↑ Biodrowski, Steve. "JURASSIC PARK: Michael Crichton on Adapting his Novel to the Screen Archived November 29, 2013, at the Wayback Machine". Cinefantastique Magazine, August 1993 (Vol. 24, No.2), pg. 12
  20. ↑ а б в Shay & Duncan 1993, с. 54.
  21. ↑ Biodrowski, Steve. "JURASSIC PARK: Michael Crichton on Adapting his Novel to the Screen Архив на оригинала от ноември 29, 2013 в Wayback Machine.". Cinefantastique Magazine, August 1993 (Vol. 24, No.2), pg. 12
  22. ↑ "A Tale Of Two 'Jurassics'". Entertainment Weekly. June 18, 1993. Archived from the original on October 12, 2007. Retrieved February 17, 2007.
  23. ↑ Shay & Duncan 1993, с. 14.
  24. ↑ McBride 1997, с. 421 – 422.
  25. ↑ Shay & Duncan 1993, с. 72 – 73.
  26. ↑ "How Jurassic Park Became The Biggest Movie Of All Time". Empire. August 1993. Archived from the original on June 20, 2016.
  27. ↑ McBride, Joseph (1997). Steven Spielberg. Faber and Faber. ISBN 0-571-19177-0.
  28. ↑ Shay & Duncan 1993, с. 57, 72.
  29. ↑ а б Shay & Duncan 1993, с. 12.
  30. ↑ Shay & Duncan 1993, с. 55.
  31. ↑ Rodgers, Blake. See a Storyboarded T-Rex Scene Cut From the First Jurassic Park // April 2, 2017. Архивиран от оригинала на 2017-08-03. Посетен на 2025-04-20.
  32. ↑ Duncan, Jody. The Making of The Lost World: Jurassic Park. Ballantine Books, 1997. ISBN 9780345407344. с. 19. Посетен на February 9, 2025.
  33. ↑ Grubbs, Jefferson. 'Jurassic World' Should Feature These Book Scenes // June 11, 2015. Посетен на February 9, 2025.
  34. ↑ Scott, Ryan. Jurassic World Rebirth Will Finally Adapt The Original Book's Scariest Scene // February 4, 2025. Посетен на February 9, 2025.
  35. ↑ David Koepp: Writer's block // September 8, 1999. Архивиран от оригинала на January 7, 2014. Посетен на January 7, 2014.
  36. ↑ Shay & Duncan 1993, с. 71.
  37. ↑ а б в г Stack, Tim; Staskiewicz, Keith (April 4, 2013). "Welcome to Jurassic Park: An oral history". Entertainment Weekly. Archived from the original on June 24, 2018. Retrieved June 24, 2016.
  38. ↑ Schuldt, Scott. Star Lives Up to Her Precocious Image // The Oklahoman. May 26, 1995. Архивиран от оригинала на October 21, 2020. Посетен на June 24, 2016.
  39. ↑ Jurassic Park at 30: Jim Carrey Auditioned for Malcolm & More Casting Secrets Revealed // 2023-06-05. Посетен на 2023-06-14.
  40. ↑ Thomas, Bob. His Fame is Likelier to Rest on 'Jurassic Park' than 'Gandhi' // Greensboro News and Record. January 27, 1994. Посетен на June 24, 2024.
  41. ↑ Shay & Duncan 1993, с. 70.
  42. ↑ Vries, Hilary. Breakthrough? Who, Me?: Actor Sam Neill pushes into the mainstream with major roles in 'Jurassic Park' and 'The Piano,' but he says it's the long haul that really counts // 1993-06-13. Посетен на 2023-06-14.
  43. ↑ Shay & Duncan 1993, с. 61, 74.
  44. ↑ Jurassic Park // Посетен на February 3, 2025.
  45. ↑ Crichton, Michael. Michael Crichton on the Jurassic Park Phenomenon. [DVD]. Universal. 
  46. ↑ "Return to Jurassic Park: Dawn of a New Era". Jurassic Park (Blu-ray ed.). 2011.
  47. ↑ Shay & Duncan 1993, с. 6.
  48. ↑ Shay & Duncan 1993, с. 6 – 7.
  49. ↑ а б McBride 1997, с. 416 – 9.
  50. ↑ Shay & Duncan 1993, с. 7 – 8.
  51. ↑ DVD Production Notes
  52. ↑ Hammer, Joshua. The Blockbuster Game // Newsweek. June 24, 1990. Посетен на February 3, 2025.
  53. ↑ Shay & Duncan 1993, с. 1, 7.
  54. ↑ Frost, Caroline. Titanic Director James Cameron Reveals He Wanted 'Jurassic Park', But Steven Spielberg Beat Him To It // Huffington Post, September 11, 2012. Посетен на September 11, 2022.
  55. ↑ Clark, Travis. James Cameron says Steven Spielberg beat him to the 'Jurassic Park' rights by a few hours — and his version would have been 'much nastier' // April 3, 2018. Посетен на February 5, 2025.
  56. ↑ How director Joe Dante would have made Jurassic Park // September 2, 2022. Посетен на February 5, 2025.
  57. ↑ а б Shay & Duncan 1993, с. 9.
  58. ↑ Shay & Duncan 1993, с. 11 – 12.
  59. ↑ Macnab, Geoffrey. 'Fear was part of the pleasure': How Steven Spielberg mined his dark side to make Jurassic Park // The Independent. August 25, 2023. Посетен на February 7, 2025.
  60. ↑ Mottram 2021, с. 17.
  61. ↑ The Making of Jurassic Park. [VHS]. Universal. 
  62. ↑ Shay & Duncan 1993, с. 16.
  63. ↑ Ryfle 1998, с. 15, 17.
  64. ↑ а б Shay & Duncan 1993, с. 15.
  65. ↑ ^ (EN) Animation Tidbits, su animationtidbits.tumblr.com.
  66. ↑ а б Shay & Duncan 1993, с. 59.
  67. ↑ Shay & Duncan 1993, с. 144 – 6.
  68. ↑ Siegel, Robert. The Making of Steven Spielberg's Jurassic Park // Blu-Ray.com, February 20, 2012. Архивиран от оригинала на April 9, 2013. Посетен на August 16, 2013.
  69. ↑ Jurassic Park (Original Motion Picture Soundtrack) // Архивиран от оригинала на June 8, 2012. Посетен на March 29, 2007.
  70. ↑ Remastered Jurassic Park Soundtrack Includes 4 Unreleased John Williams Tracks // Universal Music Enterprises, March 26, 2013.
  71. ↑ Shay & Duncan 1993, с. 10.
  72. ↑ Shay & Duncan 1993, с. 67.
  73. ↑ а б Shay & Duncan 1993, с. 68.
  74. ↑ Taylor, Drew. 5 Versions Of 'Jurassic Park' You Never Saw // June 11, 2013. Архивиран от оригинала на 2017-12-22. Посетен на 2025-04-20.
  75. ↑ Shay & Duncan 1993, с. 78.
  76. ↑ Shay & Duncan 1993, с. 115.
  77. ↑ Mottram 2021, с. 113.
  78. ↑ Shay & Duncan 1993, с. 99 – 101.
  79. ↑ Mottram 2021, с. 92.
  80. ↑ John Bell Interview // March 2, 2015. Посетен на February 7, 2025.
  81. ↑ Shone 2004, с. 219.
  82. ↑ "All The Right Movies". New York. November 29, 1993. p. 20. Archived from the original on September 13, 2016. Retrieved February 18, 2016.
  83. ↑ Shay & Duncan 1993, с. 42 – 43.
  84. ↑ Shay & Duncan 1993, с. 8 – 9.
  85. ↑ Shay & Duncan 1993, с. 9 – 10.
  86. ↑ Shay & Duncan 1993, с. 39 – 40.
  87. ↑ Scotch Marmo, Malia. Jurassic Park script // March 14, 1992. Посетен на February 5, 2025.
  88. ↑ Anderton, Ethan. Unused 'Jurassic Park' Storyboards Reveal A Deleted Alternate Ending // January 30, 2017. Посетен на February 5, 2025.
  89. ↑ Shay & Duncan 1993, с. 40 – 42.
  90. ↑ Crichton, Michael. Jurassic Park (revised first draft) // January 19, 1991. с. 98–99. Посетен на February 5, 2025.
  91. ↑ McBride, Joseph (2011). Steven Spielberg: A Biography, Second Edition. Univ. Press of Mississippi. p. 418, 420. ISBN 978-1-60473-837-7. Retrieved February 7, 2025.
  92. ↑ Shay & Duncan 1993, с. 41.
  93. ↑ Shay & Duncan 1993, с. 53 – 54.
  94. ↑ McGilligan, Patrick. Backstory 5: Interviews with Screenwriters of the 1990s. University of California Press, 2010. ISBN 978-0-520-25105-2.
  95. ↑ Butler, Tom. 'Jurassic Park' screenwriter David Koepp reveals the origin of the film's most quoted line // September 6, 2019. Посетен на February 3, 2025.
  96. ↑ Shay & Duncan 1993, с. 54 – 55.
  97. ↑ а б Shay & Duncan 1993, с. 56.
  98. ↑ а б Lund, Anthony. Jurassic Park Writer Originally Left Jeff Goldblum's Ian Malcolm Out of the Movie // June 17, 2023. Посетен на February 9, 2025.
  99. ↑ Mottram 2021, с. 60.
  100. ↑ а б Shay & Duncan 1993, с. 62.
  101. ↑ "Return to Jurassic Park: Dawn of a New Era". Jurassic Park (Blu-ray ed.). 2011.
  102. ↑ Biskind, Peter (May 1997). "A World Apart". Premiere.
  103. ↑ Shay & Duncan 1993, с. 65.
  104. ↑ Shay, Duncan pp. 144–6
  105. ↑ а б Shay, Duncan, pp. 65, 67
  106. ↑ «Jurassic Park - Production notes». Ibiblio.org (en inglés). Consultado el 17 de noviembre de 2010.
  107. ↑ «Jurassic Park - Production notes». Ibiblio.org (en inglés). Consultado el 17 de noviembre de 2010.
  108. ↑ Shay, Duncan, p. 86
  109. ↑ Popular Hollywood movie locations on Kauai (part 6)
  110. ↑ Jurassic Park filming locations
  111. ↑ NBC Features Rappel Maui on 1st Look with Audrina Patridge
  112. ↑ Hawaii Plantsman Confounds Greenies; Keith Robinson has a green thumb with endangered plants and a belief that the 'green' tactics used by the environmental establishment are a total waste of time
  113. ↑ Shay, Duncan, pp. 95–105
  114. ↑ The Making of Jurassic Park — Hosted by James Earl Jones (VHS). Universal. 1995.
  115. ↑ «Jurassic Park - Production notes». Ibiblio.org (en inglés). Consultado el 17 de noviembre de 2010.
  116. ↑ Shay, Duncan, pp. 91–92
  117. ↑ Shay, Duncan, pp. 95–105
  118. ↑ Shay, Duncan, pp. 95–105
  119. ↑ Shay, Duncan, p. 120
  120. ↑ «Jurassic Park - Production notes». Ibiblio.org (en inglés). Consultado el 17 de noviembre de 2010.
  121. ↑ Shay, Duncan, p. 126
  122. ↑ Three Big Movies at the Uptown Theater // Ghosts of DC, August 14, 2012. Архивиран от оригинала на August 17, 2012. Посетен на August 14, 2012.
  123. ↑ August, Lissa (May 21, 1993). "Beltway Barbra". Entertainment Weekly. Archived from the original on April 16, 2015. Retrieved February 17, 2007.
  124. ↑ "The Stars Rain Down On Washington". Entertainment Weekly. June 11, 1993. Archived from the original on July 26, 2015. Retrieved February 17, 2007.
  125. ↑ D'Alessandro, Anthony. 'Jurassic Park' 30th Anniversary Re-Release Scheduled This Month From RealD & Universal // Deadline. August 11, 2023. Посетен на August 28, 2023.
  126. ↑ "The Box Office Legacy Of 'Jurassic Park,' 20 Years Later". Forbes. April 5, 2013.
  127. ↑ "It's a Titanic hit". The Tampa Tribune. February 25, 1998. p. 37. Archived from the original on August 22, 2022. Retrieved August 22, 2022 – via Newspapers.com. Open access icon
  128. ↑ "Jurassic Park (1993)". Rotten Tomatoes. Fandango Media. Archived from the original on July 27, 2013. Retrieved July 19, 2021.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jurassic Park (film) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Джурасик_парк_(филм)&oldid=12630463“.